Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Много се е изговорило у нас за емигрантството и със сигурност ще се говори още. Иво Венков обаче не се възприема като емигрант, въпреки че живее от 19 години в Съединените щати. Зад гърба си той има редица архитектурни проекти с марката Paastudio, която сам е създал. Освен като архитект Иво Венков е познат още и като художник, а през 1983 създава и първата българска рок опера. Проектът му за нова сграда на Градската художествена галерия в София успя да впечатли не само ръководството на галерията, но и широката публика. Идеята обаче остана нереализирана заради смяната на тогавашния директор на галерията Филип Зидаров. Въпреки че има проекти из цяла Америка, а и по целия свят, Иво Венков се гордее особено със собствената си къща в Санта Моника, където живее със съпругата си Роси (също архитект) и двете си деца. Проектът за къщата е удостоен през 2005 с годишната награда на престижното издание Residential Architect Magazine. Иво Венков е от хората, с които можеш да говориш часове наред за вкуса, за красивото и грозното, за вкусното и въобще за хубавите неща от живота. Освен това се изразява по изключително дипломатичен начин, както когато заговорихме за архитектурата наоколо.
Карън Макнийл е директор на винената програма на Американския кулинарен институт в Напа вали, Калифорния, и е един от най-големите световни експерти по виното. Наред с много други специализирани книги тя е автор на популярната Wine Bible (Библия на виното).
Години наред подценявах средноевропейската кухня. Винаги съм харесвала средиземноморската храна и цял живот предпочитам риба и морски дарове, паста, домати, патладжани, маслини, зехтин... А към чешката кухня, признавам, имах силни предубеждения. В един дъждовен пражки ден преди двайсетина години търсих четири часа салата и накрая ми сервираха прозрачни резени краставица плуващи свободно в сладникаво-блудкав сос. Обаче с годините проумях, че да кажеш за една национална кухня "отвратителна е, тежка е, нищо не се яде" е, като да твърдиш, че всички французи до един са надменни и арогантни или че англичаните са студени. Петнайсет години по-късно прекарах цяла седмица в чудно красивата чешка столица и разбира се, опитах легендарните "узени коленко", "свичкова с кнедли", "дръшткова полевка", "парки" и какво ли още не. Въпреки че са малко тежички, те са изключително вкусни. Едва след тазгодишното ми юлско пътуване на кинофестивала в Карлови Вари трябва да призная, че коренно промених отношението си към чешката кулинария. От една страна, Чехия си е вече една развита европейска държава и там се усеща влиянието на кулинарната глобализация. Така че навсякъде предлагат богати свежи салати с фини заливки, а и разнообразни ястия от зеленчуци. Изобщо чешката кулинарна култура явно е на изключителна висота и с впечатляващи корени. Факт е, че буквално където и да влезеш, каквото и да си поръчаш, то е приготвено от прекрасни съставки и е изключително вкусно, без претенции за финес. Шницелът с картофено пюре и малки гарнитури - моркови, цвекло или друго, е просто вълшебен. Телешкото е крехко, а сосовете към него - неустоими. И кнедлите са чудни. В случаен ресторант в крайпътно село опитах майсторски приготвена прясна бяла риба. Местното сирене hermelin подобно на камембер, е много добро. И десертите си ги бива - все пак Чехия е била част от Австро-Унгарската империя.
На 3 октомври в Лондон за пръв път се проведе годишна дегустация на български вина, както вече "Бакхус" писа в своя 86 брой. В музея на виното Винополис 12 български компании: "Вила Любимец", "Винпром Русе", "Дамяница", "Домейн Бойар", "Домейн Менада", "Загрей", "Логодаж", "Оряховица", "Сакар", "Тера Тангра", "Тракия Естейт" и "Хан Крум", изложиха свои вина пред търговци и журналисти от Острова. Ето какво написа по повод това събитие Джансиз Робинсън, предизвиквайки противоречиви чувства в българската винена публика: