Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Те са любима група на няколко поколения. Истинско явление от втората половина на 80-те години, чиято ъндърграунд музика запази своята стойност и въздействие, с тъмната си поезия и композиционна мощ, цели две десетилетия. Творчески двигател беше покойният Митко Воев, изключително духовен и интересен човек. Другите от групата бяха и са не по-малко музиканти, не по-малко творци, не по-малко интересни. Заминаха за Канада с първия порив след 1989. Там свиреха и работеха заедно, кога всички, кога само някои. А тук останаха братът на Воев, Мони, и кибордистката Катя, които също правеха парчета. Сега Крис (китара), Мишо (киборд) и Аля (вокал) се върнаха един по един, и се събраха с Мони и Катя, за да свирят пак. Появиха се като подгряваща група на Depeche Mode и непрекъснато репетират - правят нови парчета, подготвят нов албум, който вероятно ще излезе в началото на есента. Не че не са минали повече от 15 години, но нуждата да правят музика е в душите им, свири им се, зареждат се взаимно. А и имат фенове на възраст от 15 до 50 години. Канада вероятно е направила Мишо, Крисо и Аля по-космополитни и по-търпеливи хора. Всъщност същото се е случило и с Мони и Катя - но тук. Най-хубавото е, че ще се радваме на музиката им - сега.
През 1976 в Париж се провежда сляпа сравнителна дегустация на френски и калифорнийски вина, която се превръща в историческо събитие за винарския свят. Парижката присъда е колкото безкомпромисна, толкова и неочаквана, дори шокираща: за всеобщо изумление по-добрите вина се оказват калифорнийските. Това се случва във време, когато престижът на френските винари е абсолютен и неоспорим, а на вината от новия свят се гледа, в най-добрия случай, със снизходителна усмивка. Единственият журналист, присъствал на събитието, е Джордж Тейбър от сп."Тайм". В книгата си Judgment of Paris, издадена през 2005 от нюйоркското издателство Scribner и увенчана с кратък предговор от Робърт Мондави, той описва историята на всеки от участниците, както и развоя на това изумително винарско състезание. Откъсът, който ви предлагаме с незначителни съкращения, е в превод на редакцията.Както вероятно сте прочели в бр. 84 на "Бакхус", през май т.г. същите вина, дегустирани тогава, участваха в повторна дегустация, проведена едновременно в Лондон и в Напа вали. След трийсетгодишно развитие върховенството на калифорнийските вина беше още по-убедително. Днес обаче едва ли шокираните от резултата са толкова много.
Навсякъде по света има изби, които са си спечели вечна слава, други се споменават с носталгия, а трети са се наредили в челото на класациите съвсем наскоро. Това, разбира се, важи и за Калифорния, където виненият пазар е изключително динамичен. Истинските ценители умеят да откриват добрите вина дори имената им да са слабо познати. Избите, които Бакхус представя, са на върха в момента заради изключителните им вина от последните реколти. Не сме включили сред тях някои изби легенди за Калифорния, чиито вина винаги са били от класа, но по една или друга причина в последните години не са сред първите. Вината, които изброяваме по-долу, са от реколти след 2000 и са сред най-високо оценените в света.
Международната организация на лозата и виното (OIV) публикува наскоро доклад за световната конюнктура в областта на виното. Основният извод, който може да се направи, е, че намаляването на глобалната консумация е спряло и дори се наблюдава увеличаване средно с 1 милион хектолитра годишно. Овладян е и спадът на консумацията в традиционните производители като Франция, Италия и Испания. В САЩ потреблението продължава да расте с бързи темпове до такава степен, че общото количество се изравнява вече с това на Италия. "Групата на шестте нови износители на вино (Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и САЩ) продължава да завладява нови пазари и през 2005 достигна 25,5 % от световния търговски обмен на вино", заяви Федерико Кастелучи, генерален директор на OIV, който отговори и на въпросите на "Бакхус".
Всеки знае, че у нас се снимат всякакви чуждестранни продукции. Но холандско-белгийско-българската копродукция "На сляпо" привлече вниманието ни по две причини. Тя беше първата чужда продукция, която Националният филмов център подкрепи като миноритарен копродуцент. Бе заснета изцяло в България, основно в сградата на едно училище в Полски Тръмбеш. А целият кетъринг на продукцията беше холандски и храната, приготвяна от две сестри майстор-готвачки от страната на лалетата и на гаудата, била като в ресторант на петзвезден хотел. Хората от българския екип бяха силно впечатлени. Оказа се, че в дъното на това гурме отношение към живота, дори и по време на тежкото професионално киноежедневие, стои холандската продуцентка Петра Худингс. На практика целият живот на Петра е протекъл в киното. Родителите й имали собствено кино в Амстердам и от съвсем малка тя развила интерес към филмите, актьорите и изобщо към изкуството. Била на 19 години, когато основали заедно с партньорката й филмовата компания Phanta Vision. Затова, както Петра разказва, нямала време за приятели и връзки. Едва преди около две години се омъжва за своя адвокат и сега имат две чудни руси деца. Продуцентската къща Phanta Vision вече има три съвместни проекта с България. Освен "На сляпо", Петра е копродуцент на два от филмите на режисьорката Иглика Трифонова - "Писмо до Америка" и "Разследване". Била е вече много пъти в България и тъй като има ценителско отношение към добрата храна и към качествените ресторанти, разговорът ни се завъртя най-вече около тези теми.
Трудно е да се повярва, но съвсем наскоро Ники Кънев навърши 80 години. Кореняк варненец, театрален режисьор, който цял живот е "с единия крак в спорта", той е известен като един от основателите на подводния риболов у нас. Да се говори с него за някогашна Варна е интелектуално приключение, а да се опита лично приготвен от него хайвер е кулинарно предизвикателство. И досега за него лятото е най-дългият сезон, гмуркането - задължително удоволствие, а морето - извор на живот.