"Ето, сега можете да започнете обиколката", казва Хуан половин час по-късно и отключва вратата на музея. "Готово е, генераторите трябваше да загреят." Първата инсталация е поредица от стаи. В началото виждаш по малко от всичките – наредени в колона кубове от светлина, преливащи се един в друг. После преминаваш през тях, като през различни възрасти – идващата отвън през цветните филтри светлина ти въздейства като инжекция хормони. Следващата инсталация най-общо изобразява теменужена мъгла. Изкачваш три черни стъпала и навлизаш в нея, след което губиш представа за разстояние и движение. Вървиш като през сън, сякаш безкрайно и забавено, докато не стигнеш до лъча на алармата, предотвратяващ падания в нишата отвъд.

После – среща с нищото. Минаваш опипом и сядаш в тъмнината. Бавно, много бавно, започваш да долавяш очертанията на рампа. Зад нея, дори не черно, а леко сивеещо, стои то, нищото.

Човек би очаквал да се натъкне на тези сюрреалистични инсталации на Джеймс Търел някъде в музеите на Манхатън, Ел Ей или Лондон. Те обаче са в средата на една почти безгранична пустош. Често, като днес, експозицията има не повече от един посетител на ден, за когото специално се отключва вратата и се загряват генераторите. Ако посланието "ЕКСКЛУЗИВНОСТ" светеше с гигантски неонови букви, опънати през цялата ширина на близката планина, то едва ли щеше да се натрапва повече.

При това Доналд Хес е намерил още начини да го затвърди. Избата му, BodegaColome, край която е и музеят на Търел, е на четири часа с джип по черен път от най-близкия град – стига да не е валял дъжд. Горе-долу на средата между Кафаяте и Салта в аржентинския северозапад, на височина между 2500 и 3100 м, тя произвежда само четири вина. Три червени купажа и едно бяло вино, торонтес – местен, труден за обработка сорт, подобен по аромати на френското вионие, - които без усилия се нареждат сред топ 30 на Аржентина.