Животът на Жан-Франсоа Кенен /Jean-Francois Quenin/ е разделен да две. "Винаги съм харесвал виното, но в началото нямах пари, за да го правя. Затова правех кариера. После продадох кариерата си и си купих лозе" - това е краткото животоописание, което собственикът на Шато дьо Пресак /Chateau de Pressac/ в Сент Емилион дава за себе си. Само че мосьо Кенен скромничи. Защото, когато казва "продадох кариерата си", той има предвид, че е продал акциите, които е притежавал като шеф на най-голямата френска верига за електроуреди Darty. Днес винарят Жан-Франсоа Кенен успява с продажбата на 150 000 бутилки Chateau de Pressac /grand cru classe/ да поддържа своите замък, лозе от 36 хектара и винарска изба. А, да - и печеля, казва сякаш между другото мосьо Кенен. За разлика от другите винари, които съм интервюирал в Бордо, Жан-Франсоа Кенен спокойно говори за парите във виното. Може би защото знае как се прави и едното и другото.

 
Господин Кенен, всяко добро вино се продава с щипка история като добавена стойност. Каква е историята, с която продавате така добре виното Chateau de Pressac?

- О, в замъка Пресак и в лозята на моето имение има толкова много история, че щях да се учудя, ако разговорът не беше започнал с това. Съвсем наблизо до моя замък е била битката при Кастийон, в която французите постигат окончателна победа след Стогодишната война с англичаните.

 
А лозовата история каква е?

- Тя е по-интересна. В Бордо има разрешени за отглеждане шест сорта - Мерло, Малбек, Каберне совиньон, Каберне фран, Пти вердо и Карменер. Тук в Бордо сортът Малбек се нарича Пресак - да, точно на името на моето имение. През 18 век собственикът на имението идва от Оксер и пренася този сорт. И оттук започва разпространението на сорта в региона. Затова понякога на сорта му казват Пресак. Около един век по-късно господин Малбек е взел сорта от региона и е заминал в Аржентина с емигрантите. Ако днес вземем един учебник по лозарство виждаме Малбек, или Оксерско грозде, или Пресак.

Кога купихте Шато дьо Пресак?

- През 1997 година, заедно със съпругата ми Доминик. Имотът беше в лошо състояние, затова трябваше да направим много ремонти - обнових почти цялото лозе, терасирах най-стръмните места и създадох общо 5 хектара с тераси за лозята ми. Сега притежавам един цял парцел от 36 хектара лозе, което е много рядко за Сент Емилион. Наново направих и винарската изба на Шато дьо Пресак. Сега съм собственик на лозе, което през 2012 година се изкачи в категорията Сент Емилион гран крю класе /grand cru classe/.

 
Помните ли как направихте покупката?

- Разбира се. Когато купих имението, то беше обявено за продажба вече от година, но никой не искаше да го вземе. Агентът ми по недвижими имоти много ме натискаше да купя Шато дьо Пресак. Той ми казваше: това е имотът за теб, защото има потенциал за развитие. И в деня, в който купих Шато дьо Пресак, подписах най-големия чек в живота си. Вложих всичките пари, които имах даже и малко повече. Когато оставих писалката на масата, агентът по недвижими имоти ми каза: "Ти не купи точно това, което си мислиш". По челото ми моментално изби пот, но той добави: "Сделката е много по-добра за теб, отколкото си мислиш."

Как финансирахте тази сделка на живота си?

- Бях 16 години в "Дарти" на различни длъжности в генералната дирекция. Имах шанса да придобия част от капитала на компанията. Когато Darty беше продадена на английска фирма през 1993 година, аз спечелих много пари от моя дял. И понеже тази работа вече ми беше доскучала, реших да сменя начина си на живот. Но най-напред със съпругата ми Доминик купихме едно малко имение в Помрол - Шато Павилион Бел ер /Chateau Pavillon Bel-Air/ Съпругата ми в продължение на две години се занимава с ръководството на малкото ни имение. На мен също ми хареса и напуснах предишната си работа. Отдадох се само на виното. Учих една година в селскостопанския лицей на Бордо, заедно с младите. Тогава започнахме да търсим да купим друго имение. Намерихме Шато дьо Пресак. Междувременно през 2003 г. продадохме Шато Павилион Бел Ер, за да можем да продължим да инвестираме тук. Защото тук са необходими много пари за инвестиции.

 
Какво означава "много пари" за Жан-Франсоа Кенен?

- В ония години "много пари" означава всичко, което имах.

 

Продайте ми го днес, колко ще струва?

- Днес парцелите от категория гран крю класе, които се продават, струват от 1 до 2 милиона евро за хектар. Вие преценете дали можете да си го позволите.

 
Ако наистина го продадете, какво ще правите?

- Нищо. Нямам какво друго да правя. Затова оставам тук. Между другото днес има много хора, които искат да го купят. Но не го продавам.

 
Какви са тези хора, които искат да си купят шато и лозя? Те, също като вас мечтаят да променят живота си? Или става дума просто за инвестиции в нещо доходоносно?

- Днес има диспропорция между цената на земята в Бордо и рентабилността, която тя носи. Тук в Шато дьо Пресак още не съм на печалба, а поддръжката ми струва изключително много пари. Не разбирам защо е така. Но не се оплаквам - имението започва вече да връща инвестициите, които направих. Рентабилността е много малка, нещо типично за този вид селскостопанска собственост. Причините са икономически: ако хората са готови да платят много за винен парцел, то цената на виното би следвало да се увеличи с времето. Защото парцелите са уникални. Втората причина е може би свързана с мечти. Защото да правят вино е мечта на много хора. И най-накрая - да имаш шато /замък/ е въпрос на социален статус в обществото, богатите хора демонстрират богатството си. В случая цялото мое богатство е Шато дьо Пресак.

 

Каква е нормата на рентабилност на капиталите, вложени в лозарство и винарство тук в Сент Емилион?

- При една добре стопанисвана изба годишната рентабилност е 2-3 процента от стойността на капитала на винопроизводителя. Следователно ме очакват още 30 до 50 години щастлив живот в моето имение, преди да си възвърна изцяло вложения тук капитал.

 
Господин Кенен, кога за първи път казахте: това е моето вино?

- Веднага, когато го направих през 1997 г. През 1996 г. купих лозето, отгледах грозде и го сложих да ферментира. И през 1997 г. го бутилирах. Казах, че е мое, защото промених начина на отглеждане на лозето, метода на винифициране, метода на отлежаване в барици. Също така, направихме и второ вино.


 
Да опитаме да сравним виното ви от 2014 година, с виното от 1997 г.

- Има четири нива разлика, не може да се сравняват двете вина. Направихме изключителни усилия за качеството на виното от тази реколта. През 2013 година вестник "Фигаро" класира нашето вино сред петте френски вина, в категорията "любов от пръв поглед". А бяха представени вина от 10 000 винарски изби.

 
Какво променихте в лозята си, за да постигнете толкова висока класа на виното?

- Почвата под лозята на Шато дьо Пресак е 1/3 варовиково плато, 1/3 наклон и 1/3 подножие. Върху платото изкоренихме всички лозя, които бяха в лошо състояние. Терасирахме стръмната част от терена и го разширихме, изкоренихме също и около 3/4 от лозята, които бяха а в равнинната част в подножието на платото. Сменихме всичките колове и тела в лозята изцяло, но се върнахме към ръчната беритба на гроздето. Опитваме да правим винификацията отделно, парцел по парцел. И също така искаме помощ от хора, които разбират от нашата работа. Сътрудничихме си със специалист по микробиология на почвата, с един млад инженер-агроном, който идва всяка седмица, както и консултанти-енолози. Всички работим заедно, но решенията вземам аз.

 
Когато започнахте да произвеждате вино, имахте ли представа в какъв ценови клас ще го позиционирате?

- Не, не съм разсъждавал върху това. Когато купих имота тук, мислех си, че ще направя едно добро Сент Емилион гран крю. Колкото повече напредвах, виждах, че имам още и още възможности за развитие. И днес, когато вече сме гран крю класе, моите съветници ми казват - не е достатъчно, трябва да се изкачиш в премие гран крю класе.

 
Все пак в какъв ценови клас е виното на Шато дьо Пресак?

- Отскоро сме в позиция гран крю класе, така че цените ни съответстват повече на по-ниското ниво на качествено вино - гран крю. Затова хората, които купуват виното "Шато дьо Пресак" считат, че то е по-добро, отколкото е цената му за гран крю класе. Цената е между 25 и 30 евро за бутилка на дребно. Цената на второто вино е около 18 евро за бутилка на дребно. В момента ни липсва добра познаваемост на виното, но с времето ще я постигнем.

 
Кога ще промените цената на виното, за да съответства на позицията гран крю класе?

- Последните две години не бяха добри и пазарът не би понесъл едно покачване на цената. Какъв ще е смисълът да повиша цената, ако виното ми не се продава добре? Но постигнахме друго. За първи път през 2012 година, без да променяме цената, продадохме 100 процента на примьор. 2013 година беше по-сложна. Постигаме производство на 100 000 - 110 000 бутилки.

 
Винаги ще ми бъде странно как със 110 000 бутилки успявате да поддържате този замък?

- Прав сте, 110 000 бутилки въобще не стигат. 2012 и 2013 година бяха слаби. За да имаме баланс ни трябва производство от 150 000 бутилки, със средна цена на примьор около 12 евро. Това прави приход от 1,7 милиона евро на година. А аз годишно изразходвам около 1,3-1,4 милиона евро, за да поддържам имението. Надявам се през тази и следващите години да печеля по 300 000-400 000 евро. Но това пак прави 1 процент рентабилност.

 


Какъв стил вино искате да правите в Шато дьо Пресак?

- Искам да ви разкажа една лична история. Чудех се дали да правя вино, което на мен ми харесва. Или да правя вино, което ще се хареса на Робърт Паркър. Попитах мой приятел как да постъпя. Той попита колко бутилки правя. Казах му, че правя около 150 000 бутилки. "Добре, искаш ли да ги изпиеш всички сам?" Не исках. Истинският въпрос е как да постигнеш качество, което да е разпознаваемо. С какво виното на Шато дьо Пресак да се отличава от другите вина на Бордо. От търговска гледна точка смятам, че трябва да отидем към вкуса, който хората харесват. Но трябва имаме също така и собствен характер, с който да се отличаваме.

 
И понеже споменахте Паркър, какви оценки получавате от него?

- Обикновено виното на Шато дьо Пресак е оценявано от него с 88-89 точки. Той е идвал при нас и мисля, че успя да усети духа на замъка, духа на имението. За да разбере защо правим вино, което е по-различно от останалите. Сега Робърт Паркър е на мнение, че виното ни се подобрява постепенно, но постоянно. А аз не бързам.