Ако известно време поседиш в селски параклис, обикновено започва да те привлича идеята да се носиш по четирилентова магистрала. И обратното. Ако достатъчно дълго караш по магистралата със 140, перспективата да поседнеш на пейка в селски параклис започва да изглежда примамлива.

Приблизително такава е логиката в дъното на дискусията за бъдещето на българските винени сортове. Хората изразяват мнение според това къде се намират в момента – дали са се наситили на магистралата на добре направените, всеобщо разбираеми вина, или пък твърде дълго са полагали усилия/правили компромиси, за да вникнат в колорита на местните.

В противоборството на техните лични мнения се намесва и модата.
Като цяло разширяващата се Световна Винена Общност, подобно на Световната Кулинарна Общност – две имагинерни съвкупности от всички хора с вкус към виното/храната отвъд напиването/наяждането – е на магистралата. На някои им се иска вече да слязат. Затова и интересът към местните истории, вкусове и аромати е висок.

И ако тероарът е мъгляво понятие, към което е трудно да се прикрепи устойчива информация (критиците му твърдят, че то просто замества френската фраза je ne sais quoi - "не знам какво"), местните сортове са отличен, ясен обект на такова любопитство.

В този контекст българските сортове, които като цяло бяха дошли до гуша на повечето винари със своята капризност, злощастно съчетана с не чак толкова голям потенциал, отново започват да стават център на внимание. Междувременно, някак незабелязано, локалните имена като гъмза, мавруд или мискет са престанали да се набиват на очи с недодялано звучене. След увлеченията по звънящото на езика "пино" с ръмжаща добавка "ноар", лековатата игривост на "вионие" или вечерната загадъчност на "сира", те изглеждат или забавни със своя етно характер, или просто мили и близки, нещо като "стари и славни".

Но по-важното, встрани от звучността на имената им, купажите с тях започват да звучат интересно. Неочаквано те са любопитни за дегустация ("какво са успели да направят тази година?"), съчетанията им с привнесени сортове дават още по-голяма пъстрота на избора.

Така технолози, които през последните години са били считани за леко ексцентрични заради усилията си да експериментират с български сортове, и изби, които са будели недоумение с политика в същата посока, сега постепенно започват да се озовават в авангарда.

Освен модата и новите технологии и тяхната достъпност в България нарастващото познание за работата на лозето също дават нов живот на местните сортове.

Към момента наблюденията на пазара и проучванията на "Бакхус" сочат, че все повече изби се вглеждат отново в няколкото най-перспективни местни разновидности и са склонни да харчат усилия, за да извлекат от тях повече, отколкото това е правено когато и да е в миналото.

Почти единодушно за сортове с най-голям потенциал са сочени маврудът и рубинът, следвани от ранната мелнишка лоза. За останалите почти не се говори, въпреки че през последните години са правени усилия и с гъмза, мискет и дори с изключително ограничената и всъщност буквално възкръснала от миналото врачанска теменуга.

В анкетата на списанието сред винени технолози и търговци се дочува притеснение, че търговският натиск върху работата на избите не оставя много място за работа с трудоемките и без гарантиран резултат местни сортове. Точно този търговски натиск обаче е ръководен от модата, която се объща към тях, и затова, парадоксално, може да се окаже и спасителният пояс за българските разновидности.

Това, че българските винари, търговци и любители на виното се намират на най-различни места на и извън магистралата, остава факт. Но изглежда, че всички те през цялото време имат все пак наум и селския параклис.

За и против българските винени сортове анкета на Дария Манова

Технолозите

Бойка Стоева, главен технолог на "Винпром Русе"

Известна като един от най-радикалните опоненти на българските сортове, Бойка Стоева вярва в тях само теоретично - при условие че се отглеждат правилно още от лозето. Според нея те имат нужда от повече внимание при работата в сравнение с международните, но и допълнителните усилия не дават гаранция, че един мавруд например ще достигне качеството на едно каберне.

Най-перспективен й се вижда рубинът, който е с по-добър характер и персоналност от останалите. На второ място слага мавруда, но пак при условие че му се отделят много внимание и усилия. За широка мелнишка и ранна мелнишка тя казва, че няма собствени наблюдения, но "чудесата", които Стойчо Стоев от Меди вали напоследък прави с тях, я карат да вярва, че и в тях има потенциал.

Но вярата й в местните сортове може да се обобщи с фразата й "щом никой не ги иска, значи не стават".

Предполага, че в бъдеще различни изби ще започнат да се насочват към местни видове, но изключително под натиска на пазара, който в момента според нея е  пренаситен от френски и появата на типично български може и да породи интерес у купувачите.

За интереса към местните сортове в Западна Европа тя не е оптимист – там купувачите са разглезени от прекомерно разнообразие и надали ще проявят интерес към никому неизвестни български вина, казва тя. За налагането им трябва гигантска кампания, която в настоящите условия - липса на държавна поддръжка и единични усилия от винарни - няма как да се случи. А и на Запад първо трябва да се преодолее виждането, че българските вина трябва да бъдат пределно евтини и непретенциозни и чак после да се налагат отделни сортове. Все пак – макар и труден, пробивът на местни сортове не е невъзможен – интересът към новото и непознатото съществува.

Десислава Байчева, технолог на "Едоардо Миролио"

За нея българските сортове са една ниша, която отваря възможности за производство и пазари и е "грехота да не се използва". В отговор на това убеждение, тази година "Едоардо Миролио" създаде специална отделна серия за четирите български сорта, с които работи. За Десислава Байчева рубинът е много интересен, следван от мавруда, а на мелник 55 още му трябва време да се доразвие.

Слабият интерес към българските сортове според нея се дължи на факта, че не са лесни за обработване и не са добре познати, дори от винарите ни. Изискват "смелост и кураж". "Едоардо Миролио" е започнала експерименти в своя си регион, за да види, докъде могат да се развият сортовете там.

Българските сортове, казва Десислава Байчева, са по-скоро за по-големите и с по-разнообразни интереси западни пазари. Неотдавна в избата е постъпило запитване от търговци в Съединените щати, които набират "екзотични" сортове и са заинтригувани от българските.     На вътрешния пазар бедността на българите ограничава и възможностите, и любопитството им.

Капка Георгиева, старши технолог на "Домейн Бойар"

Според Капка Георгиева, един от най-опитните технолози в България, местните сортове са "почти без потенциал". Като евентуално изключение тя сочи мавруда, който обаче създава проблеми с късното си зреене. Все пак тя не отрича, че някои изби са успели да извлекат нещо прилично от български сортове – един от примерите, за които се сеща, е "впечатляващият" мавруд 2009 на Санта Сара.

"Но тези сортове изискват огромни усилия - от лозата до бъчвата - селекция на масиви, по-специален начин на отглеждане, ограничени добиви. Още повече, за да станат прилични вина от тях, трябва да се почне от самото начало - със засаждане на нови масиви (макар че не съм сигурна, че е останал още у нас чист посадъчен материал без примеси), старите масиви вече за нищо не стават."

Според Капка Георгиева комерсиалният интерес ръководи работата на избите и може да е една от пречките за възраждането на местните разновидности - защо да се хвърлят толкова усилия с неизвестен резултат, след като с по-малко усилия и с по-предизвестен резултат може да се направи добро мерло например. И все пак, ако някой се наеме да положи толкова труд и да получи качествени вина с що-годе постоянно качество, тогава може би ще се зароди интерес и у другите производители и вече по-голямото присъствие на такива сортове на пазара ще заинтересува и купувачите.

Като цяло обаче старшият технолог на "Домейн Бойар" вижда в това твърде голям риск със съмнителна възвращаемост.

Според нея е и малко вероятно местните сортове да окажат влияние върху имиджа на българското вино. Съгласна е, че на фона на интереса към "териториалните" вина в чужбина почти не се познават нашите сортове. Иска й се все пак вината ни да станат част от възродената ни слава като туристическа дестинация един ден - и тогава местните сортове вероятно ще вълнуват повече чужденците от международните.

Стойчо Стоев, технолог на "Меди вали"

Той е от българските енолози, които вярват в българските сортове – самият той е сочен за един от най-усърдните експериментатори с разновидностите на мелник.
И Стойчо Стоев смята рубина за най-перспективен, включително и защото той е "най-конвертируем сорт" заради произхода си като кръстоска между познатите навсякъде сортове небиоло и сира. "Този сорт е по-разбираем и за чужденците. Останалите ни червени сортове като мелнишките лози и мавруда са по-трудни за разбиране, защото имат по-малко разпространени аромати  - вместо конфитюрени тонове в носа излизат на планински билки, тютюн, подправки -  нещо като да отвориш шкафа с подправки на баба."

На второ място по потенциал нарежда ранната мелнишка лоза, след това идва маврудът. Белите ни сортове не са толкова интересни, колкото червените, сред тях единствено димят може би е в състояние да покаже нещо, казва той.

Западането на българските сортове според него се дължи на начина на отглеждането им по време на соца, когато "лозята се засаждаха спрямо широчината на съветските трактори". А тези сортове имат нужда от контролиран добив, по-ниско засаждане спрямо земята и други специални грижи. Вече наблюдава, че отделни изби работят в тази посока - с нови масиви и появяващи се прилични резултати.

Българските сортове "определено имат своето място у нас" и са с най-голям шанс за реализация на вътрешния пазар, а и чужденците, които идват тук, най-вече тях си купуват като сувенири, казва Стойчо Стоев. Но като цяло в момента има вакуум на винения ни пазар, на който по-специфичните и интересни вина отстъпват пред тези с ниски цени.

Търговците

Мартин Андреев, управител на ресторант и енолог

Потенциал показват само някои от местните сортове, и то, когато са работени от отделни изби, казва Мартин Андреев. Добри примери са някои образци от широка мелнишка, от гъмза на "Боровица", маврудът на "Румелия". Според него голям проблем остава постоянството в качеството – човек трябва добре да помни добрите реколти.

Сред клиентите му българските сортове се търсят само от чужденци, и то по-скоро от етнологически интерес. Самият той понякога ги препоръчва - вина на конкретни изби,  от конкретни реколти. Преди време такова е било Uniqato мелник.

Причината за малкото хубави вина от български сортове донякъде е заради липсата на търсене в България, казва той. Затова и никоя от големите изби не се е заела сериозно да ги разработва и налага. Тепърва се виждат някакви проблясъци. Може и точно това да е причината, че толкова трудно се работи с тях – още не се знае достатъчно новите практики и технологии какво могат да извлекат. Но в контекста на растящото значение на тероара по света Мартин Андреев вярва, че все повече изби ще започнат да обръщат внимание на собствените ни сортове.

Иван Манихилов, търговски директор на CASAVINO

Според него българските сортове не трябва да се пренебрегват. Наблюденията му сочат, че маврудът си остава най-продаваното вино, той присъства - сам или в купажи, у почти всички изби. Privat на Санта Сара, което се води най-доброто вино на избата, е отличен пример - отначало са мислили да го направят от каберне, но впоследствие решават да е купаж с мавруд.

Най-голям потенциал има рубинът, казва той - заради качествата си, способността да старее добре. Маврудът е много популярен, но никога не е ясно кой именно негов клон е използван – регионите работят с различни видове, но не отбелязват какви са те. CASAVINO продава добре Мавруд на "Асеновград", въпреки че той не е на особено ниска цена (13 лв.).

Иван Манихилов обаче не вярва в големия потенциал на българските сортове в чужбина. Споед него към тях имат интерес три групи купувачи – чужденци, посещаващи страната, местни "ценители от едно време", които си спомнят старите винпроми и търсят тамянка и димят, и български ценители от новото поколение, които търсят най-вече качеството, а оттам нататък вече не дискриминират произхода - ако им се препоръча, с еднаква охота ще вземат и български сортове, и чужди.

 

Владимир Тасков, търговски мениджър на "Едоардо Миролио"

Владимир Тасков през последните месеци има ценен непосредствен опит от продажбата на серията Istoria bez kray от български сортове, създадена в избата му. Според него интерес има и в България - сред байърите на големите вериги, от сектора ХоРеКа, и от чужбина – винарната вече е изнесла шест палета за Белия и Германия, скоро очаква сделка и с Великобритания. Според него появата на серията  е съвпаднала с надигането на интереса към тероарните вина - насажденията са от пет-шест години, първоначално са купажирани с международни сортове, но идеята от самото начало е била те да послужат за сортови вина - те дори отлежават в български дъб, за да няма никакви "френски влияния" в букета и вкуса им.