Намираме се пред назъбения силует на планината Хелан, която се спуска от север на юг. Височината й е 3500 м. Сече границата между Монголия и Северен Китай, провинция Нингжа. Пада се на 900 км югозападно от Пекин. Столицата на Нинся е Инчуан. Малък град с население 2 милиона души. Инчуан от древността се е намирал на Пътя на коприната, по който са минали толкова вещи и идеи.

Сюрреалното усещане идва, колкото от мисълта, че се намираш накрай света, толкова и от гледката на лозята наоколо. Най-често сравняват това място с аржентинската Мендоса и, да, приликата е огромна, дори ако се съди само от снимки. Избата в центъра на тази сцена се казва Chateau Mihope.

История на Нинся

Виненият регион Нинся е 120-километрова ивица между полите на Хелан и Жълта река. Допреди 40 години тук е имало въглищна мина - практически насред пустинята. Вали 150 млг годишно.

През 80-те започва да се оформя идеята чрез изкуствено напояване да започне подготовката на региона да бъде засаден с лозя. Проектът е мащабен, в него се включва и армията. В началото гроздето се е изпращало към по-големите и развити винени региони и не се е извършвала никаква винификация. През 90-те държавата учредява Ningxia Wine Bureau, която да управлява зараждащата се индустрия, и това става първият специализиран административен орган в Китай за вино.

Истинското развитие започва преди двадесетина години. Надушвайки бизнес, частни компании и предприемачи се включват в играта. Наливат се сериозни инвестиции от гиганти като Pernod-Ricard, LVMH, Torres и от петролни и строителни индустрии.

Големият пробив и прилив на ентусиазъм идват, когато през 2011 г. Helan Qingxue печели най-високо отличие на Decanter World Wine Awards със своя Jiabelian Cabernet Sauvignon 2009.

През 2016 всемогъщият Си Цзинпин посещава района и обявява, че това е място с огромен винен потенциал. Благословията е дадена от най-висока инстанция.

Днес избите са близо 100 върху 40 000 хектара лозя. Очакването е да се удвоят в следващите десет години, а засадените хектари да станат 66 000. Местните власти работят и върху директива да изградят "път на виното" в региона по подобие на routes des vins в Бордо.

Китай е на шесто място по производство на вино в света пред Чили, Португалия и ЮАР

От 2012 г. в Нингжа работи проект, финансиращ чуждестранни винени специалисти, които искат да работят в региона. А през септември, за втора година се проведе организираната от VinoPres на Concours Mondial de Bruxelles и Beijing international wine and spirit exchange Asian Wine & Spirits – Silk Route - тридневна винена конференция, изложение и състезание, в което се включиха 800 вина, 50 журналисти и винени специалисти от 18 държави.

Несъмнено всичко това е част от голямата амбиция Нинся да се превърне в китайския отговор на Бордо.

Китай и вино



"Китайско вино" може да изглежда като химера, за някои дори виц, но след като държавата се е заела със задачата да направи Китай винопроизводител, нещата стават сериозни.

Китай е шестият производител на вино в света. Страната например произвежда повече вино от Чили, Португалия или Южна Африка. До скоро произвеждаше повече и от Аржентина или Австралия. Съвет: не си правете майтап пред бутилка китайско вино, докато не го опитате. Може да си струва шегата, но може и да съжалявате за прибързаната си оценка.

Китайците имат хибридна представа за света, разделен на ин и ян. За разлика от монолитната тя ги прави свръхпрагматични, и те "купуват" всичко, на което се възхищават от западната традиция. Включително и правенето на вино. В същото време са изключително нетърпеливи. Не престават да се сравняват с Франция и искат да имат престижен винен регион - веднага, ако може. Пример: Вече има опити за класификация на вината, по модела на тази в Бордо от 1855. Малко прибързано, като се има предвид колко млади са още избите и лозята.

Избите в Нинся са близо 100 върху 40 000 хектара лозя

Заради мащабите цифрите понякога са относителни. От една страна, Китай е на пето място в света по винена консумация. Китай е жаден за вино и това, разбира се, обяснява защо всички искат да стъпят на пазарите й. В същото време виното все още е далеч от ежедневието на китайците. То съставлява само 2.9 процента от алкохолната консумация, 74.6 процента са за бирата и 22.5 - за високоалкохолни напитки, предимно местната ракия байджу. Ако годишните продажби на байджу са за 80 милиарда евро, за виното те са 8 милиарда. И това не е трудно да се потвърди. Вино се продава все още само в топ ресторантите. Хората пият бира, байджу, сокове или чай с храната си. Проучване е установило, че най-често виното се купува като подарък, при това се купува скъпо вино. За предпочитане е то да е каберне совиньон - признат знак за изисканост. Така или иначе трендът с нарастващата популярност на виното е несъмнен.

Климатът и сортовете



Климатът в Нингжа може да се определи с една дума: екстремен. Температурите варират от 35 до -27 градуса. Мразът в тази част е такъв, че при него Vitis vinifera умира. Затова всички изби извършват една и съща, доста трудоемка и мъчителна, процедура - заравяне. Колкото и цялата индустрия в момента да разчита на евтин труд, заравяне на гроздето половин метър под земята до края на ноември при нечовешки студ и после разравянето му става все по-непривлекателна работа. Постоянно виси и въпросът колко години ще оцелеят лозята при тази процедура.

Едно възможно решение са резистентните сортове. Виненото бюро в Нинся внася сортове директно от френски развъдници. През цялото време се правят проби и експерименти кой сорт реагира най-добре при съответната почва и климат.

Червеното вино съставлява 90% от китайската винена продукция

До момента има два такива хибрида - бей-хонг и бей-мей. Само че китайците искат да пият каберне и в момента той е над 60 процента от засадените лозя в Китай според Юлин Фанг, президент на Колежа по енология.

Марселанът изглежда най-добър избор, въпреки че идва в Китай едва през 2001, а първата реколта е през 2003 г. Китайски марселани успяват да спечелят награди и медали на международни състезания, затова мнозина от бранша смятат, че това трябва да е емблематичният сорт за региона. Но за свръхамбициозните китайци това не е достатъчно привлекателна идея.

Храна и вино



"Родителите ни не са ни учили как да съчетаваме храна с вино. Сега се учим", каза Ханг Ли, президент на Китайската академия за сомелиери.

Осъзнаването, че виното върви ръка за ръка с храната, обяснява защо съчетаването на вкусовете в момента е гореща тема и хората от бизнеса тепърва започват да се ровят в нея. И се сблъскват с любопитни проблеми. Първо, очевидно не съществува нещо като китайска кухня. Регионалните разлики са гигантски. Вторият е, че традиционно се поръчват по много и различни ястия, които се споделят, а не индивидуални порции, за които да се подбере подходящото вино. Има и сериозни разлики в стила на пиене: китайците много ценят тостовете, при които чашата се пие до дъно.

Също така за разлика от западната кухня, при която има един доминиращ вкус, в китайската много често се среща съчетаване на противоположни вкусове, емблематичен пример е сладко-киселото.

Ханг Ли казва още, че в повечето случаи би съчетал китайските ястия с бяло вино. Но червеното вино е 90 процента от китайската винена продукция. "Нали знаете, червеното е сериозен цвят в Китай!"

Бъдещето



"Високите първоначални инвестиции, ниската продукция в началото, тежките процедури по заравяне и разравяне завършват в едно - висока крайна цена. Сравнени с вносните вина, тези цени са неконкурентни", каза Ян Уаймин, уайнмейкър в Zhihui Yanshi. "Но най-голямото предизвикателство за нашите вина е да си намерят стила, да се установят стабилно първо на китайския пазар и чак тогава да се мисли за износ."

Една от най-забележителните презентации беше на Педро Торес, MW от Испания. Той говори за задължителните фактори, които правят един добър винен регион: пари и политическа власт, лидерство, инфраструктура, иновации, сигурност в собствеността на земята. Фактът, че събитието започна с писмо от президента Си Цзинпин, ще осигури първите четири условия. Въпросът е с петото: земята е държавна собственост и се предоставя на лизинг. Интересно да се види дали това ще се окаже препъникамък по пътя на Нинся към "китайското Бордо".

Тази статия е от новия брой на "Бакхус". В него говорим за обслужването в България и тенденциите в кулинарията през 2019 г. Вижте още какво ви очаква в страниците на нашето списание тук. --- Можете да намерите "Бакхус" в Inmedio, Relay, CASAVINO, Кауфланд, Билла, Фантастико, OMV или го поръчайте на [email protected] или на + 359 2 4615 349