Хората в Божоле казват, че живеят във френската Тоскана: Меките, преливащи се хълмове на областта са раирани от лозя и увенчани със слънчеви каменни имения като онова, в което Лив Тайлър мързелува на слънце в StealingBeautyна Бертолучи. Жълтият варовик на селата и огряващата ги южна светлина са им спечелили епитета "златни". Табели cavеau ("изба") на всяка втора къща, грозде по църковните витражи, ресторанти, сервиращи топла кървавица и сливов пай, високи градини с каменни пейки, от които да изследваш геометрията на околността – това е един от тези райони на Франция, които като че са отломки от митичната Аркадия.

И ако в популярните представи Божоле е засенчвано от Тоскана, подобна е съдбата на много от неговите вина, смятат хората тук. Единствената разлика е, че те са някак... в собствената си сянка. Или по-точно популярността на семплото младо вино на района, beaujolainouveau, пречи на нормално отлежавалото божоле да бъде забелязано.

Френският винен район Божоле, част от Бургундия, е известен най-вече с шумните празненства на beaujolainouveau всеки трети четвъртък от ноември. Неговите други вина са практически неизвестни. Причините за това са в традиционната представа, наложила се през последните двайсетина години, която е чудесно обобщена от Бевърли Бланинг в списание "Декантер": "[Със стареенето] божолетата никога не добиват добра структура или комплексност, затова пък губят своите млади плодови аромати. Така те си остават "коректни" вина, любопитно явление, един вид "кой би предположил, че ще се съхранят така добре" вина."

Действително потенциалът на вината божоле за стареене не е голям и тази обреченост произтича от особеностите на гаме сорта, от който се правят. Все пак в рамките на една до две години по-добрите сред тях запазват чудесна, жизнерадостна плодовост, без да са съпровождани от нешлифованите, груби аромати на младото вино. Те обаче са почти непознати извън Божоле.

Това обстоятелство често ядосва по-амбициозните винари в района. То обаче е и причина, куриозно, Божоле да остава почти единствената област във Франция, чиито най-добри тероарни вина могат да се опитат само на място.

12 апелации, три категории вина и десет grandcrus

Ако човек попита един французин какво включва идеята му за тероар - термин, възникнал именно в тази част на Европа, той може да получи изненадващи отговори. Думата би трябвало да изразява общото въздействие на природата върху вкуса. С какво точно природата въздейства обаче остава въпрос на свободна интерпретация. Към почвите, слънцето, флората, въздуха някои добавят също и красотата на пейзажа, че дори и артистичността, с която френските фермери захвърлят плетените си шапки по белите столове от ковано желязо в градините си. Специфичните резултати от химически и физически процеси свободно се смесват с местната естетика и морал, за да образуват леко мистичната идея за "характер", "чувство за място".

Що се отнася до Божоле обаче, романтичната намеса на красотата на пейзажа е разколебана. Проблемът е в това, че по-красивите части на областта дават като цяло по-незабележителни вина. Такъв например е районът на Баньол.

Селото започва с една старинна кула за гълъби, която сама по себе си вече казва доста за Франция и французите – за разлика от древните пустинни гълъбарници на номадите, служили като пътни знаци и протоцентрове за комуникация, в тези птиците са развъждани единствено с епикурейски цели, завършвайки в блюдата на местните чревоугодници. Видимият й отдалече силует се извисява край замъка, считан за един от най-добре поддържаните хотели-шата на Франция (и с ресторант, носещ звезда на "Мишлен" заради отличната му кухня). Оцветените в охра къщи са между тоскански хълмове и околността е самият стандарт за съвършенство.

Десетте grandcrus на Божоле обаче не са тук. Те са в северния край на областта, където височината е малко по-голяма, но теренът преминава в сравнително равно плато и губи част от живописността на юга.

Всъщност на своите двайсет километра ширина и около четирсет – височина, областта има дванайсет апелации и три категории. Според последните вината се делят на просто божоле и на по-високата Beaujolais-Villages, следвани от най-престижната и скъпа - десетте BeaujolaisCrus. Районът на обикновените Beaujolaise най-нисък, с най-плодородни почви и вината са по-леки и по-слабо ароматни. Beaujolais-Village е наименование за вината, произтичащи от 39 села в центъра на винения район. Тук гроздето расте върху по-бедни, гранитни и пясъчни почви и вината обикновено са композирани от грозде от няколко от селата. BeaujolaisCrus на свой ред също не означават единични лозя, както е в други винени райони на Франция, а села. Това са Fleurie, Morgon, Chiroubles, St.-Amour, Julienas, Chenas, Moulin-a-Vent, Regnie, Brouilly и Cote de Brouilly. Лозята са върху стръмни гранитни хълмове и дават най-изразителните аромати на гаме в областта: на сладък черен плод, с втори пласт от праскови и градински цветя, незасенчени от мускулестите танини, характерни за други сортове грозде през първите месеци. В сравнение с вината от другите части на областта обаче танините на тези са сравнително по-силни и увеличават потенциала им за стареене.

Група опърничави винари

Ако човек познава само младите вина на Божоле, първата му среща с някое от нормално отлежалите може да бъде изключително приятна изненада. Дори когато те са от категорията "божоле".

Такъв е примерът с MoulinBlanc, една от над 200-та винарни в областта. Бялото й вино, шардоне 2009 г., е с фин нос на бели цветчета. Розето (от гаме) e със сладко-тръпчивия аромат на грейпфрут, а червеното, рек 2009, е с ярък букет от червени плодове в носа, които продължават и във вкуса, обогатени от медни аромати. Никое от вината не е епохално, но и трите са изненадващо приятни в сравнение с младото божоле, което се разпространява за комерсиализираното честване из цяла Европа.

Въпросът е, че тези вина, на които им липсват силни танини и не са способни да стареят и да се разхубавяват с десетилетия като тези на Шатоньоф дьо пап или Ермитаж, са много по-добри в своята първа до втора година в сравнение със състоянието си на младо, едва преминало ферментация, вино през ноември. Много от местните винари знаят това и се опитват да подобрят качествата им, проявяващи се именно в този период от време.

В MoulinBlanc например имат такава технология на отглеждане на гроздето, която да доведе до извличането на повече минерали от почвите и долавянето им във вината – редовете се садят близо един до друг и това подтиква лозите да пускат корени по-надълбоко. Ефектът явно е чувствителен, защото шардонето им например е cъс златен медал от ConcoursGénéralAgricole в Париж. От друга страна, засажденията се поддържат ниски, за да улавят повече слънце. Гроздето се бере на ръка и въглекиселата мацерация, която се прилага при направата на божоле, е сравнително продължителна като за този тип вино – 5-6 дни за божоле нуво, и 10 - 15 за вината, предвидени да се пият след нормално отлежаване.

Гроздето се слага в цистерните заедно със стъблата, на цели гроздове, и сокът се отделя под влияние на гравитацията. След това се изпомпва, а остатъкът отива в пресата. Виното отлежава лозе по лозе и чак след това евентуално се блендира. В последната част от процеса, блендирането, се търсят различни качества в зависимост от това дали виното е преназначено да се пие като младо или след известно отлежаване.

Една от симпатичните характеристики на този район, както всъщност и на много други места във Франция, е, че много винари отказват да се влияят от модите на пазара и предпочитат да правят вината си така, както самите те намират за правилно. "Непрекъснато спорим за това с мъжа ми", казва Даниел Жермен, съсобственик на избата като съпруга на нейния наследник, Ален Жермен. Тя поддържа връзката с клиентите и често се опитва да въздейства на мъжа си, технолог в избата, как да прави вината според това какво харесват те. "Не ме слуша, иска да прави това, което самият той счита за добро."

Всъщност това, което протича като семеен спор в MoulinBlanc, става обект на все по-ожесточена дискусия между винарите в Божоле изобщо – някои от тях се поддават на увеличаващата търсенето на божоле нуво мода, а останалите ги обвиняват във всичко от дребни измами в производството до уронване на престижа на винения район. "През последните години от лозята често се извлича максималното количество грозде, позволено от закона, бере се рано, преди да е напълно узряло. Липсващите захари се заместват с тръстикова захар и този законен, но противоречив процес позволява на винарите да правят високоалкохолни вина", пише Карън Макнийл в своята Винена библия в началото през 2000 г. Тя споменава и за безмилостно филтроване, което лишава вината от истинските и аромати и тяло.

Десет години по-късно нещата може и да са се съхранили същите в някои изби, но не и в MoulinBlanc – поне ако се съди по качеството на вината й.

Въпреки това, подобно на десетки малки изби в Божоле, избата продава вината си предимно на посетители. Намирането на друг пазар за тях е доста трудна задача – само най-тежките BeaujolaisCrus, като Моргон или Фльори като че имат успех с международния пазар, при това ограничен, а даже и вътрешният френски е проблем.

Лион, толкова близо и така далече

Дори Лион, считан от мнозина за гурме столицата на Франция със стотиците му ресторанти и винени магазини и само на двайсетина километра оттук, също е недостъпен за изби като тази.

"Много е трудно, защото ресторантите включват във винените си листи много винени райони и за Божоле остава съвсем малко място", казва Даниел. Точно така е, при това то е заето от винарите с най-силен маркетинг, като "гиганта" на Божоле Дьобоф, често обвиняван в твърде манипулативна намеса във вината си, или няколко престижни бутикови изби от северния край на Божоле. Дори лионски ресторанти с особено внимание към кухнята на района и към винените си листи рядко включват повече от три-четири от най-установените вина от района. "И те се ръководят от това какво биха продали по-лесно", коментира Даниел Жермен.

Изоставено от кулинарните лъвове на Лион, Божоле все пак води достатъчно щастливо самостоятелно съществуване. Само на крачка от града, то всъщност съхранява чаровете си така, че вместо да ги изнася, ги употребява, за да привлича посетители. И те обикновено не съжаляват - със своята сравнителна непретенциозност, многобройни изби, чудесни ресторанти и красиви села в крайна сметка то е едно от най-приятните места на Франция за винен туризъм. И едно от малкото, които предлагат невъзможни другаде открития.