Хората в Любимец се гордеят с две неща - с дините и с мерлото си. "Вила Любимец" добави и благородната сира. Една ловна страст и професионалната далновидност, скрита зад скромността на собственичката на избата Анна Ташкова, стоят зад обещаващото бъдеще на винарната

С Ани се познавахме задочно дълго преди да се срещнем, главно чрез работата на нейния екип с червените вина под марката "Вила Любимец" и белите - съответно от "Вила Хисар". Нямахме други впечатления, освен че става дума за нов и амбициозен производител. След първите няколко минути "на живо" бариерата помежду ни бе изчезнала. Емоционална и откровена, Анна Ташкова приписва големия си успех - сирата в Любимец, на "стреляне напосоки". Зад тази скромност обаче не е трудно човек да различи професионален усет.

Срещаме се в един все още горещ ден през есента в началото на гроздобера, но разговорите ни продължават месеци след това и с всяка следваща среща това впечатление се затвърждава.

Дали Любимец е новата българската Рона не е сигурно, но че сирата се чувства превъзходно там, няма спор.

"Открай време тук са се гледали само червени сортове и мисля, че не сбъркахме, като засадихме традиционните за района мерло и каберне заедно с мавруд и сира. Реколта 2008 брахме и първата си широка мелнишка лоза. Но е прекалено топло за бели сортове грозде. Около Хисаря пък в пояса на Средна гора се знае, че е идеално за бели. Затова засадихме един страхотен траминер, традиционния мискет, совиньон и шардоне. Това е причината да разделим бранда на две - "Вила Любимец" и "Вила Хисар", пояснява тя.

Говорим си, докато пътуваме между лозята. По средата са направили зелен коридор от асми, много привлекателен в жегата, a и доста романтичен. Проблемите, които занимават Ани Ташкова, вълнуват всички български лозари и винари - липсата на надеждна и квалифицирана работна ръка, трудностите с проектите за нови лозя,  хаотичният пазар на грозде...  "Управляващите сякаш не разбират, че ние, лозарите, не сме врагове на държавата. Аз продавам грозде от няколко години и трябва да ви кажа, че това е доста непостоянен и труден пазар. Все пак добрата новина е, че кампания 2008 беше изключително успешна, значително по-добра от 2007, и тази година сме приготвили изключителни вина. Ще видите!"

В това време минаваме покрай едно доста стръмно лозе и Ани отбелязва: "Това е лозето на нашата техноложка Катя Гаргова. Условно сме го нарекли така, защото й е любимото и тя го следи с особено внимание. То се обработва ръчно. Изобщо тандемът Георги Чорбаджаков - Катя Гаргова е изключително силен. Трябва да ги видите как се препират, но и как си обгрижват после вината - отнасят се с тях като с малки деца. Тези лози, които сега виждате, са шестгодишни, все още са относително млади. Първо започнахме традиционно с мерло, но рискувахме и с не толкова познатата тогава у нас сира. Мога да кажа, че бяхме от първите, които засадихме от този сорт."

След като, както самата Анна Ташкова се изразява, "Вила Любимец" стреля напосоки със засаждането на сира, шест години по-късно екипът на винарната вече е сигурен в избора си.

"Всяка година научавахме нещо ново за сирата и сега знаем за какво иде реч. Миналата година по време на изложението в Лондон с колегите си направихме един сира-маратон. Има забележителни вина от сира по света и мечтата ми е след известно време и ние да се наредим сред най-силните страни. Това е изключителен, благороден сорт с много голям потенциал. Ако се гледа правилно, с ограничен добив и се изследва потенциалът на почвата и климата в дадено лозе, сирата може да даде големи вина. Може би най-големите…"

Въпреки вярата в сирата обаче Анна Ташкова смята, че "нашата идентичност е друга. Затова засадихме мавруд и отново мога да кажа, че не съжаляваме. Никой не може да ме убеди, че има нещо по-добро от купаж между местен сорт, който да придаде характер на виното, и благороден сорт, който да даде пищност и мекота". Питам я това ли е бъдещата визия на вината на "Вила Любимец", а Ани се усмихва широко и казва: "Да, идеята ни е такава, но бъдещето ще покаже."

Неусетно сме пристигнали на огряна от слънце тераса, където под сянката на голямо дърво ни чакат Екатерина Гаргова и Георги Чорбаджаков заедно с част от търговския екип. Ани не ни беше подготвила за подобно посрещане. Преди да се усетим, се озоваваме на рустикална дегустационна маса от гнайс. Мястото удивително напомня на Тоскана, а всъщност е само на няколко минути от Любимец, в землището на с. Георги Добрево. Започваме дегустацията с +359 Метафора, още известна като "бялата Метафора", в чийто купаж участват по малко совиньон, траминер и мискет. Виното е леко и освежаващо, с дискретен нос на рози и хармонично тяло.

Разбираме от Ани, че в цялото й предприятие са заети 80 души. "Всички сме като едно семейство", казват ни Катя Гаргова и Георги Чорбаджаков. Дегустираме и двете им розета от реколта 2007 - розе от сира и +359 от каберне совиньон. И двете - много чисти и плодови. Технолозите от Любимец обясняват, че публиката им се дели точно на две равни части, що се отнася до розетата. Някои предпочитат по-деликатното вино от сира, а други - по-изразителното каберне. Така стигаме и до червените. Сравняваме вината от две реколти на тяхната модерна емблема - сира. Едната от рек. 2006, а другата - рядката, вече неоткриваема рек. 2005 резерва.

"Вината ни са от млади лозя и въпреки това характерът на сорта, с изразени пикантни нюанси на месо и черница, присъства заедно с един специфичен вкус, който е обединяващ и прави виното разпознаваемо. Поне за нас", казва Катя Гаргова.

"Разбира се, от реколта до реколта има разлика, опитваме се да полагаме усилия и в по-лоши реколти да извадим максималното от сорта, продължава Георги Чорбаджаков, но преди всичко работата е на полето."

Ани разказва как са започнали: "Никой от семейството не е свързан с Любимец. Озовахме се тук благодарение на ловната страст на нашия кум и бившия ми мъж, които обичаха да идват на лов по тези места." Така през 2000 г. с бившия си съпруг Атанас и с Тодор Батков, братовчед на Ани, решават да инвестират и купуват първите земи около Любимец. През 2001 г. засаждат лозята и продължават да садят през 2002, 2003, 2004 и 2005. Според нея е можело да планират нещата по-добре и постепенно да получат този обем, защото се оказало изведнъж, че имат страшно много грозде. "Добре, че сме в нормални отношения с колегите и те много ни помагат."

Ето това е истинска рядкост у нас - един винар да благодари на колегите си за подкрепата и помощта. Споделяме с нея това наблюдение, което напоследък особено се набива в очи, а тя ми казва съвсем спокойно: "Дребните хора нямат значение. Имахме и доста трудности, напусна ни агрономът ни, нямахме средства, но ние сме упорити и не се даваме. Може да сме малки, може някой да не ни взима на сериозно, но ние знаем, че  си вършим работата добре и живеем достойно."