Табелата Barbaresco се появява на поредното кръстовище - очаквана и все пак смущаваща – със своята делничност. Макар и да обозначава една от винените икони на Италия, тя е неотличима от който и да е друг знак по малките пътища на страната. С черните си букви и белия светлоотразяващ фон тя е като знаците пред всяка анонимна група къщи край пътя. Като се има предвид, че от двете й страни се простират митични лозя като Sorì Tildìn, Asili и Rabajà, а стрелката й сочи към един от храмовете (по-скоро в буквален, отколкото в преносен смисъл) на италианското вино, тя най-малкото следва да е огряна от драматично пробиващ облаците слънчев лъч.

Икони, храмове и богове са износени метафори, но за Барбареско, пък и изобщо за вината на Пиемонте те са неизбежни. Донякъде, защото са метафори само наполовина. Тук виното и неговите производители са почитани като божества и естествено заемат техните места и поемат тяхната роля. 500 метра след табелата, вече в центъра на Барбареско, е една от илюстрациите на този феномен: местната църква, превърната в енотека. Работното й време е подобаващо съобразено с нуждите на миряните и отвъд винаги отворените й врати човек може да намери вина от почти всички 150 производители от тази апелация. Дегустацията става на олтара. Той самият е изграден от рафтове, които сигурно будят повече благоговение от един обичаен иконостас. За разлика от молитвите пред традиционните олтари тези тук обикновено водят до незабавно възнаграждение. А и осигуряват едно съвсем не абстрактно благополучие на местното население.

"Ако човек трябва да измисли винено село, той би измислил Барбареско", както уместно отбелязва Джон Уивър, автор на Decanter. Обобщението му може да се разпростре и върху целия Пиемонте, който заедно с Тоскана е най-важният винен регион на Италия.

И ако Тоскана е забележителна с меките си, увенчани от замъци хълмове, които като че са създадени за удоволствие, извличано и от лозята по тях, в Пиемонте виното изглежда като сериозна работа. В средата на Ланге, особено в района на Барбареско, човек е сред грозде като в открито море. Наоколо не се вижда нищо освен хълмове, изрисувани с правите линии на лозята, като с едри щрихи в скицника на великан. Няма гори, нито други насаждения, само строените, търпеливо повтарящи се редици vitisvinifera, които ту се събират в долините, ту застават като настръхнали по върховете на хълмовете – онези части от лозята, които тук имат специално име, sorì.

От Пиемонте идват две от най-почитаните италиански вина, Барбареско и Бароло, правени от сорта небиоло, пенливото AstiSpumante, хрустящото, свежо бяло Гави и новият шик на Италия - забележителното бяло вино от сорта арнеиз. Общо – над 17% от всичките DOC (декларирано наименование за произход) и DOCG (декларирано и гарантирано наименование за произход) на страната.

Вина се произвеждат из цялата област Пиемонте, но по-отдалечените от Алпите южни райони Ланге, Роеро и Монферато са тези, които правят района важен. Барбареско и Бароло са в Ланге. Първата деноминация е по-бутиковата, тя обхваща само три села: едноименното Барбареско, Неиве и Треизо. Бароло се прави в единайсет, разположени около селото с име Бароло. Ако от първото се произвеждат около три милиона бутилки годишно, от второто те са осем милиона.

Пътищата, които свързват селата на Пиемонте, се определят главно от границите на лозята. Вият се между тях, изкачват се и се спускат по легендарни хълмове и с подобни на Barbaresco делнични табели създават усещането, че човек се движи из 3D винена листа: Бароло, Барбареско, Гави, Асти и малко неорганизирано – Чинцано.

Много от местата тук са дали имена на вина, но това не е изключително правило. Въпреки че Северна Италия има по-малко от артистичния хаос на Южна, и тук винената карта е далече от ясна и спретната. И тук въображението на винарите работи в различни посоки, неограничавано от правила, и произвежда една твърде объркана картина, в която едно вино може да е кръстено и на сорта (Барбера д'Асти), и на едно лозе (BriccoAsili), на технологията (MoscatoPassito), на роднини (Rossj-Bass), далечен познат (SitoMoresco), с измислено име (Piana). Най-добър израз на бликаща креативност са вината, чиито имена съдържат цели истории. Например Conteisa, на Гайа, означава караница и препраща към историческия спор между Ла Мора и Бало за правата върху лозето. Il Bacialè, на Брайда, е купаж от барбера, пино ноар, каберне совиньон и мерло, назован с думата, която в пиемонтийския диалект означава нещо като сват - човек, който урежда бракове между благородническите родове. Често името на виното е дори портрет на неговите качества – LMonella на Брайда означава бузесто момиче и изразява неудържимата пищност на тази барбера.

Пълния текст на статията може да прочетете в новия 136 брой на "Бакхус", който е на пазара от петък, 20 май

Сортовете на Пиемонте Най-важният сорт е небиоло – осигуряващ силни танини и плътна структура, от него се правят и Бароло, и Барбареско. Извън тези две деноминации, той се гледа и на други места, като сред по-популярните вина, правени от него, е Nebbiolod'Alba. Но още два червени сорта са ключови за Пиемонте: най-разпространеният, считан доскоро за рустикален барбера, и долчето – основата на повечето Vinidatavola, трапезни вина. Сред белите сортове кортезе е този на сухото Гави, от москато (мускат) се правят пенливото Асти и Москато д'Асти, и от свежия арнеиз в момента се правят все по-класни и популярни вина. снимка: Албена Шкодрова