Най-добрите барове в света за 2024: как се развиха нещата тази година
Грозд по грозд към българското вино - част 1
От Варна до Ливингстън: Мадейризираното приключение на изба Одесос
. 
. Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Вина
-
Westmalle или 170 години история на божествената бира
01 Декември 2006, 11:05 -
В казан си се пекла, по тръбичка текла!
01 Ноември 2006, 23:55Името на популярното питие идва от турското raki, което пък произлиза от арабското arak, което означава пот. Пот, защото денят се къпе в пот, докато се раждат плодовете, от които се приготвя питието, гласи арабското обяснение. Ракия е силното алкохолно питие, получавано от дестилацията на ферментирали гроздови джибри, вино или плодове. От арабските земи през Турция ракията достига до България преди 8 века, доста преди завладяването на нашите земи от османската империя. Тогава нашите предци я правели от диворастящи плодове и от гроздови джибри. Ракиджийството бързо се превръща в домашен занаят. Историята на родната ни "огнена вода" е част от традицията и родовата памет на поколения българи. Традиционно домашната ракия съдържа между 32 и 50 градуса алкохол, различни летливи вещества, а качеството й освен от всичко друго зависи и от съда, в който се съхранява. От векове ракията се вари в казан, от който изпаренията се извеждат по тръба в серпентина, където се охлаждат. След завирането на джибрите майсторите ракиджии поддържат умерен огън, така че ракията да потече на тънка и равномерна струйка. Старите рецепти изискват ракията да се пече на слаб огън, за да се покачи градусът й.
-
Винено-дестилационни уточнения
01 Ноември 2006, 23:53 -
Българският отговор на коняк или на гости във "Винекс Преслав"
01 Ноември 2006, 23:50 -
Австрия: новият стар играч на винената сцена, II част
01 Ноември 2006, 11:56 -
Иво Венков: Диагноза - архитект
01 Октомври 2006, 12:00Много се е изговорило у нас за емигрантството и със сигурност ще се говори още. Иво Венков обаче не се възприема като емигрант, въпреки че живее от 19 години в Съединените щати. Зад гърба си той има редица архитектурни проекти с марката Paastudio, която сам е създал. Освен като архитект Иво Венков е познат още и като художник, а през 1983 създава и първата българска рок опера. Проектът му за нова сграда на Градската художествена галерия в София успя да впечатли не само ръководството на галерията, но и широката публика. Идеята обаче остана нереализирана заради смяната на тогавашния директор на галерията Филип Зидаров. Въпреки че има проекти из цяла Америка, а и по целия свят, Иво Венков се гордее особено със собствената си къща в Санта Моника, където живее със съпругата си Роси (също архитект) и двете си деца. Проектът за къщата е удостоен през 2005 с годишната награда на престижното издание Residential Architect Magazine. Иво Венков е от хората, с които можеш да говориш часове наред за вкуса, за красивото и грозното, за вкусното и въобще за хубавите неща от живота. Освен това се изразява по изключително дипломатичен начин, както когато заговорихме за архитектурата наоколо.
-
Австрия: новият стар играч на винената сцена, I част
01 Октомври 2006, 11:52 -
Вино за културисти
01 Октомври 2006, 11:49 -
Правилното съхранение на вино
01 Октомври 2006, 11:46 -
Съхраняване или стареене
01 Октомври 2006, 11:43 -
Враговете на виното: светлина, вибрации, температурни колебания
01 Октомври 2006, 11:40 -
Втори шанс за всяка бутилка
01 Октомври 2006, 11:37Карън Макнийл е директор на винената програма на Американския кулинарен институт в Напа вали, Калифорния, и е един от най-големите световни експерти по виното. Наред с много други специализирани книги тя е автор на популярната Wine Bible (Библия на виното).
-
Как съхраняват виното в ресторантите
01 Октомври 2006, 11:34 -
Българската реалност
01 Октомври 2006, 11:17 -
Най-добрият сомелиер на Квебек
01 Октомври 2006, 11:15 -
Съхранението в домашни условия
01 Октомври 2006, 11:13 -
Цветовете и ароматите на Лесбос
01 Октомври 2006, 11:10 -
Традицията на гасконците
01 Октомври 2006, 10:58 -
Грапа - италианската връзка
01 Октомври 2006, 10:55 -
Карлови Вари - киноеуфория с бехеровка
01 Октомври 2006, 10:50Години наред подценявах средноевропейската кухня. Винаги съм харесвала средиземноморската храна и цял живот предпочитам риба и морски дарове, паста, домати, патладжани, маслини, зехтин... А към чешката кухня, признавам, имах силни предубеждения. В един дъждовен пражки ден преди двайсетина години търсих четири часа салата и накрая ми сервираха прозрачни резени краставица плуващи свободно в сладникаво-блудкав сос. Обаче с годините проумях, че да кажеш за една национална кухня "отвратителна е, тежка е, нищо не се яде" е, като да твърдиш, че всички французи до един са надменни и арогантни или че англичаните са студени. Петнайсет години по-късно прекарах цяла седмица в чудно красивата чешка столица и разбира се, опитах легендарните "узени коленко", "свичкова с кнедли", "дръшткова полевка", "парки" и какво ли още не. Въпреки че са малко тежички, те са изключително вкусни. Едва след тазгодишното ми юлско пътуване на кинофестивала в Карлови Вари трябва да призная, че коренно промених отношението си към чешката кулинария. От една страна, Чехия си е вече една развита европейска държава и там се усеща влиянието на кулинарната глобализация. Така че навсякъде предлагат богати свежи салати с фини заливки, а и разнообразни ястия от зеленчуци. Изобщо чешката кулинарна култура явно е на изключителна висота и с впечатляващи корени. Факт е, че буквално където и да влезеш, каквото и да си поръчаш, то е приготвено от прекрасни съставки и е изключително вкусно, без претенции за финес. Шницелът с картофено пюре и малки гарнитури - моркови, цвекло или друго, е просто вълшебен. Телешкото е крехко, а сосовете към него - неустоими. И кнедлите са чудни. В случаен ресторант в крайпътно село опитах майсторски приготвена прясна бяла риба. Местното сирене hermelin подобно на камембер, е много добро. И десертите си ги бива - все пак Чехия е била част от Австро-Унгарската империя.