Човек рядко се натъква на графове из България, но един от хората, които превръщат тази почти невъзможност в рядка възможност е Стефан фон Найперг. Мъж на средна възраст с живи очи и с малки дяволчета в ъгълчетата на иначе топлата му усмивка, той прилича на човек, чиято най-семпла дреха е кадифен домашен халат със сатенени краища и семеен герб. И това едва ли е само привидност, като се има предвид историята му. Родът му придобива благодордническата титла по времето на Свещената римска империя, когато прародителите му основават графство Фон Найперг, включващо трийсетина села в Швайгерн, Германия (на стотина километра южно от Франкфурт). Един след друг, някъде от ХII век насам, предците му — предимно военни и дипломати, воюват с войските на Отоманската империя, а в почивките между пиковете на конфликта правят вино — от собствените си лозя, или пък в Италия и Унгария.

Самият Стефан Фон Найперг е роден през 1957 г. в Швайгерн и образованието му следва в леко осъвременен вариант семейния модел за съчетание от интереси — бизнес, икономика и политика (в Париж), и към тях — лозарство и енология (в Монпелие). Днес мотото на този автентичен европейски граф от ХI век е оксиморонът "Добре дошли обратно в бъдещето", и той го осъществява на практика в четирите винарски имения в Бордо, които е получил в наследство, а и в двете, които е придобил сам. Това означава, че той възвръща славата на Canon-La Gaffelière и Canon-La Gaffelière, но не чрез традициите, а като модернизира винарните и начина им на работа. Създава от един пренебрегван преди него парцел земя La Mondotte - тероар, който произвежда изключително скъпо (300 долара за бутилка реколта 2003) и радикално разединяващо критиците вино (94 т. в "Декантер"), и изобщо насочва усилията си към изнамирането на нови обетовани територии за нови, скъпи и изпъкващи вина.

Плодът на неговия винен авантюризъм в България е

Проектът "Беса Валей".

Стефан фон Найперг е основен акционер в избата, която доби известност като спечели златен ритон на Винария през 2006 г. със своето вино Енира 2004. Инвестира в нея от 2001 г. заедно с д-р Карл–Хайнц Хауптман, инвеститор с капитали в Централна и Източна Европа, привличайки и средства по програма САПАРД на Европейския съюз.

За България като винарска страна Стефан фон Найперг знае от малък. "Майка ми беше искрен почитател на българските вина. Когато през 1999 г. дойдохме и започнахме да търсим подходящо място, бях учуден, че тук, където от дълбока древност са се отглеждали лозя, толкова пространство пустееше. Оказа се, че е възможно да изкупим земя така, че да се образува голям парцел, и така започнахме."

Предприемат инвестицията, достигнала днес до 6,5 милиона евро, в момент, който нито бъллгарската винена индустрия, нито българската индустрия въобще си спомнят с радост. "Не се страхувахме да започнем, сигурно защото не сме обременени от вашето миналото. Ние нямаме вашите страхове и разочарования. Освен тероара за нас беше много важно и дали хората тук са добри. С радост установихме, че е така."

Беса валей е на 120 км от София в околностите на Пазаржик в местността "зад баира". Така и изглежда. След като се заобиколи един баир и се подмине каменна кариера, която онагледява състава на почвата тук, се открива чудесна гледка. Разположени в подножието на Родопите, на склон с южно изложение и върху глинесто-варовикова и глинесто-камениста почва, лозята на винарната заемат 3000 дка. Изравнени като по конец дълги редици лози, покрили със зеленина целия склон, отвеждат погледа към върха, където, като естествена поанта стои избата. Архитектурата й, твърдят в Беса валей, е вдъхновена от шарапаните – винарите на древните траки. Всъщност траките и изобщо миналото на района са ъгълът, през който избата се опитва да оформя и имиджа на вината си и привлекателността си като място за винен туризъм.

Като се започне още от името й. Беса валей означава Долината на бесите - тракийското племе, отглеждало лозя по тези земи още от IV век пр. Хр. "Обиколихме поне 15 места, преди да се спрем на това", продължава граф фон Найперг. "Докато избирахме тероар, се ръководехме и от историята. Фактът, че още древните траки са правели вино тук, означава, че мястото наистина е подходящо. И според нас тероарът тук е уникален. Аз съм специалист в производството на червено вино в Бордо, затова просто пренесохме технoлогията тук, съобразявайки се с климата. Вярваме, че с нашия опит и даденостите на тероара можем да въстановим качеството и имиджа на българските вина", добавя той.

На 1450 от общо притежаваните 2660 дка са засадени френски сортове - главно мерло, и в по-малки количества - сира, пти вердо и каберне совиньон. Тук лозовият масив е добре защитен от вятър. Валежите са сравнително малко, а климатът се обуславя от горещо лято и студена зима. Почвените характеристики предполагат формиране на ароматични вещвества в плода, а оттам и в бъдещото вино. "За никого не е тайна, че за хубавото вино се полагат големи грижи още на лозето. Ние не се стремим към големи количества, а към добро качество. Затова и ограничаваме добива до 500 – 600 кг от декар. Махаме част от листната маса, а на лозата оставяме само най-ниско разположените гроздове, за да може да се усети земята", казва Стефан фон Найперг.

Технологията

Гроздоберът е ръчен и започва в момент, избран по преценка на технолозите. Подборът и внимателното прехвърляне на гроздето в бетонни резервоари осигуряват доброто "здравословно състояние" на гроздовата каша. Колкото по-малко наранени зърна има по време на транспорта, толкова по-малко сок, в който да се развиват "лоши" бактерии и дрожди и който може да даде лоши аромат и вкус, се отделя.

"Освен това контролираме температурата по време на ферментация и като цяло следим процесите. Така можем да си позволим да провеждаме отчасти спонтанна ферментация с местни, типични за мястото дрожди, което от своя страна ще доведе до подчртана тероарност на полученото вино", обяснява граф Фон Найперг.

Основните технологични насоки се дават от Марк Дворкин, главен мениджър на избата и консултант. "Стремим се да се придържаме към традицията в правенето на вино, казва той. Тук нямаме машини, които да смачкват гроздето. Оставяме това да стане от собствената му тежест. В съда за ферментация настойваме гроздовите зърна възможно най-дълго – до 16 дни понякога." Целта е плодовите аромати от гроздето да преминат и да останат в сока. За да се осигури такова забавяне на алкохолната ферментация, гроздовата каша се охлажда до 5-8 градуса. Алкохолната ферментация (50% спонтанна, 50% контролирана от селектирани дрожди) се осъществява при 26–28 градуса в продължение на 8-10 дни. Следва следферментативно настойване за около седмица, благодарение на което се осигурява стабилност на цвета на виното и са подобрява способността му да отлежава. Млечно-киселата ферментация пък протича в бъчви от френски дъб, които са подбрани така, че да предадат приятни сладки ванилови аромати, аромат на препечена кора от хляб, а впоследствие и на пикантни подправки. Вината отлежават между 9 до 18 месеца във френски барици и според създателите им имат потенциал за около десетгодишно отлежаване.

Акцентът в думите на Стефан фон Найперг е толкова много върху традицията, че човек се чуди дали има място за наука в Беса валей. "Определено, контрира той, ние ползваме знанията, които ни дава науката, но по-скоро като връзки, като факти и процеси, а не толкова като добавки например. Колкото повече опит трупа човек, толкова по-спокоен става като технолог."

Винарната

Тя е... по-модерна, отколкото човек би си представял класическата изба на един граф, но достойно представителна. С капацитет на производство 1 млн. бутилки вино и преработка на 1000 т грозде. Помещението се състои от три главни сектора – помещение с бетонни резервоари (към които по думите на Стефан фон Найперг напоследък Франция се връща), изба с бъчви, бутилиращ цех и склад. Помещението с бъчвите е вградено в скала, която осигурява естествена изолация и поддържа постоянна ниска температура. Капацитетът й е над 2500 бъчви от 225 литра. Ако сте любител на винения туризъм, със сигурност ще ви бъде приятно да постоите с чаша в ръка в голямата представителна зала и да погледате склоновете на Родопите на фона на късно есенните лозя.

Продуктът

Продуктовата гама е различна от тези на повечето изби в България. Вместо присъствие в няколко ценови класа тук избират да бутилират под два етикета: Енира и Енира резерва. Първата за избата реколта Енира 2004 предизвика изключителен интерес на Винария 2006, когато спечели единствения за годината "Златен ритон" (отличието за най-добро българско вино в съответната категория). Енира 2004 влиза и в топ 50 на класацията на Джансис Робинсън във вестник "Файненшъл таймс" за най-добрите червени млади вина за Коледа 2005. Каролин Гилби пък поставя Енира Резерва 2004 на първо място сред българските вина в класацията на престижното английско списание "Декантер". Три години по-късно конкурсът на списание "Бакхус" слага Енира резерва сред десетте най-добри български вина за 2009 г.

Всяка реколта Енира или Енира резерва представлява купаж от няколко сорта. Мерло и каберне совиньон обикновено са комбинирани с по-малки количества сира и пти вердо, докато се получи купаж с търсените характеристики. Задачата е една от най-трудните и отговорни в работата на всеки винар. Затова и обикновено се решава от екип.

В зависимост от спецификата на конкретното вино то отлежава 9, 12, 18 месеца в нови или едногодини бъчви от френски дъб. Целта е да се постигнат благородни аромати, балансиран и мек вкус с добре интегрирани компоненти. Характерни за вината Енира са богатите и комплексни аромати с подчертана плодовост – касис и боровинки; тютюн, есенни листа. Вкусът е плътен, интензивен, с осезаеми до финала танини. Оставят впечатление за силни и изразителни вина.

Пазарите

На българския пазар вината на "Беса валей" отскоро се дистрибутират от "Авенди", дистрибутор на бързооборотни потребителски стоки, сред които и вина, които досега представяха на българския пазар само чужди марки, сред които MoetHenessy, Cloudy Bay, Terrazas и Cape Mentelle.

Годишно избата произвежда близо 500 000 литра вино. Около една пета от продукцията се реализира на българския пазар. Отвъд граница вината се продават най-успешно на азиатския пазар, където се разпространяват в ресторанти с две звезди от веригата "Мишлен". "В Азия България е по-малко позната, хората нямат предразсъдъци и вината й са по-лесно възприети", разказва Марк Дворкин. Най-големите им пазари на този континент, очаквано, са Китай и Япония, а бизнес прогнозата им е до няколко месеца да стъпят и на американския.

В Европа ситуацията е по-различна. Според Марк Дворкин "Европа е на мнение, че българското вино струва 1,20 евро. Това далеч не е вярно. България е малка държава с много добри тероари, а доброто вино идва от добрия плод. Важното е някой да го покаже на света. Ние работим услено в тази посока. След много години на пътуване, срещи, дегустации успяхме да установим стабилен пазар и сега присъстваме в Англия, Швейцария, Чехия, Германия, Дания, Белгия, а от март 2011 Енира ще бъде предлагана в бизнес класата на Луфтханза. Наистина да се популяризира и да стане известна дадена винарска страна отнема доста време. За България обаче смятам, че това предстои".