Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Да събереш осем български винари на едно място по принцип не е лека задача, а когато прибавиш към това и факта, че са пръснати в различни краища на страната (и света, всъщност), мисията става особено сложна.
По-поетичните дегустатори казват, че виното е толкова живо, колкото и човекът. Ако бъде докоснато внимателно, то ще отговори с още по-внимателно докосване и само в резултат на тази взаимна интимност могат да се зародят съответните асоциации. Вероятно затова дегустацията е строго индивидуален акт.
Едва ли има някой, който да не е чувал за пивоварските традиции на Словакия. Със сигурност обаче са по-малко онези, които имат представа от словашките вина. Географското положение на страната определя и характера на местните вина, които се произвеждат от сортове познати и в съседните Австрия и Унгария.
Любопитният читател вероятно знае повече или по-малко за токайското вино - за това, че Токай е област в Унгария и че само тя има права върху името; за благородната плесен (botrytis cinerea), която оформя още по-благородния му характер; за кехлибарения цвят, уникалната сладост и т.н. Темата днес обаче не е за спецификата на самото вино, нито пък за "обезглавяването" в преносен смисъл - тогава, когато сте злоупотребили с него и се чудите на сутринта къде е брадвата. Темата е за токайското и за ролята му в историите на 18 век. Истории, в които въображение и реалност се преплитат.
По време на срещите си с преди изборите през 2007 г. френският президент Никола Саркози обеща на винарите и лозарите, че ще преразгледа т. нар. закон "Евен". Става дума за текст от 1991 г., който силно ограничава рекламата на виното в рамките на борбата с алкохолизма. През пролетта на 2007 Саркози, че иска да превърне виното от "от обвиняем в продукт на тероара".
С настъпването на пролетта няколко скандала разбуниха винарските среди в Европа. Централно място в тези пролетни бури заема Италия. Бомбата бе пусната от италианския седмичник L'Espresso, който съобщи в началото на април, че най-малко 70 млн литра опасно за здравето вино е било произведено и пуснато на пазар.
Виното е неизчерпаема тема и е хубаво човек да има конкретна цел, когато посещава винена област. Иначе е голяма опасността да се попадне във "виновъртежа" на непрекъснато, безцелно и уморително трамбоване от изба на изба и дегустиране на всякакъв тип и класа вина. Това, което ме интересуваше при последното ми посещение, беше сравнителният винен анализ "САЩ - Европа" и дали изобщо въпросът "Кой се справя по-добре с крайната цел да продава добри вина на доволни клиенти?" може да има еднозначен отговор.
Приключи поредната "Винария". След преосмислянето на многобройните впечатления от нея, които в края на краищата май не бяха толкова многобройни, нито нови, е време и за споделянето им. Накратко ще ви запозная с личните си впечатления от едно от събитията в т. нар. делова програма на изложението. Отварям скоба: успоредната/делова програма трябва сериозно да се модернизира със събития за потребителите като дегустации, семинари, вечери и т.н. Кръглата маса за българското земеделие и усвояването на средствата от европейските фондове е нещо прекрасно, но е необходимо да се дискутира и общува активно и с потребителя.
Австрийската столица и българската история не са чужди една на друга. Дали заради династията Кобург, заради най-близкото по географски признак място, което българинът свързва с красивото и луксозното или заради дългите години, през които бяхме убедени, че "австрийците са построили социализма", но е факт, че повечето от нас се чувстват във Виена по-комфортно, отколкото в Париж.
Трудно е да се опише първото впечатление от Бордо. За нас то бе в 3:00 през нощта. Гледката е едновременно романтична и красива. Реката Гарона, покрай която минаваме, е една светлинна феерия и ни пленява от пръв поглед. Изненадите следват една след друга. Настаняват ни до единствения музей на виното в Бордо. Той е разположен в сърцето на Медок (Médoc), Мулис (Moulis), в изби на винарската фамилия Дурт - производител и търговец на вина от 1891 г.
Винарските избите разказват цели истории. Най-успешните от тях са проектирани от хора влюбени във виното и неговия свят. Техните сгради ясно показват връзката си с виното, както и с природата наоколо, с духа на конкретното място, с тероара. Пиенето на голямо вино е изживяване свързано с интригуващи истории или географски подробности. Голямата архитектура на виното превежда това на визуален език.
Преди време на страниците на "Бакхус" стана дума за трудната връзка между езика и виното, като в ролята на посредник разгледахме метафорите. Оказа се, че благодарение на тях усещанията ни могат да бъдат описани и споделени в един поетичен и културен разговор за виното изобщо. Това, което правят метафорите в езика, се изпълнява от образите в живописта и фотографията. Така в света на изобразителното изкуство виното се оказва също толкова интересна тема, както в литературата и философията. Нагласата, която лежи в основата както на говоренето, така и на изобразяването на виното е, че човекът се среща с него не само на полето на обонянието и вкуса си. В тази среща (уникална за всеки един от нас) значение имат всичките ни сетива и цялостното преживяване за света, в което основна роля играят както езикът на който говорим, така и времето, в което живеем.
Дали ресторантите, които вдигат цените на виното, правят услуга на клиенти си?
За нас, дегустаторите на вино, това че се адаптираме към местните условия в някои отношения е добре. Когато дегустираш в Бургундия трябва да свикнеш с мрака на типичната изба в Кот д’Ор. В Бордо е важно да можеш да разкриваш изисканите тайни около всяко шато. В Австралия е от съществено значение да можеш да дегустираш при сравнително високи температури, а в Калифорния понякога се налага да се абстрахираш от миризмата на секвоя. (Не съм сигурна, че е точно секвоя, но на западното крайбрежие за строежа на къщи и винарни се използва един определен вид дърво, чиято миризма е толкова непозната за мен, че единствено мога да я сравня с миризмата на нещо гранясало).
На тази разходка ме поведе Одил Мизери, която работи за компанията M. Chapoutier. Позицията й е регионален експортен мениджър за континентална Европа (това ще рече цяла Европа без Обединеното кралство и Скандинавските страни) и се занимава с това вече две години и половина, макар че самата тя предпочита да не използва думата "компания" и много по-често говори за фирмата си като за "къща" (подобно големите винарски къщи в Шампан и Коняк). Преди това тя сподели, че се е занимавала с продажба на бургундски вина: в този бранш е повече от 15 години.
За Иван Пастухов може да се говори извънредно много. Срещата с него винаги преминава крайно интересно и приятно, защото той може с часове да ви разказва хиляди истории за своя живот, за търсенето на истински неща, за бургундското вино, за Хималаите. Той е многопосочна личност: превел е няколко книги, между които "Авантюра на съзнанието" за Шри Оробиндо. Заминава се с фотография, снимал е в над 25 страни по целия свят, прекарал е 20 години от живота си като търговец на бургундски вина и обича да казва, че няма нищо по-хубаво от свободното време. В България е съдружник в компанията Vinexellence, вносител на едни от най-добрите френски вина на нашия пазар.Срещнахме се малко преди да замине за Северната част на Албания.