Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
В центъра на Рим, около площад Campo dei Fiori кварталният дух е непокътнат. Хората се познават, пият кафе навън по любимите си кафенета и две-три поколения от едно семейство купуват хляб от една и съща фурна... Roscioli - от името на една от най-старите фурни в Италия не само ти замирисва на току-що изпечен хляб. Roscioli е и синоним на най-доброто от великата традиция и култура на хранене в една от люлките на средиземноморската цивилизация. Защото Алесандро Рошоли, освен наследник заедно с брат си и сестра си на старата фурна Roscioli, е и собственик на един от онези магазини за най-качествени сирена, прошуто и вина, в които храната и виното са като редки бижута. И ресторант, пак там, в магазина, който е отправна точка в кулинарията не само на Вечния град, ами на цяла Италия - интересно и нестандартно място, където може да се опитат невероятни ястия и вина. Срещнахме се с г-н Рошоли в La Capannina, където той гостуваше на главния мениджър, г-жа Жана Банкова и консултираше екипа на ресторантите относно печенето на хляб. Показаха ми току-що изпечен pane caserecho (домашен хляб): голям, кръгъл, с примамливо напукана кора - такъв хляб е добре да се държи далеч от очите на диетиците.
Валентина Монтанари работи за Анджело Гая от юли 2002 като експортен мениджър в една от двете му тоскански изби - Ca' Marcanda. Тя бе тук в края на миналата година, за да представи официално компанията Gaja на българския пазар. Зададохме й няколко въпроса за това как се случва така, че една измежду хиляди изби се прочува като най-добра в Италия; как се чувства една тосканка на работа в пиемонтийска компания, както и за значението на легендарното вече име Гая за италианската винена индустрия.
Срещата ни с Тиери Хаберер трябваше да се състои в "Домейн Катерина", новия проект на "Белведере България", до границата ни с Гърция. Както ми обясниха от "шатото" (така го наричат всички, работещи там), последните лозички на 600-декаровия лозов масив свършват в южната ни съседка, а от беседката в лозята се вижда идеално какво се случва на КПП Капитан Петко Войвода. Наближавайки шатото, мъглата, която се стелеше наоколо, започна да се вдига и пред нас се откри невероятна гледка на млади лозя, идеално поддържани, в пълна хармония със заобикалящите ги наоколо хълмове и гори. Намирахме се в България, по радиото на гръцките съседи звучаха типичните за тях ритми, имах среща с френски енолог. Еуфорията по приемането на България в Европейския съюз не беше отминала и усещането да си част от тази Европа беше много силно този ден. Предварителната ми информация за Тиери беше, че е млад френски flying winemaker (летящ енолог - бел. ред.), работил със световната легенда във винарския бизнес Мишел Ролан и човек, който разделя времето си между северното и южното полукълбо. Интересно ми беше да разбера защо е предпочел новия свят пред родната си Франция, а също и как се е озовал в България, с какво го е спечелило новото начинание на Белведере България. На влизане в шатото ни посрещна симпатичен мъж на около 30 години, с ясни сини очи. Усмивката, неслизаща от лицето му, обещаваше приятен събеседник, а увереността в погледа приех като знак за човек, който знае стойността на направеното от него. Разговорът ни започва на чаша малбек, винифициран от Тиери, току-що преминал малолактична ферментация, обещаващ невероятни вкусови преживявания, когато бъде готов за консумация.
"В началото бе гроздето... Вино да не вкуси този, който дори само би си помислил да оспори тази библейска истина... А когато говорим за бъчва и вино: в началото бе дъбът... И който твърди нещо друго - просто не е в час." От автора
Майкъл Бор работи за едно от най-обичаните и популярни марки ирландски уискита в света - Jameson. Попитахме го какво е мнението на един ирландец за дъбовата дървесина в производството на уиски и за неговите евентуални заместители. Ето неговите отговори:
Като студен душ подействаха на Европейската Комисия дебатите в европарламента по реформата на винения сектор. Когато ставаше дума за европейските вина, по време на пленарното заседание в средата на февруари, най-често споменаваните думи бяха "наследство" и "национална гордост". Еврокомисията се опитва да прокара радикални реформи в този сектор, за да го извади от сегашната криза и той да стане по-конкурентноспособен. Депутатите в Европейския парламент обаче предпочитат да защитят европейското вино и да го представят из целия свят с най-традиционните му достойнства.
Разнообразието от предлаганите у нас чуждестранни вина продължава да се увеличава. Отскоро на българския пазар присъстват и вината на Borie-Manoux, производител от Бордо и собственик на 10 шата в прочутата винарска област. За да представи официално вината, които се предлагат във веригата магазини "Пикадили", в края на 2006 в София бе Мишел Перо, търговски директор на Borie-Manoux. Засега фирмата, която произвежда около 1 милион бутилки, предлага селекция от няколко вина, сред които червени и бели от марката Beau Rivage и високия клас Beau Rivage Grande Reserve, както и вина от Château Haut-Madrac (Cru Bourgeois Haut-Médoc ) и Château Beau Site (Cru Bourgeois Saint-Estèphe). В портфолиото на Borie-Manoux влизат още Château Haut-Bages Monpelou (Cru Bourgeois superieur), Château Batailley (Pauillac Grand Clu Classé), Château Lynch-Moussas (Pauillac Grand Cru Classé). В областта Грав Borie-Manoux е изключителен дистрибутор на Château Baret (Pessac - Leognan rouge et blanc). Областта Померол е представена с вина от Château du Domaine de L'Église (Grand Cru Pomerol), от Château Bergat (St-Emilion Grand Cru Classé) и Château Trottevieille (St-Emilion Premier Grand Cru Classé). Мишел Перо бе любезен да отговори на няколко наши въпроса.