Първият патентован тирбушон в света е на британския министър Самюел Хеншъл през 1795 г. Към края на ХІХ век сред тези уреди се появяват първите нововъведения, които улесняват изваждането на тапата от бутилките с вино. Изобретени са механизмите на безкрайния винт, крика и лоста със зъбчатки. Днес те са усъвършенствани до степен, в която запушалката излиза напълно гладко и без никакво усилие. Това съвсем не означава, че дори и в скъп магазин няма да попаднете на тирбушон, работата с който е истинско мъчение. Но като цяло повечето модели на престижните фирми са с изпипана конструкция и действат ефективно и безболезнено. Между другото, повечето нови разработки са модерни римейки на модели измислени преди век или дори преди два.

Истински добрият тирбушон се познава не само по качествената механика. Не по-малко важна е и самата спирала. Широко разпространен мит е, че най-добрите тирбушони са металните. Всъщност дали материалът е метал, пластмаса или кост няма значение. Ако винтът не е добре изработен, дори най-красивият и луксозно изглеждащ инструмент може да увреди тапата.

Добрата спирала е по-дълга, отворена, с широк диаметър, но с тънка стомана. Идеята е, че колкото по-малко метал влиза в корка, толкова по-нищожен е рискът от раздробяване на тапата. Тефлоновото покритие също е плюс. Обикновено евтините тирбушони се правят от некачествена стомана, което налага спиралите им да са сравнително къси и силно навити, за да не се чупят. Повечето модели "Мая Плисецкая", макар и донякъде удобни като механизъм на изваждане, също имат некачествено острие, подобно на свредел. Ако се вгледате, ще видите, че извивките му са изрязани от цял метален къс, така че в средата остава един опорен лост - така тялото, което влиза в тапата е доста тежко и доста често я разтрошава.

Какво прави един тирбушон добър? Отвъд очевидната задача да извади корковата тапа, ето кои са другите важни моменти:
- Работата с тирбушона трябва да изисква възможно най-малко груба сила.
-  Коркът трябва да остане незасегнат - без разкъсвания, стърготини и сцепване.
-  Спиралата трябва да прониква в тапата лесно и право надолу, за да се избегне счупване на корка или на самата нея.
-  При изтегляне на тапата от бутилката трябва да се избягва разтръскването на утайката, ако има такава.
-  Действието трябва да бъде безопасно (без експлозии, счупени стъкла, счупен тирбушон и т.н.)
- Трябва да пасва на всички видове гърла на бутилки, включително на новите, с удебелен, издаден ръб

При огромното разнообразие от тирбушони, всъщност основните системи за изваждане на коркови тапи са пет - три с винт и две - без, като тук изключваме най-очевидната т-образна система или безкрайния винт.

Screwpull и "сие" са може би най-добрият вариант за използване у дома. Моделът е изобретен и патентован от Хърбърт Алън в Щатите още през 1978 г. Основното нововъведение при него е дългата, здрава, относително тънка и извънредно качествена спирала с тефлоново покритие. Пластмасовата рамка го центрира като се притиска плътно около гърлото. Спиралата влиза в центъра на тапата и когато проникне докрай в корка, всяко завъртане на дръжката, вече изважда тапата, който спира движението й. Този "самоизваждащ" модел става обект на много подражания, но съдът решава, че авторът му е използвал един съвсем очевиден принцип, който не би трябвало да е обект на патентоване. Още повече, че тирбушони на този принцип наистина съществували и преди, но едва тефлоновото покритие на Алън и самата форма и дебелина на спиралата му помогнали да действа наистина добре. 

Сред марките произвеждащи добри копия на оригиналния Screwpull са Brabantia, Zyliss, Bar-Tech....
- Съществува една серия образно казано "ръчни машини" за отваряне на вино. Те, разбира се, са по-скъпи, но обикновено си струват парите. Всички имат система със стяги (или менгеме) за хващане на гърлото. Лостът се вдига нагоре и изважда корковата тапа с две лесни движения. Те са наистина добри устройства. Всъщност системата им на действие е тази на Screwpull - на същата фирма Le Creuset е моделът Leverpull. Такива са още Rabbit от Metrokane и Vignetto от William Sonoma.

Всички сме виждали "сервитьорски" тирбушон, който и до ден днешен е любимец на сомелиерите и барманите. Този уред разчита на действието на лоста и английски говорещите го наричат Single Lever (единичен лост). Работата с него изисква известен опит и майсторлък, понеже е съществено спиралата да се навие гладко в центъра на корковата тапа. После сгъваемата част се подпира върху ръба на гърлото, а по-дългата страна на дръжката се вдига, докато тапата излезе. При бутилки с дълга коркова тапа и некачествен винт, работата с такъв тирбушон може и да е мъчителна.

Тогава идва на помощ тирбушонът с двустепенна опора (или double lever), който е испанско изобретение и действа почти безотказно добре. При първата по-къса стъпка, тапата се изтегля наполовина, а при изтегляне от втората опора, целият корк излиза с лекота.

Спор сред нас предизвика популярният тирбушон тип "балерина" или "Мая Плисецкая". Всъщност първоначално това е италиански патент, който е дал начало на стотици вариации Някой модерни дизайнерски модели като тези на Alessi например, са доста успешни, поради качествената спирала и прецизната изработка. Но истината е, че по принцип при тези тирбушони спиралата често влиза в корка накриво и тапата се разтрошава при изваждане.

Две системи без винт:
Още в края на ХІХ век се появил и друг механизъм за отваряне на винени бутилки - две тънки метални ламелчета, които минават между тапата и стъклото и я изваждат на бял свят. Само че това приспособление, известно като "турбошон", не успяло да добие популярността на винтовия тирбушон, понеже изисква повече прецизност и търпение при работа. Въпреки това то е достигнало до наши дни, като днес се използва за отпушване на стари вина (и особено порто) с деликатни тапи, които могат да се разпаднат, ако в тях се навие спирала. Някога го наричали шеговито помощника на иконома, тъй като не оставя следи по тапата и така дава възможност виното да бъде заменено с по-евтино и след това затворено отново.

------------------------
Една новост от последните години е пневматичният тирбушон, който прилича на тънка отвертка и отварянето с него може да бъде атрактивно представление за гостите. В корка се вкарва фина игла и през дупчица в края й започва да се нагнетява въздух в пространството между виното и тапата. Тя изскача с ефектен звук, увенчаващ края на представлението. Макар и интересен, този метод не е подходящ за некачествени и изсъхнали запушалки, тъй като в такива случаи въздухът излиза между тях и бутилката.
-----------------------
Но на същинския въпрос кой тирбушон да изберем например за подарък на приятел, който обича и цени виното, отговорът не е еднозначен. Но пък вариантите не са чак толкова много. На първо място поставяме двустепенният вариант на сервитьорския тирбушон, който си върши работа съвършено. А много познавачи оценяват най-високо истинския оригинален Screwpull с вградена фолиорезачка, който превръща отварянето на бутилка вино в песен. Това действително е превъзходен тирбушон! Третият ни фаворит е Rabbit. Но не ни разбирайте погрешно, има още много добри тирбушони на пазара. Гореизброените просто са доказали, че са надеждни и лесни за употреба.