Една среща със Стефан Дюлайе, председател на Френско-българската търговска камара, с когото разговаряме за младото божоле, голямото френско парти, което камарата ежегодно организира, за бизнеса и за България като място, което той нарича "нашата страна". Срещаме се и със Стефан Ганчев – мениджър бизнес развитие в камарата и главен отговорник за събитието за младото божоле. Той ни разказа за предизвикателството да създадеш малко френско селце, и то не къде а в сърцето на соц мастодонта НДК, което да приютява близо 2000 бизнес гости и да пренася френската традиция по най-автентичния начин.  

Стефан Дюлайе е роден в Париж през 1962 г. Завършил е Висшия институт по мениджмънт (Institut Supérieur de Gestion). Живее в България от 12 години, съпругата му е българка ,а той самият говори за България като за собствения си дом. Биографията му е впечатляващ списък от позиции в сферата на маркетинга и комуникациите във Франция, Великобритания и Швейцария. В момента г-н Дюлайе е генерален директор на комуникационната група Havas за Балканите, част от която е и Media Planning Group. Той е председател на управителния съвет на Balkan Expert Holding. Бил е и председател на Медийния фестивал в Албена три поредни години.  

Поводът за срещата ни е виното и първият въпрос, който искам да ви задам, е вие какво вино харесвате?

- Аз съм французин, така че харесвам хубавите френски вина, подчертавам - хубавите. Разбира се, винаги следя виното да е съобразено с храната. Обикновено, когато съм във Франция, пия бордо. Но сега, когато живея в България, опитвам и много български вина и искам да кажа, че тук се правят все повече добри вина. Някои от любимите ми са Енира, Санта Сара, Уникато и други, разбира се. Единственият проблем на българските вина е непостоянното качество. Веднъж ги намираш в магазина, след това ги няма, след това пак ги има, но не са със същото качество – разбирате за какво говоря. Случва се да похваля българските вина пред мои френски гости и когато отворя бутилка с хубавото вино, за което съм им говорил, то да се окаже, че е съвсем различно от първия път, когато съм го опитал. Но като цяло има много хубави български вина, които аз харесвам и пия. 

Разкажете повече за традицията за отпразнуване на младото божоле?

- Традицията започва след Втората световна война, когато производителите на божоле от тази част на Франция имали богата реколта и тъй като нямали достатъчно място във винарните, те решили да направят младо вино, което да престои в бъчвите три дни, след което да го предложат на пазара. Това се оказало умна идея, която в днешни дни е френска традиция, добре позната в целия свят. В света ежегодно се продават над 65 милиона бутилки. И дори и в държави, които не са типични консуматори на вино, каквато е Япония, младото божоле е много добре прието. В Япония традицията по посрещането на младото божоле е много популярна и там се продават големи количества от него.

В България тази традиция става все по-популярна. И тук, както и по целия свят, на третия четвъртък от ноември се празнува пристигането на младото божоле – от вече почти 15 години. Тази година ние посрещнахме над 2000 гости. Изпиха се над 1070 бутилки божоле. По време на партито много хора дойдоха при мен, за да ми кажат, че въпреки лошата прогноза  божолето е всъщност много хубаво. 

Какви са гостите на събитието?

- Поводът е виното, но основната част са  бизнесът, запознанствата, сближаването, разговорите и ценните контакти, които се създават на едно такова събитие. Затова сред нашите гости са всичките 150 членове на Френско-българската търговска камара и техните семейства. Разбира се, много дипломати, министри и хора от бизнеса. Основната цел на партито е да работи за добрия имидж на камарата и за засилването на бизнес връзките, така че основното ядро от наши гости са хора от бизнеса. Разбира се, техни колеги, семействата им и приятели. 

Как българите посрещат френската традиция и какъв е отзвукът след партито?

- Повече от добър. Всъщност още няколко седмици преди приема познати започнаха да ми се обаждат за покани – като фестивала в Кан (смее се).
По отношение на събитието хората са разделени на два лагера - единият иска събитието да се запази в тесни граници и да включва само бизнес хора. А другите искат партито да приема все повече гости. Разбира се, нашата цел е приемът да става все по-голям и по-голям, защото по този начин Френско-българската камара ще разшири позициите си. Но, от друга страна, основният фокус остава върху бизнеса и хората, които правят и се интересуват от бизнес. 

И отново към виното - как божолето пренася френските традиции по целия свят?

- Божолето е младо вино, така че като вино то не е нещо изключително. Но то е част от френското наследство, защото се поднася заедно с някои типично френски ястия, сирена и деликатеси. То върви ръка за ръка с някои от най-типичните традиционни френски храни. Това е, което хората в България и по целия свят харесват – божолето и френските деликатеси, макар и най-простите и обикновени такива. За един ден – третият четвъртък на ноември, за всеки е приятно да прекара една хубава типично френска вечер. Да отпразнува младото божоле, както го правят французите. Ако излезете в Париж в деня на младото божоле, всяко бистро е отворило врати, навън има бурета с вино и навсякъде са поставени табли с традиционна френска храна. Пълно е с хора, които говорят и се забавляват. Въпреки че в София няма типично френско бистро, хората харесват френските традиции и са отворени към тях. 

Защо според вас традицията около младото божоле се разпространява толкова бързо – в момента в страните от Източна Европа има нещо като бум?

- Не знам дали е заради франкофонията – знаете, президентът Желев е франкофон и внесе тази линия в България и може би това се дължи отчасти на неговата дейност.  Може би отчасти и заради факта, че по време на комунистическия режим френският език се учи масово в България. Но искам да кажа, че ние, французите, се чувстваме много добре дошли в България. Може би заради Ален Делон, не знам, или други личности, но българите сте много отворени за френските традиции. Когато говоря английски, по акцента ми всички лесно разбират, че съм французин, и това ме улеснява много, защото срещам добро отношение. Ако съм в Унгария обаче или в Чехия, Словакия, нещата не са същите. Хората са доста по-хладни – знаете за Австро-Унгарската империя и влиянието й. Тук има всичко, което ме кара да съм щастлив – има планина, където да карам ски, морето е много близо. Има много барове, хората са добре настроени, обичат да излизат, да се забавляват. България има всичко, което е нужно за един французин, за да живее добре. Не живеем по еднакъв начин в двете държави, но сме близки по начин на живот. Затова е лесно за един българин да се чувства добре във Франция и също така е лесно за един французин да е щастлив в България. И предполагам, че е приятно за един българин да излезе навън, за да отпразнува празника на младото божоле. Това е причината според мен тази традиция да бъде добре дошла тук. 

За работата на Френско-българската камара – какви са целите й в момента? Повлияни ли са от различната икономическа обстановка?

- Целите на камарата винаги са били едни и същи – да представлява френския бизнес в България, каквито са и тези на френските камари във всяка друга страна по света. Целта ни е да се грижим за имиджа на френските бизнес хора, за разширяването на позициите им, за подпомагане на дейността им и създаването на контакти помежду им и с бизнеса в страната. Друга наша цел е да  помогнем на българския бизнес да стъпи на френския пазар. Има български производители, които искат помощ от нас, за да намерят начини да продават продуктите си във Франция, и ние се опитваме да им създадем полезни контакти. 

А кои сфери на бизнеса са атрактивни за френските инвеститори?

- Има много сфери, които са добри за бизнес – в банковия сектор имаме Societe Generale, Credit Agricole, в търговията -  Carrefour и Danone. В сферата на индустрията - Montupet в Русе и Schneider. На практика сме по малко във всяка сфера. Винаги съм казвал, че енергийният сектор е много интересен за нас, но за момента изчакваме по-добри условия, за да направим тази стъпка. В момента правителството е взело не най-добрите решения за това и ситуацията е доста сложна за инвестиране в тази сфера.
Има някои компании в инфраструктурата. Като цяло винаги съм казвал, че сега е добро време за инвестиране. Вярно е, че инвестициите не са големи, но причината за това е икономическата криза, която кара повечето притежатели на частен бизнес да свият работата си и да чакат по-добър момент за разрастване и инвестиции. 

България позната ли е във Франция? 

- Слабо известна. Във Франция по-известна е Румъния заради историческите ни връзки, знаете, това е страна, в която се говори романски език, близък до френския. Също така там по-голямата част от населението говори свободно френски. Затова за френските инвеститори е много по-лесно да установяват бизнеса си там и инвестициите са наистина големи. България не е добре позната във Франция. Дори повечето французи не знаят, че тя е близо до Румъния и че имат обща граница. Тук не става въпрос за лош имидж, а по-скоро за никакъв имидж. 

Според вас България променя ли се в добра посока по отношение на чуждестранния бизнес интерес?

- България е страна, която преминава през кризата сравнително добре, много по-добре от Гърция, Испания, Италия. Преминаваме през кризата в по-добра форма – това е моето убеждение. Но сме в криза. Трябва да намерим начин да задействаме икономиката, да накараме хората да инвестират, да създават нови компании. На този етап няма никакво движение в тази насока. Очевидно това не е толкова лесна задача. Но аз предпочитам да съм оптимист. Смятам, че предстоят по-добри времена, защото всеки прави грешки и рано или късно всичко ще тръгне в по-добра насока. Например държавният дълг на България е много нисък, много по-нисък от този на Франция.