Вносните вина: любопитството нараства
Само преди шест-седем години изборът на чуждестранни вина в България наподобяваше асортимента от колбаси в смесен селски магазин - малоброен и случайно подбран.
Някъде по това време няколко големи вносители започнаха да развиват сериозен внос и с много постоянство и, най-важното - с уважение към виното, взеха да показват на българите какво е сира, пино гриджо, пино ноар или пинотаж, какво е австралийско вино, новозеландски совиньон блан, аржентински малбек или чилийски карменер. 

За кратко време бяха попълнени огромни празнини и пазарът в България взе да прилича на истински. Ресторантите предлагат все повече и добри вина, супермаркетите заливат клиентите си с предложения, а специализираните магазини стават видимо по-професионални и многобройни.

"От 2007 г. се наблюдава голям ръст в потреблението и това е повишило както вноса на вина, така и местното производство", казва Елена Илиева, представител на внасящата поредица известни брандове Pernod Ricard. Ръстът при чуждестранните вина може лесно да се проследи в статистиките на търговците. Според тях в зависимост от структурата на портфолиото увеличението за 2008 г. е между 30 и 100%.
Има поне три причини интересът към чуждестранните вина да нараства така стремително: постоянното им качество, което при това е в по-добро съотношение с цената в сравнение с това при българските вина, и чувствителният ръст на винената култура в България.

"До скоро всички, включително ресторантьорите, смятаха, че вносните вина са скъпи. Сега е ясно, че съотношението цена - качество при тях често е по-добро", коментира Венелин Мъжлев от Cheers - фирмата, която внася в България световни марки като Antinori, Torres или Baron Philippe de Rothschild. "Това е положително за нас, за бизнеса на вносителите, но пък не престава да ни се иска българските вина да показват по-стабилно качество."
Търговците са единодушни, че отвъд ценовата граница от 8-10 лв., в диапазона между 12 и 22 лв. Чили, Южна Африка, Аржентина, а често и Италия и Испания предлагат много добри вина с постоянно качество. На хората им е интересно и приятно да ги пият.  "И това ще продължава, докато при българските вина не се появи постоянство в качеството. Все пак качеството стана основен фактор", е убеден Илия Градански от "Профтрейд" (вносител на Ornelaia, Cono Sur, Villa Maria).
С развиването на пазара не само интересът, но и вкусовете на потребителите се менят и стават по-отчетливи. Големите световни марки вече са ключови и в България.

Подобно на много други места в Европа,

на мода са вината в стил "нов свят"
- червени, с интензивен вкус и аромат, по-изразителни и плътни.  "Хората харесват и се наслаждават на "нов свят"  вина. По-лесно разбираеми са и, най-грубо казано, не изискват специална кухня. Няма проблем да пиеш едно чилийско каберне, което е класика в жанра, просто ей-така. Не е същото обаче с едно кианти. За да изпиташ истинска наслада от второто, трябва да го съчетаеш с подходящо ястие, докато първото може да се комбинира почти с всичко", казва Радослав Николов от "Бибендум". Неговата компания внася някои от най-престижните вина в България, избите й от новия свят включват Penfolds, Casa Lapostolle, Yalumba, Nautilus.

И все пак, въпреки че вината от новия свят държат вече около 30% от вносния пазар на вино у нас и палитрата на вкуса и интереса към вината се е разширила за последните две години,

най-силна на пазара остава Италия
През 2007 г. тя е имала 40% дял от вноса.
Търговците обясняват този факт със "специалната връзка", която българите имат с тази отворена към света, лесно достъпна и привлекателна кулинарна култура. Изобилието от италиански ресторанти, където се пие предимно италианско вино, а и значителното присъствие на италиански капитали в леката индустрия през последните години допълнително стимулират тези вкусове. И въпреки успеха си, френските и испанските вина не успяват да надхвърлят италианските в продажбите.

Една интересна тенденция е, че през 2008 г.

присъствието на гръцките вина значително се е засилило.
"Гърците са толкова пред нас в правенето на вино, особено в белите вина, че трудно ще ги стигнем", с известна горчивина казва Радослав Николов. Освен вината на добре познатата изба Tsantali, сега имаме достъп до изключителни производители като Gaia, Biblia Chora, Gerovassiliou, Sigalas.
Засили се атаката и на Португалия - извън подсиленото порто, вече можем да опитаме някои чудесни сухи червени и бели вина. Освен това през миналата година открихме по-сериозно Южна Африка, тъй като няколко вносители се насочиха към този интересен производител от новия свят. След познатия на ценителите Landskroon вече имаме избор между Fleur du Cap, First Cape и Kleine Zalze.

Любопитна, но обяснима тенденция у нас е, че

продажбите на белите вносни вина превъзхождат тези на червените
 "През лятото хората почти спират да си купуват или поръчват в ресторанти червените вносни вина. Докато през зимата продажбите на бели вносни вина намаляват съвсем леко", казват търговците от Cheers. Явлението се дължи на липсата на добри български бели вина."
Ако имаме хубави бели вина, те са вече в по-висока ценова категория. Но сред по-евтините рядко ще срещнем нещо добро", смята Светлозар Илиев от "Мейк98", чието портфолио включва голямо количество известни международни марки като San Pedro, Finca La Celia, Merryvale, Masi, Ferrari и други.

Свидетелства, че

качеството става по-важно от цената
могат да се намерят на много места. Едно от любопитните излезе наяве около коледните и новогодишните празници - най-лошокачествените и евтини вина например, закупени по инерция от големите супермаркети, залежаха както никога досега.
Същевременно потреблението в средния ценови клас (от 10 до 22 лв.) доста се е увеличило. Според различни търговци сега е далеч по-лесно човек да даде 10-15 лв. за вино, отколкото преди пет години, когато прагът беше 6-7 лв. Любителите обаче явно са се убедили, че ако вложат 3 до 5 лв. повече, ще получат друга категория удоволствие. "80% от продажбите ни са от вина до 20 лв.", казват от Cheers.
Ако има някаква празнина, тя се е отворила в продажбите на вина между 25 и 50 - 60 лв.
"Има доста клиенти, които са давали 30-40 лв. за вино, а сега са паднали на 12 - 20. Защото и в този диапазон можеш да намериш достатъчно добри вина", казва Илия Градански от "Профтрейд". От друга страна, за специални случаи хората сякаш са склонни да дадат пари за доста по-скъпо вино, от порядъка на 80 - 100 лв.
За най-скъпите вина тенденцията е да се търсят изпитаните класики на стария свят. Ценителите се доверяват много повече на Бордо, Бургундия или големите тоскански като Solaia, Ornellaia, Tignanello, отколкото на премиумните калифорнийски или чилийски вина. Въпреки това през 2007 имаше куриоз - 200 от 600-те бутилки Silhouette Chardonnay реколта 2003 (цена 115 лв.) на престижната калифорнийска изба Мerryvale, предназначени за Европа, бяха продадени именно в България. За 2008 обаче според вносителите от "Мейк98" продажбите на иконите от Калифорния са паднали.
Един от любопитните факти, свързани с базисната категория на големите марки вносни вина, е, че въпреки доста доброто съотношение цена/качество, те са понякога

на двойна цена
в сравнение с тази по рафтовете на западно-европейските магазини.
Търговците оправдават този факт с обема на пазара и са единодушни по този въпрос - цената виното да достигне до крайния потребител е съвсем различна в отделните страни, а и политиката на производителите варира според обема на съответния пазар. Малкият български пазар оскъпява не само транспорта, но и вложенията за промоции и пласиране на пазара. 
Освен добър за потребителите нарасналият внос се оказа много благотворен и за българските производители на вино.

Вносът стимулира качеството на българските вина
"В Австрия преди десет години беше както е у нас сега, а в момента съотношението е 70-80% местно производство, към едва 20-30% вносни вина", казва  Пламен Пенев от "Мейк98", докато обяснява как навлизането на добрите чуждестранни изби влияе благотворно върху качеството на българските.
"Доста сериозен процент от нашите продажби са от български вина," казва Радослав Николов от "Бибендум". Според него българското производство все още има затруднения с постоянното качество, но вече е няколко пъти по-добро в сравнение с преди. По-сериозен проблем за него остава надценяването на вината.
По-адекватното оценяване обаче може и да не е далече в бъдещето. Според Елена Илиева от "Перно Рикар"  "пазарът ще претърпи промяна в посока падане на цени."
Изобщо ситуацията с българския винен пазар никак не изглежда зле. Представена накратко, тя е ръст на разнообразието, повишаване на качеството и сваляне на цените. Какво по-обещаващо от това?

Българското вино: Клиентите под лупа

"Виното е малък лукс, постижим за всички. Доброто вино не е останало неизпито," казва Вал Марков, собственик на бутиковата Шато де Вал, и думите му описват доста добре новата философия на българските винари. Все повече от тях се насочват към производството на качествени вина, и веднъж направили тази стъпка, се заемат с фината настройка: изява на тероара и намиране на адекватната цена. Всичко това, казват те, е подготовка както за един по-взискателен национален пазар, така и към реабилитация на международния.

"Правим три вина, но ги правим като хората," обяснява подхода си Жайр Агопян, чиято изба "Телиш" излезе на пазара през тази година със серия, създадена от френския технолог Мишел Ролан. Само допреди няколко години такъв подход в България беше революционен. Сега все повече малки изби възникват въз основата на тази философия, и все повече от големите се насочват към производството на висок клас вина.

Преди няколко месеца много силна заявка в тази посока например направи "Домейн Бойар" със серията си "гаражни" вина - бутиково производство на вина със стремеж към подчертаване на тероарните им качества. "Продадохме сериозни количества, при това на сериозни цени. Същото е и при конкуренцията," обяснява Маргарит Тодоров, президент на винарната, като подчертава и промяната в потребителските вкусове.

 Подобен е и подходът на Вал Марков - според думите му приоритетите му са сортово разнообразие и опазване на тероара.

Но

философията "малко, но качествено"

е сравнително нова сред българските винари. Непостоянното, или както Маргарит Тодоров, президент на "Домейн Бойар" го нарича - "хазартното" качество на българското вино е причина репутацията му да е срината на международния пазар.

То вече е изчезнало дори от Русия, която през ноември беше определена от Wine Intelligence като "най-вълнуващия нов винен пазар в света" заради бързо нарастващия си интерес към виното. "Често пътувам до Москва и до момента не съм посетил нито един ресторант, в който да се предлага българско вино, а какво да говорим за останалите държави", казва Маргарит Тодоров.

Според Жайр Агопян няма как да е иначе, след като 50 години българските винопроизводители са вървели в грешна посока. Има зони в света - каквато например е Европа - чиито територии са тотално изгубени заради войната между "Сухиндол" и "Домейн Бояр", казва той.

През последните десет години непостоянното качество на българското вино злощастно съвпадна с лавинообразното навлизане на европейския пазар на вината от Новия свят, където качеството не само е постоянно, но е и в по-добро съотношение с цената. Това направи българските вина трайно непопулярни и засега усилията на винарите да променят ситуацията като цяло остават незабелязани.

Но според някои всяко зло за добро и

глобалната криза може да е шанс за българското вино.

Маргарит Тодоров си спомня, че в Англия, по времето на кризата в края на 80-те години са отчетени най-големите продажби на българско вино - хората са намалили не количеството, а цената. Той смята, че шансът може да дойде отново, защото вината от Източна Европа по презумпция са евтините вина, и кризата може да накара хората да се обърнат към тях.

Ако това стане, то ще съвпадне с положителната тенденция на "увеличаващият се брой добри вина на пазара, от макар и ограничен брой български изби", както я определя собственикът на "Дамяница" Филип Харманджиев.

Затварянето на руския пазар за България само ще допринесе да се подобри качеството на българското вино, казва той. Според него повечето винарни, специализирани в износа за този регион, не участват в процеса на изграждане на положителен имидж.  "От тази гледна точка - всяко зло за добро - катастрофирането на износа за Русия ще допринесе за  подобряване на качеството на българското вино. Както и в други аспекти, Русия не играе положителна роля в развитието ни", казва той.

Най-добрият начин да се подобри цялостният облик на виното в България, е да се

следят внимателно вкусовете на потребителите,

казват винарите. В момента българските консуматори се колебаят между лошокачествен мавруд и скъпи вина в малки бутилчици. С други думи, потребителите са разделени между две тенденции. Едната е, че половината от консуматорите си остават консервативни и масово пият вината, които се продават като мавруд, пазарът на пластмасовите туби не е помръднал. В същото време сегментът от ценители макар и бавно видимо се увеличава, обяснява Маргарит Тодоров.

Като цяло обаче развитието е в положителна посока. "Хората пътуват, сравняват, образоват се. Въпреки че все още вкусът се върти най-вече около мерлото и мавруда, през този период при него значително са нараснали продажбите на много по-необичайни и скъпи вина", казва Вал Марков.

Филип Харманджиев е на подобно мнение - според него виното вече е модерен продукт.  "Все повече хора експериментират, интересуват се, дегустират. По заведенията вече нерядко се поръчват малките бутилки, което е сигурен признак за отношение към виното. Чашата окислено и неясно вино се замества от сигурната и по-скъпа малка бутилчица. В същото време ясно се забелязва и тенденцията към покачване на средната продажна цена -  основна ценова категория вече е 6-8 лева, не както преди 3-6 лева", казва той.

Изобщо клиентите трябва да се следят отблизо - Маргарит Тодоров казва, че това е практика, която "Домейн Бойар" спазва от години и към която смята да се придържа. "Очакваме промяна в профила на консуматора и колкото по-бързо я усетим, толкова по-добре", казва той.

Що се отнася до българското вино  - от една страна, е истина, че репутацията в тази област се гради с десетилетия и може да рухне за година-две. От друга,  в динамиката на индустрията има и нещо положително. Както казва Филип Харманджиев, това е "единствената индустрия, която се обновява всяка година - с изкарването на всяка нова реколта ние даваме нов, различен продукт на пазара". Така че и една година е достатъчна усилията да проличат.