Десетките нови, малки винарни, които през последните години постепенно промениха винарския пейзаж в България, някак естествено привличат интереса на ценителите, но дори новото и различното в един момент насища сетивата и на човек му се ще да се върне към нещо по-тривиално, старо и все пак уютно, да почувства "приятната топлина на старите демодирани сака", както пише Умберто Еко в едно есе. С такива мисли пътувам към добрия стар "Винпром Русе", който някога беше един от водещите винзаводи в страната, а днес продължава да държи добри позиции на вътрешния и някои традиционни външни пазари, какъвто е руският. Бил съм тук преди десетина години и виждам, че почти нищо не се е променило. Заварвам познатата просторна производствена площадка с големи 50-тонни вертикални ферментатори и по-малките ротоферментатори, старата изба със стоманобетонни резервоари и отделението за стареене на вината в бъчви. Типичният за повечето нови изби стремеж към естетизиране на средата тук отсъства, но хората от бранша знаят, че някои от най-добрите вина се създават сред съвсем невзрачни интериори и естетиката, без да е нещо маловажно, няма пряко отношение към качеството на виното. Поради което търсачите на оптимално съотношение цена - качество добре познават и са трайно привързани към основните марки на русенския винпром: Pristis, Rousse, RousseReserveи LimitedSelecton. Заводът е с капацитет около 40 000 тона и е построен през 1960-те години. През 1998 г. беше приватизиран от корпорацията "Сийборд" и през следващите две години бяха направени значителни инвестиции за технологично модернизиране. От 2000 г. до 2003 г. беше част от холдинга "Бойар истейтс", а сега е собственост на руската компания "Московски междурепубликански винарски завод".

"Новите български изби вдигнаха летвата много нагоре, повечето им вина са много добри и това ме радва независимо кой ги е произвел. Конкуренцията вече е много голяма, при това не само с български, но и с вносните вина и ние не искаме да изоставаме", обяснява главният технолог Бойка Стоева, докато опитваме няколко шардонета от реколта 2010, съзрявали в унгарски барици. Вината са свежи, плодови и обемни, с нюанси на цитрус, акация и медено-ванилени тонове в аромата. Пробвам и едно мерло 2009 от бъчва - обло и елегантно, със зряла череша във вкуса и фин дъб в аромата.

През февруари Бойка Стоева получи наградата "Енолог на годината", присъдена от "Винария 2011". Признанието е за най-обективни оценки по време на националните дегустации, предшестващи изложението. След разсекретяването на резултатите се оказало, че нейните оценки са най-близо до средната дегустационна оценка на всички вина. Явно зад меката й усмивка се крие прецизно и опитно небце. Което не би трябвало да изглежда странно, тъй като повече от 20 години тя е професионално и емоционално свързана с виното. От 1991 г. работи в завода, а преди това е завършила Университета по хранителни технологии в Пловдив. От десет години е главен технолог.

Казва, че се е насочила към тази професия от младежко любопитство. В семейството й няма потомствени винари. С времето любопитството се е превърнало в траен интерес и отдаденост, за което от особено значение е била дружелюбната професионална среда във винпрома.

Докато говорим за вината тя настоява, че екипността е основен принцип в работата и обяснява, че в завода работят общо 12 технолози, като водещи заедно с нея са колегите й Емил Димитров и Юлиян Йорданов. "За да излезе ново вино на пазара, ние тримата трябва да се скараме - обяснява Бойка. Аз като жена харесвам по-меки, по хармонични, по-загладени вина. Те като мъже харесват по-хард вина и така се скарваме още на първия купаж. После някъде към трети, четвърти или на петия купаж изглаждаме противоречията и стигаме до нещо приемливо за двете страни."