Казвам при Соня, защото тя царства в своята кулинарна светая светих. Иначе двамата с мъжа й Стоян са измислили, изградили и поддържат този изключително успешен бизнес-модел, както може да се нарече на икономически език тяхната къща за гости. Посещават ги хора от цял свят, повечето от които определено са ценители и познавачи на добрата храна и вино. За Капсъзовата къща е писано много - само ще спомена, че в първото си издание за Източна Европа престижният американски туристически гид Frommer's ги е включил в класацията на десетте най-чаровни места, поместена в началото.
Допълвайки се взаимно по един забележителен начин, Соня и Стоян Капсъзови наистина са създали райско кътче. Приказната градина се подпира в зелените баири на Родопите и каменните зидове на съседните къщи. Всяка стая е обзаведена различно, с антични и авторски мебели и много въображение. Мястото е повече от красиво и уютно и действително създава усещане за нещо по-специално. Но ние, разбира се, отидохме заради кухнята - и като помещение, и като храна.
"Кухнята на Соня" (словосъчетанието отдавна е станало нарицателно) с времето се е превърнала в обживяно място за работа и удоволствие - пълно с красиви медни и всякакви други съдове, с редици буркани с подправки, сладка и какво ли още не - уютен подреден хаос, изобилстващ от ухания.
Както казва Соня, "умението да посрещаш гости и да им готвиш вкусно или го носиш в себе си, или не". На нея определено й идва отвътре. За закуска гостите им хапват, според случая, баници, бухти, пържени филии или току-що изпечен хляб с най-различни добавки.
Въпреки че Соня я нарича просто "домашна и вкусна", в храната й има нещо повече от това - съчетанията са превъзходни, фина е и винаги носи нещо от нея. В мусаката и телешкото варено слага подправка или съставка (или може би и двете), която ги прави различни и незабравими. Затова и в 99% от случаите гостите им се оставят на избора на Соня или по-скоро на нейното вдъхновение, а то до голяма степен идва от продуктите, които най-много им харесат на пазара. Яйцата са от техните кокошки, сами произвеждат и лук, тиквички, някои подправки и други зеленини. Но голяма част от продуктите си купуват от Гърция, която наистина е съвсем близо.
Нашето гостуване започна следобед с кафе и фантастична торта от лешници, рикота и портокалови кори. Докато отхапвах от този средиземноморски сладкиш, си мислех, че вкусовото усещане ми стига за дни. Но после се увлякохме в интересни приказки и разглеждане, така че стана време за вечеря.
Отначало вечеряхме на свещи, понеже токът спря, което не е рядкост там. Но това отдавна не впечатлява никого в Ковачевица. "Имам страхотна печка на газ", казва Соня. Печката наистина респектира със своя професионален дизайн и солидност. На голямата маса с тежък дървен плот тя подреди хубави къщни съдове, няколко предястия и три вида домашен хляб - всъщност той миришеше още отвън. Започнахме с нежен мус от тиквички, в който освен логичните чесън и копър, Соня добавя малко къри и така вкусът му става още по-завършен. За него бяха предвидени хлебчета-кифлички със също толкова фин вкус. Трудно ми е да направя класация и да кажа кое беше най-добре приготвено, защото и постните чушки бяха вълшебни, и телешкото, задушено с вино и портокалови кори - майсторски направено. Лично аз завърших с чудесна грахова крем супа - бяхме забравили за нея, а не можех да я пропусна.
Не мога да подмина и факта, че в Капсъзовите къщи има богат избор от добри вина и подходящи чаши - такава сериозна инвестиция във вино липсва в доста големи ресторанти с претенции. Освен това домакините се интересуват и разбират от вино, така че могат да предложат подходящата бутилка за своята храна.
"Готвя за гостите ни като за нас самите", казва Соня. "Ако не ми харесва на мен, изобщо не го поднасям, това е основен принцип. Преди го правех като хоби, сега се превърна в професия. И въпреки това в кухнята си почивам. Разни други задължения ме уморяват, но работата в кухнята - никога. Стига някой да ми каже, че му е било вкусно, мога неспирно да му готвя и да го шашкам." Тя действително успява да омае гостите с ястията си. Но всичко това изисква страхотна дисциплина и много работа. И трябва истински да обичаш да посрещаш гости. Като тях.