На по чаша

• В казан си се пекла, по тръбичка текла!

  Веселина МАРИНОВА
  01 Ноември 2006, 23:55

  Името на популярното питие идва от турското raki, което пък произлиза от арабското arak, което означава пот. Пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя питието, гласи арабското обяснение. Ракия е силното алкохолно питие, получавано от дестилацията на ферментирали гроздови джибри, вино или плодове. От арабските земи през Турция ракията достига до България преди 8 века, доста преди завладяването на нашите земи от османската империя. Тогава нашите предци я правели от диворастящи плодове и от гроздови джибри. Ракиджийството бързо се превръща в домашен занаят. Историята на родната ни "огнена вода" е част от традицията и родовата памет на поколения българи. Традиционно домашната ракия съдържа между 32 и 50 градуса алкохол, различни летливи вещества, а качеството й освен от всичко друго зависи и от съда, в който се съхранява. От векове ракията се вари в казан, от който изпаренията се извеждат по тръба в серпентина, където се охлаждат. След завирането на джибрите майсторите ракиджии поддържат умерен огън, така че ракията да потече на тънка и равномерна струйка. Старите рецепти изискват ракията да се пече на слаб огън, за да се покачи градусът й.

  Share Tweet Pin it Share

• Винено-дестилационни уточнения

  Веселина Маринова
  01 Ноември 2006, 23:53
  Share Tweet Pin it Share

• Българският отговор на коняк или на гости във "Винекс Преслав"

  Юлия Костадинова, Веселина Маринова
  01 Ноември 2006, 23:50
  Share Tweet Pin it Share

• Австрия: новият стар играч на винената сцена, II част

  Емил Коралов
  01 Ноември 2006, 11:56
  Share Tweet Pin it Share

• Иво Венков: Диагноза - архитект

  Любомир Бояджиев, Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 12:00

  Много се е изговорило у нас за емигрантството и със сигурност ще се говори още. Иво Венков обаче не се възприема като емигрант, въпреки че живее от 19 години в Съединените щати. Зад гърба си той има редица архитектурни проекти с марката Paastudio, която сам е създал. Освен като архитект Иво Венков е познат още и като художник, а през 1983 създава и първата българска рок опера. Проектът му за нова сграда на Градската художествена галерия в София успя да впечатли не само ръководството на галерията, но и широката публика. Идеята обаче остана нереализирана заради смяната на тогавашния директор на галерията Филип Зидаров. Въпреки че има проекти из цяла Америка, а и по целия свят, Иво Венков се гордее особено със собствената си къща в Санта Моника, където живее със съпругата си Роси (също архитект) и двете си деца. Проектът за къщата е удостоен през 2005 с годишната награда на престижното издание Residential Architect Magazine. Иво Венков е от хората, с които можеш да говориш часове наред за вкуса, за красивото и грозното, за вкусното и въобще за хубавите неща от живота. Освен това се изразява по изключително дипломатичен начин, както когато заговорихме за архитектурата наоколо.

  Share Tweet Pin it Share

• Австрия: новият стар играч на винената сцена, I част

  Емил Коралов
  01 Октомври 2006, 11:52
  Share Tweet Pin it Share

• Вино за културисти

  Джансиз Робинсън
  01 Октомври 2006, 11:49
  Share Tweet Pin it Share

• Правилното съхранение на вино

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 11:46
  Share Tweet Pin it Share

• Съхраняване или стареене

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 11:43
  Share Tweet Pin it Share

• Враговете на виното: светлина, вибрации, температурни колебания

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 11:40
  Share Tweet Pin it Share

• Втори шанс за всяка бутилка

  Карън Макнийл
  01 Октомври 2006, 11:37

  Карън Макнийл е директор на винената програма на Американския кулинарен институт в Напа вали, Калифорния, и е един от най-големите световни експерти по виното. Наред с много други специализирани книги тя е автор на популярната Wine Bible (Библия на виното).

  Share Tweet Pin it Share

• Как съхраняват виното в ресторантите

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 11:34
  Share Tweet Pin it Share

• Българската реалност

  Юлия Костадинова
  01 Октомври 2006, 11:17
  Share Tweet Pin it Share

• Най-добрият сомелиер на Квебек

  Лили Големинова, Монреал
  01 Октомври 2006, 11:15
  Share Tweet Pin it Share

• Съхранението в домашни условия

  Юлия Костадинова
  01 Октомври 2006, 11:13
  Share Tweet Pin it Share

• Цветовете и ароматите на Лесбос

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 11:10
  Share Tweet Pin it Share

• Традицията на гасконците

  Любомир Бояджиев
  01 Октомври 2006, 10:58
  Share Tweet Pin it Share

• Грапа - италианската връзка

  Юлия Костадинова
  01 Октомври 2006, 10:55
  Share Tweet Pin it Share

• Карлови Вари - киноеуфория с бехеровка

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 10:50

  Години наред подценявах средноевропейската кухня. Винаги съм харесвала средиземноморската храна и цял живот предпочитам риба и морски дарове, паста, домати, патладжани, маслини, зехтин... А към чешката кухня, признавам, имах силни предубеждения. В един дъждовен пражки ден преди двайсетина години търсих четири часа салата и накрая ми сервираха прозрачни резени краставица плуващи свободно в сладникаво-блудкав сос. Обаче с годините проумях, че да кажеш за една национална кухня "отвратителна е, тежка е, нищо не се яде" е, като да твърдиш, че всички французи до един са надменни и арогантни или че англичаните са студени. Петнайсет години по-късно прекарах цяла седмица в чудно красивата чешка столица и разбира се, опитах легендарните "узени коленко", "свичкова с кнедли", "дръшткова полевка", "парки" и какво ли още не. Въпреки че са малко тежички, те са изключително вкусни. Едва след тазгодишното ми юлско пътуване на кинофестивала в Карлови Вари трябва да призная, че коренно промених отношението си към чешката кулинария. От една страна, Чехия си е вече една развита европейска държава и там се усеща влиянието на кулинарната глобализация. Така че навсякъде предлагат богати свежи салати с фини заливки, а и разнообразни ястия от зеленчуци. Изобщо чешката кулинарна култура явно е на изключителна висота и с впечатляващи корени. Факт е, че буквално където и да влезеш, каквото и да си поръчаш, то е приготвено от прекрасни съставки и е изключително вкусно, без претенции за финес. Шницелът с картофено пюре и малки гарнитури - моркови, цвекло или друго, е просто вълшебен. Телешкото е крехко, а сосовете към него - неустоими. И кнедлите са чудни. В случаен ресторант в крайпътно село опитах майсторски приготвена прясна бяла риба. Местното сирене hermelin подобно на камембер, е много добро. И десертите си ги бива - все пак Чехия е била част от Австро-Унгарската империя.

  Share Tweet Pin it Share

• Дестилацията в историята

  Веселина Маринова
  01 Октомври 2006, 10:48
  Share Tweet Pin it Share