Александър Канев е единственият български производител на вино, който е постигнал два пъти максималната оценка от 95 точки на Di Vino - с две различни вина от две различни изби, на които е бил създател - Bessa Valley Winery и Angelus Estate. За българското вино и за виното на Александър Канев разговаряме на чаша от неговото розе АК.

Господин Канев, да поговорим безпристрастно за българските вина и за вашето вино.

- Да говорим безпристрастно за вино? Няма как - виното е страст. Можем да говорим за вината на България обективно, но и със страстта, която те заслужават. Аз правя българско вино и се чувствам истински щастлив от това. Но сътвореното от мен все е далече от идеала, който искам да постигна. Никога няма да направя идеалното вино, но това не ми пречи да си го мечтая.

Какво, смятате, не ви достига, за да направите виното на мечтите си?

- Време, разбира се. Виното не се създава от днес за утре и изисква прогнозиране, визия за крайния продукт, лично ноу-хау и късмет дори. Всяка година и при всяка реколта си казвам: а, това го знам, вече съм го правил. И всеки път виното ме изненадва по един особен начин, което ме кара да не се предавам и да продължавам да го преоткривам. Дотук знам, че за идеалното вино не е достатъчно да вложиш само материя, дух, ноу-хау. Иска и магия. Магията на виното всеки път изненадва по много красив начин. В известен смисъл не искам никога да направя идеалното вино. Защото оттам натътък накъде? Идеалът е в търсенето, той не е край.

Случвало ли се е някога виното да обиди Александър Канев?

- Виното винаги е откровено към създателя си. Сигурно моите вина имат претенции към мен, но ми го казват по един смирен начин. Въпросът е да слушаш, да чувстваш и да разбираш езика на виното. Как да се обидя на вино, което ми казва: имаш още много да учиш. И ме окуражава да опитвам.

Как се отразяват взаимоотношения между хората, които правят виното върху крайния продукт?

- Ако има хармония в усилията на хората, които създават виното, тогава процесът ще е по-лесен. Истината е, че хубавото вино иска дисциплина. Преди всичко вътрешна дисциплина. Стигам до извода, че няма как да има дисциплина, ако лично не си на мястото, където се създава гроздето и виното. Във всичките си проекти съм имал малки и стегнати екипи от млади, амбициозни и умеещи да се учат личности. От последния ми екип почти всички се реализираха извън България. Но това е една друга голяма тема за работната-професионална ръка у нас. Не мисля, че дисциплината е пряко свързана с финансовата мотивация.

Кое е това ценно, което сте постигнал в Bessa Valley Winery и в Angelus Estate, което искате да пренесете в следващите си проекти?

- Опитът. Трябва нещо да ти се е случило във винарската изба или на лозето, трябва да си направил своите грешки. Опитът изисква време, не можеш да прескочиш някои етапи.

Накъде отива българското вино?

- Този въпрос доста ме притеснява. Задавам си го и аз, защото искам България да има разпознаваеми вина. Задавам си го, защото е важно да усетим перспективата за българското вино. В момента държавната администрация е изместила фокуса от лозарския и винарския отрасъл. За мен е шокиращо, че според българския чиновник гроздето не е плод. Държавата отделя средства, за да промотира българските вина зад граница - чудесно. И не отделя средства, за да подпомогне създаването на лозя и винарски изби. Или пък са изписани такива условия, които са неизпълними. Няма как да създадем добро вино, ако нямаме добра технология. А съвременните технологии изискват сериозни инвестиции - около 1,5 милиона евро за винарска изба с капацитет 200-250 тона грозде. Без европейски субсидии перспективата пред българското вино е доста притеснителна. Ако инвеститорът - български или чуждестранен, изпита и притеснения от бизнес средата у нас, тогава не можем да очакваме развитие на сектора.

Какво вино пие българинът днес?

- Боя се, че пазарът в България се владее от "масовките" на нашите вина. И в този ценови сегмент се води най-острата конкуренция. Което не е много обнадеждаващо. Не казвам, че можем да пием само висок клас вина. Но все пак трябва да има хора, които да поддържат с изискванията си и платежоспособността си производството на добри вина. Да, то може да бъде 5 или 10 процента, но е важно да не изчезне или още по-лошо - да се обезличи съвсем. Точно то е част от великата винена култура, която искаме да преоткрием в България.

Към тези 5-10% ли ще насочите усилията си в своите проекти?

- Смятам да правя къси лимитирани серии вина в различни купажи. Само от среден и висок клас. Не искам да правя компромиси със собственото си вино, което ще създавам. В България има известно преиграване с цената на виното. Аз искам да постигна разумно съотношение между цената на моите вина и качеството им. Един от настоящите ми проекти в партньортство с Румен Найденов е лозов масив от 234 декара, който създвам в района на Мезек. Отсега смятам да огранича добива на 450-500 килограма грозде от декар, за да мога да говоря за отлична суровина за виното си. Червените ми сортове са мерло, сира, каберне фран, каберне совиньон, около 10-12% съм отделил за белите сортове шардоне и совиньон блан.

Какво знаете за почитателите на вашите вина?

- Приятно ме изненадват хората, които пият моите вина. И мисля, че сме на една вълна - откривателството. Ако до вчера са били "класици", които пият мерло и каберне совиньон, в момента в който им предложиш нещо по-различно - например водещото да бъде каберне фран, те казват - да, това е много добро. В крайна сметка правя виното, за да бъде изпито от хората и ми харесва да ги провокирам да опитват различните вкусове на вината ми. И точно късите серии ми дават оптимизма и куража да опитвам и провокирам потребителските вкусове. Да, хубаво е да "уцеля" нечий вкус, но още по-хубаво е, ако мога да го формирам.

Но има ценители, които казват: мерло и нищо друго. Други обожават чистото каберне совиньон и не искат да чуят за сира. А вие обичате да купажирате сортове. Няма ли да изгубите "пуристите" от вашите почитатели?

- Купажът е деликатна магия. Разбира се, трябва превъзходно грозде и превъзходни едносортови вина, които после да смесиш, за да подчертаеш и съчетаеш качествата на сортовете. И точно ценителите, които обичат един сорт, са склонни да го преоткрият в друга светлина, когато се съчетае с друг сорт. Казват си: охо, точно това не бях очаквал от "моето" мерло или каберне совиньон. А аз съм добавил само мъничко сира или каберне фран.

Кога ви се е налагало да правите компромис с качеството?

- Правилно използвахте думата "налага". Аз лично не искам и не допускам да правя компромис с качеството на виното, което правя. Но има и други фактори - финансови, партньорски. Не искам да навлизам в подробности, но аз не правя виното сам.

Склонен ли е българският собственик на лозя и на винарска изба да поиска съвет от уайнмейкър като вас?

- Уайнмейкарът не само прави вино, но и го налага като продукт на пазара. Не е само винар, но е и маркетолог. Трудно е да наложиш едно вино и да обясниш защо е различно. В България въпросът с консултантите е доста труден, защото нивото на незнание е още доста високо. У нас единствено Мишел Ролан - световно извстният френски енолог успя да се задържи в България като признат консултант.[ Ами дори Марк Дворкин не получи възможност, освен в Беса валей уайнъри, да доведе в други изби нещата докрай.] Уайн консултингът в България не спори заради самомнението "това го мога и аз, какво толкова ще ми каже консултантът". Може да е въпрос на национални особености на характера или пък на финансови възможности. Все пак вярвам, че българското вино ще дорасне до нуждата световни консултанти да му дават съвети.

Бихте ли рискували с кредит за изграждане на винарска изба?

- Има два вариант - намираш инвеститор, който ти става партньор или отиваш в банката. Няма как да реализирам бъдеща винарска изба след 3-4 години без кредит. Няма банка, която да погледне сериозно на такъв бизнес в България. Казвал ми го един от гоемите български банкери: ние гледаме на винарския бизнес като на изключително рисков. Следователно лихвата, като цена на риска ще бъде висока.

И въпреки всичко ще правите вино?

- Идеята да правя вино вече е много навътре в мен. Като човек съм свързан със земята, с лозята, с виното. Имам си и лична стратегия - натрупал съм опит, имам свое ноу-хау, искам сега да създам лозя и изба, които да предам на моите деца. Доволен съм, че виждам ентусиазма им - изглежда, че сме ги заразили с жена ми. Защото с нея много говорим за вино, пием вино, те са се цапали с гроздето по време на гроздобер и винификация. Имат заложба. За мен ще бъде удовлетворение да предам опита на децата си. И знам, че ще стане. Най-малкото, защото имам три шанса - две момчета и едно момиче.