Влакът минава през гари с поетични имена: Red Hill, Deep Forest, Heyeards Heath, минава Саутхамтън и стига до Ню Форест. Областта е Удландс и напомня очарователната английска провинция от сериала "Убийства в Мидсамър". Точно там, сякаш скрит в гората, се намира бутиковият хотел TerraVina. Пред солидната му, тухлена викторианска къща се простира сочна зелена градина, а вътрешността му e в оранжево, маслиненозелено и бисквитено.

Първата причина за моменталната популярност на хотела е неговият собственик. Джерард Басет. Всъщност Жерар Басе, защото той е французин, но живял достатъчно време в Англия, за да е свикнал с името Джерард. Име-легенда във винения бизнес - MBA по вино, печелил куп състезания и титли, редовно присъствие в журита. Няма съмнение, че претенцията на хотела е да има най-прецизната, интересна и изчерпателна винена листа на хотелите в Острова.

Другата причина за нарстващата слава на хотела се казва Лора Рис. 27-годишната главна сомелиерка на хотела спечели националната титла "Сомелиер на годината 2009".

Посреща ме във фоайето в пределно делови вид: бяла блуза, черна пола, прибрана коса. Веднага ме повежда към бара, където прави кафе, което по нищо не отстъпва на това, което се пие в Рим.

"Да работиш за Джерард Басет е най-добрият начин да научиш занаята".

Познанството им е от Hotel du Vin в Уинчестер, на който той е съосновател. Лора постъпва на работа там като commis sommelier веднага след като е завършила мениджмънт и международен туризъм в Кардиф и курсовете на Търговската асоциация по вино и алкохол WSTA. Само няколко седмици по-късно Джерард го напуска, продавайки дела си. Лора междувременно научава много в хотела и решава да се яви на състезанието Сомелиер на годината. Първото й явяване на конкурса е през 2006 г., но тогава стига само до регионалните класации. На следващата година се явява отново. Този път стига до полуфинала, но пак не печели. И тук идва събитието, което й дава онази здравословна доза самочувствие, без която състезания не се печелят. Джерард Басет й предлага работа в хотел Теравина, който той току-що е открил заедно със съпругата си Нина. Без никакво колебание тя приема позицията на главен сомелиер.

Състезанието започва през ноември с въпросник. В началото на февруари се обявяват резултатите и допуснатите продължават с изпитни сесии в цялата страна, които включват теория, слепи дегустации, подвеждащи въпроси. Полуфиналите са в Лондон. Там е и най-страховитата част според Лора. В журито й се падат Мат Уилкин, бивш главен сомелиер на The Capital Hotel, в момента съсобственик на бар "Принцес Виктория " в западен Лондон, победителят за 2008 г. Геаройд Деванеи и известният критик за храна и вино Том Паркър Боулс. Освен това там са и Кристофър Делалонд от луксозния The Square в Мейфеър, целият ресторантски мишлен свят, бившите й колеги от Хотел дьо Ван.

"Най-страшни бяха "сценариите". Това е реално влизане в роли - описват ти ситуация, и ти трябва да я отиграеш, времето да помислиш е две минути. Тук проверяват какви са мениджърските ти способности, уменията ти да се справяш в кризисни ситуации с клиенти, и познанията, които демонстрираш при слепи дегустации. Разбира се, и уменията за съчетаване на храни с вина. Има и един кръг с намиране на грешки във винена листа. Трябваше да открия 20 - например грешни апелации, или реколти, които трябва да знаеш, че не съществуват. Или грешно изписани имена на ресторанти или шата. Имаше и един кръг изобщо за алкохол. Преди години имаше и за пури, но нали забраниха пушенето вътре, така че той отпадна... "

На финала се явяват трима финалисти. Задачата им е да напълнят 16 чаши, разпределяйки по равно съдържанието на шампанско от бутилка магнум. Без връщане назад. И Лора печели. Така се оказва втората спечелила жена в историята на конкурса. "Вярно е, че браншът е доминиран от мъже, но това ще се промени. Дори вече е започнало да се променя."

Говорим си в тази част от деня, когато е единственият й час относително свободно време - след обяда и преди вечерта. Денят й минава като този на всеки средностатистически сомелиер. Започва в девет с организирането на бара, подреждането на чашите, на ядките, рязане на плодове, оглед на вината, декантерите, или всичко онова, което се нарича mise en place. Идва и обедът, в който е изяло на разположение на клиентите, после следват мейли и документация, попълване и преглед на хладилниците, сверяване на всичко с винената листа и подготовка за вечерята.

Седим на една маса на терасата на хотела и обсъждаме модата и виното: "Розето се връща на мода. Ако се разходите из заведенията в Лондон ще видите, че хората пият не бяло, а розе. Преди няколко години това не беше така". За Робърт Паркър: "Той е интересен феномен, много знае, следя оценките му. Но винаги има риск и е опасно толкова много власт да се съсредоточи в ръцете на един човек. Той може да извърши чудеса с цените - някой път неоснователни." За пътуванията: "От 16-годишна пътувам, особено в Малайзия и Тайланд, такава беше работата на баща ми", за това колко добре се чувства в Калифорния и Южна Франция, и за намерението й да направи околоевропейско пътуване с колата си, както и това да вземе мастър за виното... Ако имаше футболен мач между стария и новия свят какъв щеше да бъде резултатът? - Равен мач с постоянно удължаване на времето и биене на дузпи.

В този момент на терасата се явява Джерард Басет. Акцентът и начинът, по който изглежда, водят до една единствена асоциация: Еркюл Поаро. Въпреки че последният би бил ужасно засегнат от свързването му с французин - все пак той много държи, че е белгиец. Разглеждаме винената листа. Пределно семпла и ясна, очевидно предназначена за хора, които НЕ разбират от вино: например белите са разделени на седем категории, които описват по най-достъпен и човешки начин качествата на виното /light and crisp, fresh and fruity, suave and exuberant, smooth and nutty - burgundy, steely and mineral, off-dry and flowery/. Другият признак, по който са разделени, е географският.

- После слезте в избата!, - напомня човекът, който може да изреди 2 000-те шата в Бордо, да ви отвори шампанско със сабя, и когото Джансис Робинсън нарича "най-талантливият сомелиер, когото съм срещала".

В избата Лора се държи като господар във владенията си, показва бутилките зад себе си, размахва ръце и прилича на синоптик от телевизионния екран. И от начина, по който го прави, лесно могат да се отгатнат стила и поведението й като сомелиер: "Следвам два принципа. Единият е компетентност. Дали имаш истински познания, в дълбочина, си личи веднага. Най-важното правило за мен е никаква арогантност! Тя веднага се усеща и горко ти ако клиентът види в теб поучаващ кух сноб. Не се налагам. Често ми се случва клиенти да си поръчат бордо, което е задължително да се декантира. Питам ги, те не искат. В този момент се оттеглям и не се опитвам да ги убеждавам."

Петнадесет минути по-късно сме в колата й, в която са разхвърляни вякакви дискове. Кара като бясна към миниатюрната гара Форест хил, за да не изпуснем влака.

Късно същата вечер тя ще се върне вкъщи, ще пусне диск и ще си сипе чаша вино - всяка вечер различна. Така ми каза.