Четете пълния текст в зимния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в Elephant Bookstore, Wonderland Desserts & Cocktails, Chilli Hills Farm, Grape Central, La Cave du Moulin, SeeWines, Zoya.

Тази история започва през 90-те години на миналия век с един антиквариат на столичната улица "Г. С. Раковски", за да се пренесе 30 години по-късно и 300 км на Югоизток в село Белица до Любимец. Там се раждат вината на Via Antica, по южняшки топли и богати, тероарни, хармонични, чисти и сякаш затворили в себе си и частица мистерия от магазина за старо изкуство под червения восък на бутилките.

Зад малката винарна с 65 дка лозя и 12 000 - 13 000 бутилки годишно производство стои семейство Илиеви - Константин и Христина. Тяхната философия е с четирите си ръце да помагат на природата да направи хубаво вино, а не обратното. Придържат се към максимално естествени практики с минимална технологична намеса и разчитат изцяло на спонтанна ферментация с диви дрожди.

Почитателите на по-натуралния стил отбелязват, че тези вина често са разпознаваеми с това, че са особено вкусни - това важи и за вината на Via Antica. И вероятно обяснява защо избата бързо спечели небцата на любители и професионалисти със своята дива сира още с дебюта си пред публиката на най-голямото и посещавано изложение за българско вино DiVino.Taste през 2019 г.




От антиквариата до старите лозя на Белица
Семейството на Константин от дълги години се занимава с търговия със стари художествени произведения. Собствения си бизнес с антиквариа на столичната улица "Г.С. Раковски" стартират още през 90-те години на миналия век. "Към 2004 - 2005 г. бяхме събрали малък капитал, който решихме да инвестираме в лозя. Тогава винопроизводството още бе предимно индустриално и не съвсем на ниво. Ние пък обичаме хубавите напитки и решихме, че това ще е интересно начинание", разказва той.

Районът на Източните Родопи и Ивайловград ги привлича - тук откриват древни традиции, регионът е чист, климатът е топъл, а и местното вино им допада. Един ден, след гостуване на приятел близо до Любимец, решават да огледат за потенциално подходящи земи в района. Така попадат в село Белица и остават очаровани от гледката на големи масиви лозя върху грейналите в ярко червено почви.

Белица е стар винопроизводствен район, някога развиван от местния кооператив. След промените лозята са върнати на семействата на старите им собственици и от тях семейство Илиеви успяват през 2005 г. да закупят първите си няколко декара лозя в селото, които в следващите години постепенно увеличават. Днес те притежават общо почти 65 дка с мерло и каберне совиньон в старите масиви на кооператива. Останалите сортове, с които работят, също са само червени - сира, малбек и каберне фран. Насажденията в Белица са вече почти на 40 години и това е един от важните елементи зад качествените вина на Via Antica.

А какъв е местният тероар?
Белица се намира между южните склонове на Сакар и най-източния хребет на Родопите, в полите на неголямо възвишение. Климатът тук е със средиземноморски характер, силно повлиян от топлите беломорски течения. Пролетта е ранна и топла, лятото - слънчево, сухо и много горещо, а есента - дълга и топла. Така лозята се развиват бавно и равномерно, с дълъг вегетационен период. Зимата пък е мека и рядко вали сняг. Характерни в региона са и почвите с глинесто-песъчлива структура, а резултатът са тъмно оцветени, екстрактни, силни вина, с богат и интензивен вкус.



Kато микрохарактеристики обаче Белица е част от Източни Родопи, а не към Южен Сакар, който също е голям винен център - разделя ги река Марица. "Ние сме южен бряг, те - северен", шегуват се Константин и Христина, правейки аналогия с левия и десниябряг на Бордо. И добавят, че климатично основната разлика е, че при тях вали още по-малко.

Свободни да импровизират
Близо десет години след закупуването на лозята семейство Илиеви прекарват в "учебна фаза" на виноправене - опити, проби и грешки, експерименти, техники. И смятат, че именно това дилетантство е причината вината им днес да са такива, каквито са. "Ние често се шегуваме, че сме аматьори, без професионално образование и на практика сме се учили в крачка. Не следваме отъпкани пътеки и протоколи, водим се от натрупания опит и сме свободни да импровизираме", казват Константин и Христина.

В тези десет динамични и интересни години бавно се натрупва убеждението им, че по-архаичният и традиционен начин за правене на вино всъщност е много по-добър за тях. "Когато започнахме сами през 2008 г., нищо не знаехме, правехме безобразни експерименти с някакви машини - с лоши резултати, разбира се. В същото време виждахме стари хора в селото как ронят на ръка гроздовите зърна, запазват ги цели, работят с по-примитивни техники. Чисто интуитивно някак разбираш, че това е по-доброто", споделят те. Така започва да се развива идеята за вина с минимално вмешателство - без излишни технологични практики и добавки, повече ръчни операции, но с елементи на модерни техники.