Годината е 1987. Мястото - град Хихон, северна Испания; събитието - Semana negra или в превод "Черна седмица", фестивал на крими писатели, романисти, режисьори на шпионски филми. За събралите се на кораба, на който работи и пътува Коста Канариев, организаторите доставят вино в такова изобилие, че тридесет годишният корабен инженер ще запомни завинаги този момент като първата си вълнуваща среща с виното. Тогава и мисъл не му минава, че някога ще се занимава с него професионално. Днес обаче, обръщайки се назад, той вижда този миг като кръстопът, на който е поел по пътеката към днешното си битие – на търговски и маркетинг директор на две от големите български изби: Хан Крум, Тера Антика.

Роден в Поморие, той израства в старата семейната къща, построена от дядо му. "На времето дядо ми е правил и продавал вино в избата на същата тази къща. Имал е 160 декара лозя и един от най-големите казани за ракия в района. През 1948 година настъпва национализацията и всичко свързано с виното става Държавен спиртен монопол."

Не семейната традиция го отвежда при виното обаче, или поне не веднага. Коста Канариев учи в Машинно-електротехническия институт в Габрово, и прекарва следващите дванадесет години от живота си прекарва работейки като корабен механик на борда на различни плавателни съдове. Достига до места, където малко българи са попадали по онова време, живее космополитния живот на човек, сновящ между различни култури, но най-вече се научава на дисциплина и на уважение към околните. Ако животът в открито море му е носил тягостна самота, той трябва да му е простил и забравил, защото лицето му засиява при споменаването на всеки бряг, на който е акостирал.

Начинът му на живот обаче се променя коренно през 1992 г., когато затваряйки тази страница от живота си избира да остане на сушата. На българска територия. По-точно в София, където е започва работа в ресторант Панорама на НДК. " Екипът беше от около петдесет човека, свикнали да работят по Балкантуристки. Виното не се предлагаше както сега, нямаше търговски представители, които да идват на място за да предлагат вина. Напротив, всички винпроми имаха предварително сключени договори за износ и вината им бяха продавани още преди да бъдат произведени. В такава ситуация нямах избор. Купих един микробус и тръгнах от винарна на винарна за да изкупувам и малкото бутилки от наистина добри вина, с които можех да се сдобия."

Воден от желание за промяна на стила на работа, две години по-късно отваря собствен магазин за вино. Всъщност не просто магазин, а клуб, място за разговори на чаша вино. "Не исках да допускам компромис с качеството на виното и затова сам го доставях от винарните до магазина. Оформи се кръг от журналисти, музиканти, политици, художници, които се интересуваха от вино и добра храна. Този период мен е прохождането на гурме културата в България. Взаимно се учехме…"

Година по-късно, той отваря ресторант в Созопол. Заедно с това прави вино и ракия от реституираните му няколко години по-рано лозя.

През 1996 година стартира с нов съвместен проект. Този път с италианеца МариоРало - великолепната Енотека Ла Гондола на бул. "Витоша" и ул. "Кърниградска", първият български ресторант с над 130 вида вино. 1997 година влиза в ордена на рицарите Ротесъори и е един от малкото българи Мет’р ротесьор.

Новото хилядолетие започва с промяна, Коста Канариев продава вече остарелите лозя, връща се в Поморие и открива ресторант. "Менюто включваше авторска кухня повлияна от венецианската и гръцка – това което готвеше баща ми. Спомням си как клиентите идваха като на театър, с резервация, сядаха на масите и ме наблюдаваха как готвя." В двете си участия в националния конкурс Сомелиер на България през 2006 и 2007 година заема призовото трето място.

През 2002 година Коста Канариев приема предложение за работа в една от динамично развиващите се винени компании – настоящият винен холдинг Велики Преслав. През 1998 година компанията построява първата си винарска изба Странджа – Шато Росеново. Следва купуването на избите Хан Крум, Велики Преслав, Нови Пазар, избата в град Стамболийски, винарската изба в град Варна. През 2006 година е завършено и красивото Шато Медово на 10 км от Слънчев бряг – комбинация от етнографски комплекс, винарска изба и място за винен туризъм.

Отговорен за търговията и маркетинга на продуктите на избите Хан Крум и на Тера Антика, Коста Канариев не крие задоволството си от факта, че между 2006- 2008 година продажбите само на вътрешния пазар нарастват с повече от 100%. Той приписва този успех основно на изградения екип. "Едва ли има човек, който да не се е убедил колко важно е да можеш да разчиташ на хората, с които работиш. Винаги е било трудно да намериш и привлечеш мотивирани и сериозни хора за работа. Стараем се да не допускаме на пазара наша стока с не достатъчно добро качество. През последните дни например, екипът ми обиколи много търговски обекти, за да изтегли непродадените бели вина от стари реколти. "

През последните години в България като че малките изби са тези, които хората лесно свързват с повече внимание към всяка бутилка и по-добро качество. Коста Канариев обаче вижда и предимствата на големите производители. "Личният контакт между търговец и дистрибутор е абсолютно задължителен. Изградената система на комуникация между дистрибуторите, купувачите на търговските вериги, с които работим, е ежедневна необходимост, колкото и многобройни да са те."

Присъствието на продукта в магазина и рекламата му струват скъпо и само фирма с голям финансов ресурс може да си го позволи. "Следвайки философията на собствениците на холдинга, ние сме един от малкото производители на пазара, които не бяха принудени да свалят цената на своите продукти до момента. Количествените запаси от готова продукция от нашето портфолио във всеки един момент са минимум 250 000 единици. Това, което е годишното производство на няколко малки изби."

Енергичен, пълен с идеи, с умение да убеждава и гъвкав в решенията, Коста Канариев като че вече е доказал, че умее да оценява и улавя възможностите, които животът му предлага. Нещо повече - в състояние е да създаде и възможности, каквито животът не му предлага. Едно от големите му професионални удоволствия е да продаде нещо, което си е наумил, на цена, която си е наумил. Това не е ли идеалното описание за добър търговец?