В началото на април тази година отчаянието на поляците достигна своя връх. "Всичко лошо идва от Русия, дори и времето", опитваха се да се шегуват мръзнещите по спирките, докато снегът в родината им не спираше да вали, а температурите, няколко седмици след официалното пристигане на пролетта, отказваха да се помръднат от -10°C в по-дружелюбна посока. Още един леден фронт от Сибир замрази държавата. Дебатът къде е Полша - в Източна, Централна или дори Западна Европа, няма край, но за всички е ясно едно: що се отнася до времето, Полша е северна държава със седеммесечни тъмни зими и капризни лета, през които е хубаво винаги да имате пуловер, лек шал и чадър подръка.

При тази метеорологична обстановка не е учудващо, че Полша е един от водещите производители на водка в света (спорът за произхода на това питие е още един повод за напрежение в отношенията с Русия). Посещението дори и на най-малкия квартален магазин е достатъчно, за да се види колко развито е производството на водка в страната, с марки като Belvedere, рекламиращи се по страниците на списания като Vanity Fair.

И все пак въпреки богатия избор производителите имат повод за притеснение. В родината – или в една от родините -  на водката се пие все по-малко водка. Пазарните проучвания говорят за годишен спад от по-малко от процент, но тенденцията е дългосрочна.

Още по-притеснени са пивоварите. Поляците са на трето място по консумиране на бира в Европа, с около 150 литра на човек годишно,  но спадът е от около процент на година, въпреки бума на малки, регионални марки от последните няколко години.

Какво тогава пият поляците? Питието на това лято беше сайдерът, но от няколко години насам един сегмент се радва на сравнително постоянен, около 20-процентов, годишен ръст. Виното.

През последното десетилетие поляците откриват тази алтернатива. По-възрастните, които познават добре единственото достъпно през близкото минало вино "София" (Полша дори фалшифицира марката, което е причината и до днес българското вино тук да има в най-добрия случай съмнителна слава), и младите потребители заедно се образоват във все по-често изникващите магазини за вино и винени барове. Те имат много работа - поляците са на последно място по консумация на вино в Европейския съюз.

В един от новите магазини, непосредствено до Ректората на Техническия университет във Варшава, селекцията прави впечатление. На рафтовете наред с дежурните италиански и чилийски вина се намират етикети от Уругвай, Боливия и Израел. Португалското vinho verde, охладено и готово за употреба, е на промоция. Цените започват от 10 лева и стигат до 150 - 200 лева. Как върви бизнесът? "Не се оплаквам. Поляците научават все повече за виното. Разговорите с чаша вино в ръка вървят по-приятно от тези с шотове водка. Дори студентите - вечните пиячи на бира, предпочитат вместо четири-пет бири да си купят една бутилка добро вино", радва се собственикът на магазина.

Промяната е наистина голяма. Толкова голяма, че поляците от все по-големи потребители, постепенно се превръщат и в производители на вино. Упоритостта е полска черта, което донякъде обяснява защо в държава, чийто климат до скоро се считаше, че автоматично изключва производството на вино, вече има около 700 хектара лозя (за сравнение съседна Словакия, отличен и традиционен производител, има 15 хиляди хектара) с около 400 производители - от малки, полулегални винари, до изби - доставчици на президентския дворец.

Всъщност виното има традиции и по полските земи. Както показват археологическите разкопки  още през IX и X век, то е било популярна напитка в двореца Вавел в Краков. През XIII век Сандомерж, приказно градче в югоизточна Полша, получава разрешението на краля да изнася вино за цяла Европа. Това, разбира се, ще да е било още преди времената на глобалното затопляне, което в Полша засега е с обратен ефект - началото на май 2012 г. ще бъде запомнено с краткотрайния снеговалеж.

Първите полски винари са най-предприемчивите сред католиците - монасите. За вдъхновение се сочи близката Чехия - в Моравската област виното не е новост. Впоследствие обаче комбинацията от войни, трудни зими и евтин внос от държави като Унгария, където отглеждането на грозде е по-лесно, оказва пагубно влияние върху полското винарство. Неговите традиции през вековете се съхраняват само частично в района на Жельона Гура (Zielona Góra, Зелена планина), на малък участък, предвидливо скрит между Чехия и Германия. През миналия век полското законодателство успешно възпрепятства малкото желаещи да развиват винарството в страната с множество бюрокрация и липса на визия. Така,

• 1
• 2
• 3
• 4