Пътят от София до гръцката граница трудно може да трае повече от два часа. Това пътешествие си заслужава дори и в най-натоварени дни. От една страна, времето на юг е изкусително по-добро и по-слънчево. От друга, в тази част на страната са концентрирани няколко интересни и любопитни винени изби от новата българска вълна. Решихме да предприемем пътешествие, за да разберем повече за вината от лозята край село Левуново с марката "Strymon".

Избата "Strymon" е от най-новите в България. Засега все още си няма шато, но собствениците й отглеждат върху своите землища от 450 декара мерло, каберне совиньон, сира, пети вердо, санджовезе, каберне фран, небиоло, всички внесени от Италия, а също и традиционната за този регион широка мелнишка лоза.
Вината "Strymon" могат да бъдат дефинирани с класическото понятие бутикови. Собствениците на избата нямат амбиция да произвеждат големи количества от своето вино, като на този етап са се концентрирали в рафиниране и усъвършенстване на винификационния процес. Лозята са млади, а "Strymon" залагат на този етап все пак на универсални за българския вкус моносортови и купажни вина – каберне совиньон, мерло и сира. Специално внимание в селекцията с вина на "Strymon" заслужава и кювето, в което технолозите на избата са включили грозде освен от споменатите по-горе сортове още и широка мелнишка лоза и небиоло. Купажните модели на избата се отличават с интензивен и свеж плодов аромат, в който се открояват ароматите на червени горски плодове. И докато кювето е с мек и хармоничен вкус, с приятна свежест и сладникавост, купажът от сира, каберне совиньон и мерло е с плътен, добре балансиран и хармоничен вкус, с чудесен плодов финал.

Още на юг

Отидохме на юг към Левуново зад волана на един най-новите автомобили на българския пазар – микрованът Ford B-Max. Спечелилият наградата "Ван на годината" в България автомобил поразява с ергономичност и универсалност. Най-запомнящата се особеност на този модел са отварящите се върху релси задни врати. Освен това В-Max няма средна колона, като нейната функция се заема от укрепените и усилени конструкции на самите врати. При гарантирана безопасност за пътниците Ford B-Max осигурява повече от комфортно влизане в интериора, като бързо се превръща в ценен семеен спътник. Моделът В-Мax дели шаси и двигатели с друг модел на Ford – Fiesta. С него той дели маневреността в града и компактните вътрешни размери. При B-Max бонусът е в гениалната променяща се геометрия на седалките в купето, които превръщат малкия градски автомобил в голяма семейна кола.

Вината "Strymon" понастоящем си нямат собствен дом. Лозовите масиви в землището на Левуново раждат богатите си плодове, но истинската емоция на виното можете да изживеете в град Мелник. Насочваме се натам и турбобензиновият Ecoboost мотор на нашия Ford с радост демонстрира пъргавина по завойчетата преди влизането в най-малкия български град. Домът на "Strymon" в Мелник е в Лумпаровата къща -  приличаща по-скоро на алпийско шале, разположена във високата част на склоновете на Мелник. От терасираното пространство пред Лумпаровата къща получавате отлична гледка към целия град Мелник. Мелник е най-малкият град в България. Официално регистрираните му жители са под 400 души (текущо дори под 300, както ще разберем по-късно). За да обиколите неговите улици от край до край, ви е достатъчен по-малко от час. Очарованието на града според неговите жители е стаено в неговите кръчми и ароматното мелнишко вино. Симпатични са и старите къщи, някои от които са на повече от три века. 

В дома на Антония и Венци

Лумпаровата къща се стопанисва от семейството на Антония и Венци. След предварителна уговорка по телефона те ни посрещат като скъпи гости и са готови да ни разкажат повече  за тайнството на виното и доброто прекарване в техния дом. Лумпаровата къща е реставрирана преди няколко години. Тя е построена в самата скала, като при влизането в  избата си личат старата и новата й част. Старата е очавано по-малка, видимо дялана на ръка преди десетилетия. За новата й част, 20 метра по-дълбоко в скалата, са се погрижили съвременната строителна техника и инженерното изкуство. В това помещение целогодишно температурата е под 15 градуса. През лятото това прави изживяването прохладно, а през зимата със сигурност няма да ви е студено. В избата се провежда дегустацията на вината "Strymon", като  за целта помещението се осветява от пламъците на няколко дузини свещи (подкрепяни от няколко дузини електрически такива). Атмосферата е доста строга, но лесно става уютно след чаша или две с вино. Антония бърбори припряно и иска да ни разкаже възможно най-много истории за този дом. През това време Венци ще ни почерпи с домашно кисело мляко и домашно сладко от горски ягоди.

Лумпаровата къща е често посещавана от френски групи заради наличието на адреса им в различни френски туристически сайтове. Може би най-колоритният посетител на това място все пак е ГДР-ският състезател по колоездене Олаф Лудвих. За да се убедя напълно, Антония вади книгата за похвали и оплаквания (от последните няма нито едно) и разгръща страниците до една, украсена като страничка на ученически лексикон – със снимка на състезателя като млад и изрезка от списание с неговите резултати от републиканските първенства на неговата родина през 80-те години на XX век. В наши дни Лудвих идва всяко година в Лумпароват къща, където води със себе си германки групи. Те правят велопреходи, а след това отмарят при Антония и Венци, като опитват и от вината на "Strymon". 
Ако стигнете до Мелник, непростимо ще е да си спестите посещението на Роженския манастир.  Още десетина километра по най-острите и тежки завои в историята на републиканската пътна мрежа ще ви отведат до светата обител. Манастирът е най-големият в Пирин и един от няколкото запазени средновековни манастири в България. Когато стигнете манастира и погледнете назад, ще видите чудесна гледка – планинските масиви на Пирин в далечината и пирамидалните хълмове на Мелник, така характерни с формата и цвета си. 

На връщане от Мелник сме унесени в мисли за "Strymon" и почти не разговаряме. В колата се чува само тихият звук на намаленото радио, като смрачаващият се ден ни убеждава, че с радост бихме се върнали тук отново – дори и без повод. Конкуренцията на Лумпаровата къща ще е истинско предизвикателство пред плановете на избата да построи собствено шато. Вероятно затова и собствениците продължават да разчитат на Антония и Венци, които разказват чудесни истории, приготвят страхотни ястия и сипват по чаша червено вино за добро настроение.