Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Мистър Грейг е един от посланиците на бранда Chivas - хората, популяризирали историята на Chivas Brothers и на известното шотландско уиски по света. Мистър Грейг е известен като един от най-добрите комуникатори в този бизнес, а през 2001 е удостоен със званието "Пазител на шотландската чаша" - най-елитното общество от ценители на уиски в Шотландия. Титлата е високо признание за приноса му в повишаването на репутацията на скоч уискито по целия свят. В момента той е директор на центъра за обучение на Chivas Brothers. Започнал кариерата си в Chivas Brothers през 1971, Алън Грейг придобива задълбочени познания върху методите за създаване на уиски и се посвещава на качеството, превърнало се в отличителен белег на всички брандове на Chivas. Днес той е незаменима фигура в маркетинговите дела на компанията, така както години наред е бил незаменим за производствения процес на легендарното уиски. В края на миналата година Pernaud Ricard организира в София уникална дегустация на една от елитните марки в портфолиото на Chivas, Royal Salute, която се превърна в неповторимо събитие под умелото ръководство на Алън Грейг. Използвахме идването му в София, за да си поговорим за интересната му професия и за шотландското уиски.
"Тази шунка наистина е едно от съкровищата на световната кулинария," казал великият шеф-готвач Ален Дюкас пред свой испански колега. Дюкас, също като Робюшон, е сред нарастващия брой майстор-готвачи по света, които се прекланят пред прочутата испанска сурово-сушена шунка, наречена jamon iberico (хамон иберико). "Хапка, достойна за избраниците на съдбата", така нарича иберийската шунка испанският писател и нобелов лауреат Камило Хосе Села. Всъщност jamon iberico е резултат от един хармоничен природен процес, изтъкан от традиция. При тази неповторима шунка, също както при класните вина, съществена роля играе тероарът, а именно цялостната среда на отглеждане, която включва надморска височина, релеф, климат, човешки грижи, традиция и всякакви други фактори, които могат да повлияят върху живота на прасето.
Много е трудно да започнем разказа си за Maxxima и особено за човека, който стои зад тези забележителни вина, които бяха създадени едва преди седем години - Адриана Сребринова. Причините са няколко. Първата от тях е, че, както е известно на онези, които я познават, тя не е ново лице за българската винена индустрия. През 2001 г. немското списание Die Weinwirtschaft помести обширен материал за българското винарство, като още тогава нарече Maxxima и уайнмейкъра Адриана Сребринова "Новото лице на българското вино". Втората е, че то от самото си появяване предизвика противоречиви оценки в българската винена общност. Но според нас най-важната причина е, че Maxxima отбеляза
Роберт Маклович е звезда в Полша. Той е главно действащо лице - автор, разказвач и готвач в популярното ТВ предаване Podruje Kulinarne (Кулинарни пътешествия), което представя различни национални кухни и рецепти, като готвенето най-често е навън в природата, в някое село или по улиците на града. Но пан Маклович всъщност е историк по образование. Въпреки че от малък го тегли кулинарията. Затова и постоянното му занимание е това на пишещ журналист и ресторантьорски критик. Всеки две седмици публикува своя ресторантьорска рубрика в Newsweek Poland. В края на септември беше у нас десетина дни, за да заснеме поредното кулинарно шоу, този път посветено на нашата страна и нейната кухня.
Ако имате вино, от което искате да се отървете, организирайте празненство с вино и сирене. Но не се полъгвайте в някакъв момент да извадите добрите бутилки, понеже неотдавнашно проучване сочи, че сиренето, смятано досега за класическо мезе за вино и предпочитано от много ценители, замаскира сложния вкус и аромат на виното. От деликатния ементал до моцарелата, и от богатия кремообразен камамбер до остро-киселата горгондзола, сирената завоалират вкуса на танините и плодовите и дъбови нюанси в червеното вино.
Има и такива - това го знае всеки по-напреднал ценител на виното. Просто някои храни убиват вкуса на виното или поне затрудняват неимоверно усещането от едно добро вино. Ако случаят е такъв, че отваряте бутилка наистина добро вино, непременно трябва да помислите за това приготвената храна да даде възможност да се оцени по достойнство благородният му вкус. Опитайте се да не използвате съставки и ястия, които са враждебни към виното. Защото един винен шедьовър заслужава менюто да е съобразено с него.
Французинът Оливие Пусие спечели конкурса за най-добър сомелиер в света през 2000 и бе носител на престижното отличие до 2004, когато се проведе последното до този момент издание. Както сподели той пред "Бакхус", подготовката за световното сомелиерско състезание му е отнела десет години, като през това време той е успял да обиколи много страни и се е запознал с почти всички познати вина и сортове. Автор на много книги за съчетанията на виното с храната, Оливие Пусие работи в момента като консултант и въпреки заетостта си отдели време, за да отговори на въпросите на "Бакхус".
Помолихме някои утвърдени наши професионалисти да дадат личното си мнение и да посочат примерни менюта за интересни съчетания между вино и храна. Ето какво споделиха те:
Името на популярното питие идва от турското raki, което пък произлиза от арабското arak, което означава пот. Пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя питието, гласи арабското обяснение. Ракия е силното алкохолно питие, получавано от дестилацията на ферментирали гроздови джибри, вино или плодове. От арабските земи през Турция ракията достига до България преди 8 века, доста преди завладяването на нашите земи от османската империя. Тогава нашите предци я правели от диворастящи плодове и от гроздови джибри. Ракиджийството бързо се превръща в домашен занаят. Историята на родната ни "огнена вода" е част от традицията и родовата памет на поколения българи. Традиционно домашната ракия съдържа между 32 и 50 градуса алкохол, различни летливи вещества, а качеството й освен от всичко друго зависи и от съда, в който се съхранява. От векове ракията се вари в казан, от който изпаренията се извеждат по тръба в серпентина, където се охлаждат. След завирането на джибрите майсторите ракиджии поддържат умерен огън, така че ракията да потече на тънка и равномерна струйка. Старите рецепти изискват ракията да се пече на слаб огън, за да се покачи градусът й.