Като много други истории, и тази започва с войници на път. Като в много други, които си струва да се разкажат, и в тази има една митична кражба. И много  най-.

В салона на хотел "Палмира" е почти тъмно и смразяващо студено. По цялата дължина на една от петметровите стени виси килим, а срещу него стои нафтова печка, незапалена. Тези два предмета заедно с дузина гърнета и дървени витрини вече почти не се различават с падането на светлината. Малко по-нататък обаче полумракът рязко свършва - през прозорците на старата ливанска къща се виждат ярките под залязващото слънце руини на Баалбек, най-мащабното религиозно строителство в цялата Римска империя.

В центъра им е и най-запазеният храм от онази епоха. На Бакхус. А зад него се разстила панорамата на Бекаа - зелената долина 30 км на изток от Бейрут и крайбрежието на Ливан.

Войниците, с които историята на това великолепно зрелище започва, са легионите на Октавиан Август, десетина години преди вододела на времето, годината 0. Когато те се озовават тук, Баалбек, някогашно свещено място за финикийците, е малко селище на пътя от Дамаск към Средиземноморието, предполагат историците. Горе-долу средата на нищото. Тази празнина бързо се запълва от нечувано амбициозния проект на римския император.

Днес загадката на това строителство е толкова голяма, колкото тази на пирамидите в Гиза - макар и по-малко известна. Най-големият камък, изработван някога от човечеството, лежи в кариерата край руините, а три други - всеки по около 800 тона, са част от западната стена на храма. Повдигането им дотам остава мистерия за съвременните инженери.

Вече в тъмното и две хилядолетия по-късно, стаята в хотел "Палмира" е интересно допълнение към историята на техническия прогрес. Токът е спрял. Докато нагласям капките нафта да падат достатъчно често в тръбичката на невероятната печка, отчаяно гледам към невидимия високо над мен таван, накъдето излита оскъдният топъл въздух.

Потъвам в тапицирания фотьойл и започвам да си представям как пиша дълго писмо на латински върху грапава хартия, но ръцете ми са замръзнали, нямам мастило подръка, забравила съм латински и няма на кого да пиша. Баалбек, малкият град, в който през последните години са останали предимно привърженици на "Хизбула", изглежда съвършено замрял в тъмното. Единствената надежда за вечеря - хотелът, също не обещава много.

Все пак решавам да проверя. През дълбоко фоайе с картини по стените, осветено от печка тип "сателитна чиния", влизам в трапезарията и започвам една от най-сюрреалните вечери, които някога съм преживявала. През тъмнината и тишината се движи само един човек - възрастен сервитьор, готвач, пазач и всичко друго. Има и само един клиент - аз. На масата пред запалената камина изниква донесено отвън пиле, докато човекът вади всичко останало от джобовете си: чеснов сос, вилица и нож, пукната чаша за вино. "Останало е само едно вино", и той вади от престилката си  и бутилката, после и тирбушон. Куриозно, това се оказва най-доброто вино, което пробвам в Ливан. "Масая" сребърен етикет.

Вечерям, спазвайки добре премерено отстояние от камината - тънката граница между подпалване и заледяване. Така трябва да са прекарвали вечерите си разорените благородници - останали без пукната пара и зъзнещи в разточителното си имение с единствения си слуга. По-късно към мен се присъединява и тракащо със зъби английско семейство, което прави реалността още по-близка до литературните ми фантазии.

Освен това веднага става ясно, че по тези земи Бакхус още има влияние. Още със сядането им от виното, което е "само едно", из невероятните джобове се намира още една бутилка.

Ритуалите, асоциирани с Бакхус в древността, често са водили до насилие и лудост - до такава степен, че през 186 пр.Хр. Римският сенат решава да вземе мерки срещу някои от техните последствия. В най-ранния съхранен декрет сенаторите се опитват да защитят невинни млади хора от бруталността на опитните във вакханалиите.

Всичко това трябва да е било последствие от лошото вино, стигаме до заключение пред камината. Трансформацията, която ни причинява нашето "Шато Масая", е само да добием  достатъчно смелост да се отделим от огъня и да си отидем по стаите.

В блестящата сутрин на следващия ден напускам най-същински романтичния хотел в живота си с телесна температура няколко градуса по-ниска от здравословния минимум и се отправям към руините.

Историците и досега нямат консенсус защо римляните решават да построят тук най-разточителния си религиозен комплекс - в период, когато те са заети главно да изнасят  наследството на колонизираните народи. Според една от версиите те заварват тук все още съхранените основи на финикийски храм, достатъчно голям, за да предизвика мегаломанията на Рим. Свидетелство за това са по-старите и ерозирали камъни в основите на комплекса. Една арабска легенда свързва тези стени с времето на Каин и Авел.

Така или иначе, мащабното строителство на римляните продължава век и половина и е спряно, преди да е завършено. За това време тук се появяват най-големият храм - на Юпитер, храмът на Бакхус и този на Венера - жизнерадостната тройка на античността, символизираща слънце, красота и удоволствие от живота.

Мястото явно придобива доста голямо значение за империята, която винаги е проявявала уважение към плътските радости. Една от оцелелите хроники например свидетелства, че Траян се е допитвал до тукашния оракул. Любопитното е, че Юпитер му е отговорил на езика на Бакхус: твърди се, че на въпроса дали ще се върне жив от похода си срещу партите, императорът получил като отговор лозов филиз, разсечен на парчета.

Баалбек се счита за един от най-представителните образци на апогея в римското строителство. Постройките са монументални и същевременно обсипани с детайли. Много от мозайките и барелефите, които са украсявали комплекса, могат да се различат в късовете камъни, пръснати между съхранилите се стени и колони, при фонтана пред храма на Юпитер и особено по най-добре опазения храм - на Бакхус.

Трябва да има някаква намеса отгоре в оцеляването именно на тази постройка, която остава затрупана под останките от останалите храмове и по този начин се запазва до наши дни. Една от хипотезите е, че виното е създадено по старозаветно време именно в този район.

Заграден от 42 почти непокътнати колони, храмът се състои от 33 стъпала и вътрешен двор, в чийто интериор още се различават изображения на веселящи се хора, на нимфи, и на лози. Една от оцелелите мозайки е на самия бог Бакхус - сега тя е изложена точно срещу входа на храма.

Баалбек придобива най-голяма известност при Септимус Северус в края на втори век, когато империята изсича върху свои монети изображения на храмовете. Мястото получава статута ius Italicum -  позиция, която на документ го превръща в част от основната територия.

Но с времето това, което сполита император Траян и неговия филиз, се случва и на самия римски комплекс в Баалбек.

С налагането на християнството император Константин се появява тук, за да сложи точка на варварската история на комплекса, построявайки базилика.

Нещата започват сериозно да се разпадат през VІ в., и тук идва моментът на митичната кражба. По примера на свои предшественици, които отмъкват обелиските на египетските фараони, за да ги доставят в Рим, император Юстиниян демонтира оттук осем от гигантските коринтски колони. Праща ги в Константинопол за построяването на  църквата "Света София". Те могат да се видят там и до и днес - чудовищно масивни (19 м високи, 1,5 м  диаметър и 70 тона гранит) и доминиращи интериора на иначе деликатната постройка, те като че крещят: "Откраднаха ни!"

През следващите векове войници идват и си отиват, винаги отнасяйки по малко от римската история на Баалбек. Така правят и търговците и изобщо лицето на този някога християнски, а сега мюсюлмански град на пътя между Дамаск и Бейрут никога не престава да се мени.

И сега е така - ново, по-затворено в живота на региона поколение измества хората от старата генерация - онези, за които френският е бил втори официален език, а хотел "Палмира", с рисунките на Жан Кокто по стените - място за светски живот.

Това обаче не изненадва никого. Не и тук - все пак точно в средата на тези събития е Баалбек. Всепризнат за най-романтичен символ за преходността, той е ефектна илюстрация на вечните възход и падение на цивилизациите.