Малко след Варна, в посока към Златни пясъци вдясно от пътя се крият портите на резиденция "Евксиноград". Макар традиционно името да навява асоциации за депутатски кюфтета, зад бариерата и охраната ни посреща картина, донесена сякаш от Австрия или Франция отпреди векове. Широки алеи и екзотични растения, обграждат великолепната сграда на двореца, която по нищо не отстъпва на някой френски или австрийски замък. 

Въпреки че лозята и производствените помещения не се набиват в погледа при първи досег, тук зад бариерата и охраната се крие и  първата професионално изградена изба в България, която снабдява с вино управленския елит на България – от княз Батенберг до Тодор Живков. 

Идеята за изграждането на дворец в "Евксиноград" се появява още през 1881 г. при посещението на тогавашния владетел Александър Батенберг във Варна. Тогава за най-достоен да приеме княза е определен гръцкият манастир "Свети Димитър". Батенберг е очарован от мястото и на следващата година получава манастира и прилежащите му имоти като подарък. 

Няколко години по-късно започва и строежът на сградата на двореца, с идеята да служи за лятна резиденция. Първоначално тя носи името на княза Сандрово, но след абдикацията му и идването на Фердинанд името е променено на Евксиноград, от гръцкото име на Черно море - Euxеnоs pоntos. 

Първоначалният проект за главната сграда на двореца е изготвен от австрийския архитект Румпелмайер във френски шато стил "Луи XIII".  Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890 г. 

Една от най-красивите части на Евксиноград е неговият парк. Той заема около 550 дка от общо 800-те на резиденцията. Първоначалният проект е на френския дендролог Ноймайер, като впоследствие в разширяването му участват немски и български архитекти.  
Пак по заръка на Фердинанд, върху останките на бившата манастирска изба е изградена и дворцовата винарна в Евксиноград. Първият гроздобер и първото произведено вино датират още от 1891 г. и са направени в съществуващата изба. Новото помещение е построено няколко години по-късно във възрожденски стил и е първата (и за дълго единствена) професионално проектирана изба в България.

Първият управител на княжеската изба е Янко Забунов – един от създателите на БЗНС и безспорен авторитет в земеделието, който е и човекът, проектирал сградата на избата. Заради политическите му възгледи той скоро бива освободен и заместен от Христо Георгиев - авторът на първия учебник по винарство у нас, получил образованието си в Германия и Австрия. Още оттогава избата залага на белите вина, тъй като климатът около Варна е подходящ най-вече за такива сортове грозде. Стари карти на лозята показват, че през 1913 г. избата е разполагала с 370 декара лозя. 

След Първата световна война начело на избата застава белогвардеецът Леонид Лукианов – човекът, на когото се дължи създаването на легендарния коняк евксиняк. Отначало се спазва френската рецепта, според която конякът се прави от юни блан, но по-късно  се установява, че от димят също стават добри дестилати за винено бренди. За евксиняка виненият дестилат престоява в дъбови бъчви 10 или 20 години.

Другата голяма гордост на Евксиноград е врачанският мискет – най-търсеното и най-бързо свършващото вино на избата, любимото вино и на Тодор Живков и останалите тогавашни партийни величия. Може би и благодарение на това и при социализма избата запазва специфичния си елитарен статут и остава последната държавна изба и до днес. 

В момента избата разполага със 110 декара собствени лозя. През 2002 г. всички стари масиви са изкоренени и засадени отново, тъй като заради сериозната им възраст и недотам добрите грижи са в лошо състояние.

Сортовете, на които залага екипът на Евксиноград, са местните врачански и червен мискет, френският шардоне и немските траминер и ризлинг. Посадъчният материал за врачанския и червения мискет е български, а останалите сортове са внос от Германия и са получени като дарение от фирма към немския Червен кръст. Отвън се купуват мускат отонел (за вино и ракиен дестилат) и димят и юни блан (за бренди). 

Самата изба се простира на две подземни нива, като помещението с бъчвите, в което отлежават вината, е на 12 метра под земята. Според технолога на избата Нели Тодорова "с наличните условия и технологията, които избата предлага (големи бъчви над един тон), е много трудно да се работи". 

Макар вече почти навсякъде белите вина да се правят в съдове от неръждаема стомана, тук не се надяват държавата като собственик скоро да задели пари за това. Все пак според Нели Тодорова вината, които се правят тук, са с добро качество и приемлива цена, при спазване на традициите на избата.

Традициите от своя страна са най-видни в енотеката на Евксиноград, в която се съхраняват редки  вина, събирани от княз Фердинанд и цар Борис III. Повечето от тях не стават за пиене, но пък само тук, в България, могат да се видят Château Margaux или Petrus от XIX или началото на XX век. Най-старото вино е от годината на освобождението на България - френско бордо от 1878 г. А ако държавата преодолее типичната си мудност и липса на предприемчивост, "Евксиноград" може и да печели достатъчно от желаещите да се докоснат до тези съкровища, вместо да чака помощ отвън.