Когато преди шест години опитах белите вина на "Левента", за пръв път си дадох сметка, че виното може да бъде изумителна напитка, а не просто развеселяващата съставка към вечерята или събирането с приятели. Оттогава изминаха стотици бутилки, а днес пазарът е залят с наистина качествено българско вино. Марката обаче ми остана слабост, а най-хубавото е, че и досега нито една бутилка на "Винарска къща Русе" не ме е разочаровала.Русе заслужава да изминете дългия път сред монотонния пейзаж на Дунавската равнина, дори само за да посетите "щабквартирата" на производителя – комплекса "Левента", едно наистина любопитно място. Но градът и регионът могат да предложат още повече – непреклонен архитектурен дух, прекрасна природа и интригуващо историческо наследство.

Няма как да пропуснете възвишението Саръ баир в Русе - най-високата част на града, където се намира форт "Левент Табия". Дори по чудо да не забележите двестаметровата телевизионна кула над крепостта, всеки русенец ще ви насочи първо натам. Фортът е построен в началото на XIX век като част от отбранителната система на Османската империя и функционира като военно съоръжение до 60-те години на ХХ век, когато е превърнат в ресторант със седем зали. Те пресъздавали духа и обстановката на европейските столици на всички крайдунавски държави. През 90-те години на ХХ век като обект на "Балкантурист" запустява, но се възражда през 2005 г., когато там се настанява "Винарска къща Русе".

Ресторантът-винарна днес е предпочитаното място от русенци при по-официални случаи, макар че, трябва да призная, сякаш малко му липсва уют. За сметка на това е интересен. Тематичната идея е запазена, ноконцепцията е променена. Хайдушката зала е декорирана със старинни пушки, пищови и изображения на хъшовете. Мюсюлманската е с типичните орнаменти, ниска мебел и наргилета, а в средновековната акцент са стенописите с характерни за българската средновековна литература илюстрации. Има и зала, наподобяваща вътрешността на тракийска гробница, както и зала "Русчук", където изображенията ни пренасят в Русе от края на ХІХ век.

Дегустационната зала е семпла, но особено важна, защото тук можете да дегустирате винените съкровища на избата. А те са многобройни. Освен превъзходните шардоне и совиньон блан "Левента" прави и изключително качествени и успешни вина от типичните за Северна България сортове мускат, врачански мискет и траминер. Позабравеният сякаш интерес към тях тепърва ще се разбужда, още повече че мускатовите и мискетовите вина се очертават като възходящ тренд за годината в международен мащаб. В никакъв случай обаче не пропускайте и червените вина на избата - мерло, каберне совиньон и каберне фран. Те са различни от по-концентрираните и топли южни вариации и се отличават с повече свежест, плодовост и пивкост. В "Левента" обаче не само се пие вино, но можете да се насладите на майсторска кулинария. А най-добре е да съчетаете и двете - специално за ценителите на вина се предлагат четиристепенни и шестстепенни винени вечери.

"Левента" е виненото бижу на Русе, но доайенът тук е винпром "Русе". За съжаление той не предлага привлекателни условия за посещение и дегустация и макар да не е хит в новото българско винопроизводство, струва си да потърсите в градските магазини някои от по-класните вина на "Русе" като серията "Пристис" или лимитираните серии "Limited Selection", които се отличават с добро качество на приемливи цени. А докато го правите, ще усетите и очарователния дух на "Русчук" - старата част на града, която приютява стотици сгради-паметници на културата и му придава онзи аристократизъм и европейски дух, с който русенци така се гордеят.

Малката Виена

Вероятно помните култовата реплика на селския тарикат Пурко - "Ама ти... ще си лягаш ли" към разсъбличащата се проститутка в стая, изпълнена с бароков разкош в една от сцените на филма "Господин за един ден". Големият, лъскав град, в който нелепият герой на Тодор Колев се подвизава, всъщност е Русе от 30-те години. През първата половина на ХХ век малко български градове могат да се похвалят с такъв космополитен дух и европейска атмосфера. Учудващо, но сивите десетилетия на комунизъм, който унифицира и смазва урбанистичната индивидуалност в безлични мраморни площади, не са успели да прекършат този дух.

Често наричан Малката Виена заради архитектурните паметници в стил  барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, Русе може да се похвали с много първи неща.
През втората половина на ХІХ век току-що освободена България е жадна за европейски нрави, които се заселват в града заедно с резидентите на новооткритите консулства на европейски държави и множеството търговци. Икономиката и обществото започват да се развиват лавинообразно – в Русе Иван Ведър полага началото на първата българска масонска ложа, тук е открита и първата частна банка "Гирдап", както и първата пивоварна, първата алкохолна фабрика, първата съвременна печатница, телеграфна линия, жп линия, първото кино и дори първата българска фабрика за сапун.

Следите от това наследство днес са пръснати из целия град, но най-много са около градината и централния площад. Това е и социалното сърце на Русе. Площадът носи името "Свобода", но русенци открай време го наричат незнайно защо и без грам свян... хм..."Лайното".

Тихият Дунав

Разходката в Русе обикновено неминуемо води и към реката. Към нея моите чувства са смесени – в долната си част Дунава е нито бял, нито син, а откровено кафяв, а крайречната алея разкрива не особено романтична гледка към захабената инфраструктура и старите понтони. Там обаче се намира известният на малцина Национален музей на транспорта - в 146-годишната сграда на първата българска железопътна гара. Човек само може да си представя как парите могат да преобразят това позахабено място, но все пак сред експонатите има истински находки като един от първите локомотиви, внесени в страната. Под навеса на някогашния перон са наредени исторически вагони, сред които "Султание" на султан Абдулазиз, поръчан специално за османския владетел, който се слави като единствения падишах, посетил Западна Европа. Там са и два царски вагона - номер 5, проектиран с трапезария и кухня и ползван от Фердинанд, и номер 17 на цар Борис III, който се е ползвал като правителствен салон чак до 1957 г. Разточителният им лукс все още личи под праха на липсващите средства за поддръжка и патината на времето. 

Около града

Виненото любопитство неотменно ще ви отведе в близкото село Нисово – на около 15 км южно от Русе, в живописното дефиле на река Русенски Лом. В сградата на старото селско училище се намира една сравнително нова изба - Horse Valley на "Райнов и синове". Това е семеен бизнес, начело на който стоят Димчо Райнов, бивш икономически директор на "Винпром Русе", и неговите синове – единият е специализирал енология във Франция, а другият е събрал търговски опит в Аржентина. Те са собственици на 150 ха лозя със совиньон блан, шардоне, мерло, каберне совиньон и каберне фран, които продават под две търговски марки "Rainoff" и по-луксозното"Horse Valley". Избата е малък бутиков проект, който все още не е успял да разгърне напълно потенциала си. Така че не очаквайте да опитате шедьоври, а по-скоро интересни вина със собствен стил и локален характер. Посещението в избата си струва и заради спокойствието, в което е потънало селото, както и заради гостоприемството на домакините - те отглеждат и коне, откъдето идва и името на избата.
Както и заради разкошната природа на парк "Русенски Лом" и живописните каньони на реката и нейните притоци – Черен, Бели и Мали Лом с изрязаните скали, които сякаш потъват в земните недра. Възможност да видите цялата му прелест е разходка с кану по реката или пък пеш по екопътеката през каньона. Но дори ентусиазмът ви да не стига чак дотам, не пропускайте

Ивановските скални църкви,

едва на няколко километра от Нисово.
Средновековният манастирски скален комплекс е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО заради уникалните стенописи от ХІІІ-ХІV век. Комплексът е издълбан в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом на 32 м над водата. От ХІІІ до ХVІІ век пещерите били населени от монаси. Сякаш в стремежа си да се приближат колкото се може по-близо до Господ, те дълбаели килии, църкви и параклиси в скалите. По време на апогея на манастира скалните църкви наброявали 40, а монашеските килии – 300. За съжаление повечето от тях не са оцелели до днес, но в част от запазените църкви могат да се видят красивите стенописи, включително и портрет на ктитора цар Иван Александър, а в някои от монашеските килии, издълбани в стените, са тайните изповеди на монасите редом с култови надписи като "Наско от Силистра беше тук". Въпрос на цивилизация...

Съвсем наблизо до Ивановския комплекс в посока Русе е и Басарбовският скален манастир - единственият действащ скален манастир в България, който очарова с цветната си фасада и вградената в скалите камбанария.

---

ВИНО

Chardonnay Barrel Fermented 2010
LEVENT
Произведено от подбрано грозде от сорта шардоне от село Хан Крум и село Осмар от района на Шумен, това вино е отлежавало 4 месеца във френски барикови бъчви. То е богато на аромати, с акценти на ванилия и зрели цитрусови плодове. Има балансиран и комплексен вкус с лека минералност, приятна сладост и запомнящ се послевкус.

Цена - около 20.00 лв.

Traminer & Vrachanski Misket 2010
LEVENT
Виното е комбинация от благородния траминер и оригиналния местен сорт врачански мискет и изключително би допаднало на любителите на "цветни" вина. Двата сорта съчетават в себе си богатството на тероара на два лозови масива от района на Провадия и Варна. Ароматите на роза и виолетки са допълнени с цитрусови и мускатови нюанси. Това вино има сочен, обемен вкус, който завършва с лека горчивина.
Цена – около 15 лв.

ПРИСТИС ПРЕМИУМ 2004
Винпром "Русе"
Виното е произведено от подбрано грозде мерло. През 2008 г. то успя да впечатли президента на Японската асоциация на сомелиерите и председател на Международната асоциация на сомелиерите Казуйоши Когай и от 2009 г. се изнася и за Япония. Отличава се с плътен интензивен цвят с кафеникави оттенъци, балансиран вкус и наситен букет, с аромати на аромата червени костилкови плодове, подправки, благороден дъб и ванилия. Послевкусът е фин и изящен, доминиран от плодови аромати и дъб.

Цена – около 13 лв.

По-добрият хотел

City Art Hotel
Русе, ул.Велико Търново 5
Цени – между 55 и 88 лв. за стая

На две крачки от центъра на Русе се намира сграда, която е била едновременно работилница, магазин и дом на Жак Лазар – голям производител и търговец на шапки. Построена е през 1896 г. по проект на известния за времето си арх. Удо Рибау. В неговия стил тухлата е строителен, но и декориращ материал, а любимите му елементи от ковано и лято желязо са в изобилие. В минали времена къщата е била и декор на няколко български филма, между които и сериалът "На всеки километър".

Следвайки това архитектурно наследство, днес тя е превърната в бутиков хотел с 19 стаи и един апартамент. Това е и може би най-симпатичният представител на иначе многобройните стари къщи, превърнати в хотели. Общите пространства, включително и коридорите, са декорирани с много стил. Стаите са мънички, но всяка е индивидуално обзаведена и разполага с климатик, сателитна телевизия на мънички LED екрани и безплатен безжичен интернет. Хотелът има и много приятен ресторант в средиземноморски стил.

Името ми е Червен

Той обаче няма нищо общо с Орхан Памук. Средновековният град Червен е едно от местата в България, които изненадват. Малцина знаят, че тук едва на двадесетина километра от Русе се намира единствената в България автентично запазена крепостна кула. По неин модел някога е възстановена известната Балдуинова кула в "Царевец". За разлика от Царевец обаче, където потокът туристи не секва, посетителите на крепостта Червен са малобройни. Руини се издигат над меандрите на река Черни Лом, а под тях е сгушено селото. Крепостта е построена по време на император Юстиниан I Велики, но най-големия си разцвет преживява през ХIII век, когато селището се оформя по предварителен градоустройствен план, съобразен с природните дадености.

Това е типичен градски замък - последно убежище на жителите при евентуална обсада, той бил подготвен за продължителна отбрана. По специално стълбище се слизало в подземен таен проход – по него можело в случай на обсада да се стигне до карстови извори, които снабдявали крепостта с вода. В самата крепост имало дълбока цистерна, изсечена направо в скалите, в складове пък се съхранявали храни и боеприпаси, сред които са особено интересни гигантските каменни топки за каменометите. Днес големите правоъгълни ями, издълбани за съхранението им, са миролюбиви. А природата наоколо е в покой с тази красива каменна крепост и малцината туристи, които смущават дрямката й.