Когато преди три години Димитър Костадинов от "Загрей" представи на "Винария"  белия мавруд на своята изба, повечето познавачи го възприеха като куриоз. "Направил е нещо нестандартно, въпросът е кому е нужно то", предимно свиваха рамене те. Що се отнасяше до качествата на виното, може би имаха основания – то беше с леко, дори воднисто тяло, без свежест и, изглежда, и неговите създатели съзнаваха това, защото се ограничаваха да сочат ароматите му. Виното обаче беше елемент от виждане, което избата следва от основаването й и което постепенно се открои като необичайна със своята последователност политика – упорито като че на всяка цена експериментиране с традиционния български сорт мавруд и изследване на всичките му възможности.

Днес 50% от 120 хектара лозя на "Загрей" недалече от Пловдив са мавруд. Избата някак е успяла да направи от него цели шест сортови вина. Две от тях са белият мавруд и розе от мавруд. Три са различно обработените от 100% мавруд Тиара, Свети Димитър и Премиум резерва, а последното, и най-интересното, е Виница – вино, изработено с методология, близка до тази на италианското вин санто. Маврудът присъства и в две купажни вина на "Загрей" и всъщност е по-лесно да се каже в колко от етикетите на избата отсъства – в пет.

"Целта ни е маврудът все повече да присъства на чуждия пазар. Вяваме, че това има смисъл да доказваме", коментира стратегията на "Загрей" главният технолог Татяна Стефанова. "В цял свят правят каберне, в това няма нищо магнетично. В Европа всички акцентират на местните сортове."

И ако белият мавруд може би не е най-доброто доказателство за смисъла от тези усилия, избата преди около година направи сериозен пробив със своята "Виница". Тогава влиятелният винен експерт Джансис Робинсън, която обяви виното за "вино на седмицата" в сайта си  www.jancisrobinson.com, описа "Виница" като "необичайно, амбициозно и успешно вино от класическия за България сорт мавруд" и отбеляза, че то е в състояние да преобърне представите на британците за българските вина. Виница 2008 има и златен медал от Mondialle du Bruxelles тази година.

"Маврудът е труден сорт за работа," казва Татяна Стефанова. "По-трудно узрява и има по-малък потенциал. Изисква и повече усилия за популяризиране, тъй като не е познат. Но експериментирането ни дава резултат и Белият мавруд и Виница са най-успешните ни вина".

Белият мавруд си е комерсиален успех. На цена от 5,90 лв., той се продава като "интересното българско бяло вино от традиционен червен сорт". Според технолога на "Загрей" той е различен от останалите бели вина – в него не трябва да се търси свежест, неговите качества са заобленост и мекота.

"Всяко нещо си има стойност, ако му намериш формула. Потенциалът на мавруда е близък с пино ноар. Тероарът и технологиите дават своето – откроиха се нотки на пръст, земя. Той е малко по-грубоват, от него не стават млади вина, нужно му е да отлежава."

Технолозите казват, че най-големият проблем на мавруда е късното му зреене. Това го прави твърде зависим от характера на есента – ако тя не се случи топла и продължителна, реколтата с лекота става неизползваема. Начинът, който в "Загрей" измислят през 2007 г., за да направят "Виница", се оказва чудесно решение на този проблем.

При него гроздето се бере, преди да е узряло, за да е здраво, нарежда се в раздалечени една от друга касетки, така че въздухът добре да минава през него, и се суши в продължение на два месеца в естествени условия. "Следим състоянието му – чакаме да загуби 30% от теглото за по-добри фенолност, цвят, захари и киселини, които да оформят структурата: така гроздето има възможност да узрее добре, затова тази технология му пасва".

"Виница" отлежава 18 месеца в български дъб, който според екипа на "Загрей" има най-добър ефект върху сорта - "гледаме да подсилим структурата на виното, опитваме се да запазим плодовостта, а не да добавяме аромати и да моделираме в стил "Нов свят". Стремим се към по-деликатна гама вина".

Ако това забележително вино от мавруд има някакъв проблем, той е, че изработката му иска много място и е изключително трудоемка. В момента избата продава "Виница" на цена от 22 лв. Но от друга страна, виното е в състояние не само да обърне представите на Европа за българските вина, но и да укрепи вярата в потенциала на мавруда.

А и идеите на "Загрей" как да извлекат още повече от него не са се изчерпали. От 2010 г избата е започнала биологично отглеждане на лозята и до година очаква своя сертификат. Според Татяна Стефанова няма друг толкова голям масив в България, който да се отглежда така. С добиването на гроздето по възможно най-естествен начин и свеждане до минимум на всякакви намеси може да се очаква и много по-осезаема сортова изява.

В момента "Загрей" отглежда два различни клона мавруд – един с по-едри чепки и един с по-сбити зърна. Гроздето се разделя и се винифицира на части и според тях, и според процесите, които технолозите наблюдават на лозето.

На хоризонта, към който водят малките стъпки на избата, като че стои една голяма цел – българско лице пред европейския пазар, задача, която в момента малко български винарни си поставят. Започнала да продава вино през 2007 г., винарната тръгва от българския пазар, и постепенно опитва на все повече европейски – в Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Великобритания. И в Китай. В момента според собствени данни "Загрей" успява да изнесе 10% от произведеното вино, като капацитетът й да преработва 1200 тона грозде.

Късмет за избата в този смисъл е, че виното е дошло в обичайния за България комплект с антична история – в местността "Старите лозя", която влиза в територията на винарната, е намерена тракийска каменна плоча. На нея се вижда как хора мачкат грозде с крака. Оригиналът е в музея, винарната пази копие – заедно с колекция картини с българско етническо и изящно изкуство.

Етническо и изящно всъщност е ключът, който избата търси. Опитът на "Загрей" показва, че локалните сортове служат добре да будят любопитство. Но истинскияг успех идва, когато събуденият от "етническия" елемент интерес води до откритието на достатъчно добре направено  и комплексно вино.

Загрей *  Избата е построена през 2004 г., от когато датира и първата реколта. *  От 120 хектара лозя 50% са с мавруд, 20% - с каберне совиньон, 20% сира, 10% мерло. *  Всички лозя са в радиус от 2 км около избата, която е на 30 км от Пловдив. *  Капацитетът на избата е 1 милион бутилки. *  От 2010 г. "Загрей" не използва никакви хербициди и пестициди в лозята си и те се отглеждат по европейските стандарти за органично производство.