На 22 февруари, малко преди полунощ, две мъжки фигури се появяват в гробище. Отправят се незабавно в определена посока, намират пакет, прибират го и точно когато се насочват бързо към изхода, внезапно са обградени от група полицаи. Прилича на класическа сцена от екшън, а всъщност е разиграла се неотдавна истинска случка - на същата дата тази година, във Франция, на гробището на Chambolle-Musigny.
Действието от предишния й кадър се развива месец по-рано.
Една сутрин Обер дьо Вилен, един от собствениците, мениджъри и уайнмейкъри на Романе Конти - лозята, от което идва най-скъпото вино в света, бургунското, чиято цена за бутилка стига и надвишава 15 000 паунда, получава анонимно писмо. То съдържа заплаха, че скъпоценните лозя на имението ще бъдат отровени, ако не плати откуп от един милион евро. В началото мосю Вилан не го приема на сериозно, но по-късно пристига второ писмо, този път придружено с карта на лозята до най-малка подробност. И за да докаже, че не се шегува, анонимният автор на писмата пише, че вече е сложил отрови на две лозя.
В този момент Обер дьо Вилен решава да се свръже с полицията, която подготвя капан за изнудвача. Събитията се развиват отново като в класически екшън. За да спечели време, мосю Вилан отговаря на писмото, като моли за отсрочка, докато събере парите. Във второто си писмо изразява готовност да предаде откупа. Уговорката е това да стане в пакет на гробището в Chambolle-Musigny, близо до офисите на Vosne-Romanée, и така се стига до началния кадър. Пакетът, който двамата мъже взимат, е пълен с фалшиви банкноти, а изнудвачът, който бил придружаван от сина си – пълен аматьор, поне в случая, защото по-късно полицията разкрива, че е със солидно съдебно досие.
В "случая Романе Конти" е атакувано най-ценното, най-рядкото бургундско вино, определяно като летвата на съвършенството, по която се равняват всички бургундски. Площта на насажденията му е  миниатюрна – 4,5 акра, и там годишно средно се произвеждат само 450 каси.
Историята засега изглежда, че завършва с хепиенд: случката е по-скоро добра реклама за винарната, очаква се до една година обвиненият да бъде изправен пред съда, а мосю дьо Вилен миналия месец беше обявен за мъж на годината на списание "Декантер".
За разлика от този случай една друга история, разиграла се по същото време, е с по-неприятен финал.
Известно е, че с много вино човек може да се олее, и това е вярно във всеки смисъл. Но досега никой не е надминал по количество (и качество на измамата) групата от региона Languedoc-Roussillon, най-големият винопроизводител в света. Мястото е също и люлка на групировката CRAV (Le Comité Régional d'Action Viticole), която се прочу през последните години с отвличането на камиони с вносни вина, взривяването на бомби в супермакети, правителствени сгради и офиси на виновносители, и всякакви други дейности, благодарение на които си спечелиха етикета "винени терористи". Причините за това са много и с дълга история, но най-грубо обобщени са в свръхпродукцията, евтиния внос и кризата.

Филм ноар
През 2006 г. американският винен гигант E&J Gallo пуска на пазара пино ноар Red Bicyclette. Реколтата е 2005. Етикетът изобразява типични френски клишета: мъж с багета, барета и велосипед. Виното се рекламира като носещо вкуса и прелестите на Южна Франция. Другата му прелест е цената от 8 долара.  
В описанието на етикета му се казва: цвят рубин. Деликатен нос на черна череша и зряла слива. Фин дъбов нюанс и канела... меките танини придават лек и сочен завършек.
Дебютът на виното предвещава успех и заради едно съвпадение: това е моментът, в който филмът "Отбивки" е на гребена на вълната, оказвайки се напълно неочакван световен хит. Както и възможно най-мощната реклама на пино ноара досега.
Дотук всички са щастливи: и продавачите, и посредниците, и пиячите. По данни, изнесени във френската преса, са продадени 18 милиона бутилки. И така щастието продължава до март 2008 г., когато финансов одит на прекупвача Ducasse Wine Merchants поражда съмнения. Оказва се, че компанията е купувала пино ноар за 58 евро за хектолитър при пазарна цена от 97 евро. Нещо повече - продаденото количество далеч надвишава наличностите в района... Нишката на проведеното съдебно разследване отвежда до компанията Sieur d'Arques, купувала вино от Ducasse Wine Merchants. Простата математика показва, че от Languedoc-Roussillon излиза неправдободобно количество пино. Според френските власти това е схема, работила безотказно от януари 2006 до март 2008 г.
На 17 февруари тази година съдът в Каркасон произнася обвинението си срещу 12 души от долината за участие и съучастие в продажба на мерло и сира за пино ноар на Гало. Незаконната печалба е от 7 милиона евро. Присъдата е между 1 и 6 месеца условен затвор и глоби между 3000 и 180 000 евро. Според съдията "мащабът на измамата е нанесъл сериозни щети върху имиджа на вината на Лангедок в САЩ".

Въпреки че Gallo не са обвинени във френското дело, американското Treasury Department's Alcohol and Tobacco Tax and Trade Bureau (TTB) обяви, че започва разследване на вносителите. Основният конкурент на Гало като вносител, Constellation Brands, признаха, че също са купували пино ноар от Sieur d'Arques, но че виното е дегустирано, че изцяло отговаря на написаното на етикета, и че напълно си заслужава цената. В случая Gallo, като всеки производител или вносител в Щатите, също е трябвало да мине през процедурата пред TTB за одобрение. Според американските закони, ако виното е едносортово, изискването е само 75 процента от съдържанието му да отговаря на този сорт. В техническите търговски бележки на Гало наистина се уточнява, че виното съдържа 5 процента сира и 10 процента гренаж, което в етикета не е отбелязано, но това отговаря на закона. Но в случая очевидно става дума за напълно различно вино.
Колкото до "гиганта" Gallo, основана от братята Ернесто и Хулио Гало през 1933 г., най-голямата семейна винена компания в Щатите, основен износител на калифорнийски вина в света, тя попада в истински филм ноар на кошмарна пиар клопка. От така развилите се събития излиза, че компанията е измамена. А това означава, че или нейните дегустатори не могат да различат пино ноар от мерло, или че компанията много добре е знаела какво купува. Объркването й в ситуацията да избираш между две злини пролича и от факта, че доста време след разкритията бележките за пино ноар 2006 все още си седяха на сайта.

Като следствие от случая, през май в един от редовните си бюлетини Industry Circulars, ТТВ уведомява, че вече всеки вносител на пино ноар от региона на Languedoc-Rousillon ще трябва да разполага със сертификат от френските власти.

Нищо ново под слънцето
Разреждането на виното, известно още като кръщаване, е старо колкото самото вино. Плиний Стари казва, че във виното е истината, но пак според него дори самият император не може да е сигурен какво сипва в чашата си.
Както всеки няколкомилиарден бизнес по света виното се оказва сериозно изкушение и вдъхновение за безскрупулните. В някои случаи става дума за клюки и слухове или поне за недоказани истини: за прибавените дъбови парченца или чипс в някои бургундски, за тайни среднощни доставки на сицилианско долнокачествено вино в кооперативи в Югозападна Франция, за испански производители с ванилова есенция, скрита зад вратата, за винари в Австралия, които изсипват консерви праскови в шардонето си. Родови вина като Кот дю Рьон или Кианти понякога тихичко са рекламирани като Chteauneuf-du-Pape или Brunello di Montalcino; добрите реколти се "удвояват", като им се прибавя по малко от следващи години. Тук попада и споменатата от Тим Аткинс във вестник "Таймс" така и недоказана история за танкерите вино, изпратени в България от Южна Африка по време на бойкота срещу апартейда, където то е смесено с българско каберне совиньон и мерло и после изнесено наново.
Някои от най-куриозните случаи на измами с вино са описани във великолепната книга на Бенджамин Уолис The Billionaire’s Vinegar, включително за продадения на аукцион Мутон-Ротшилд от 1869, който се оказва оцветена вода. Или за случая през 1985, когато на търг в лондонския "Кристис" се появяват Шато Лафит Бордо от 1787, представена като евентуално притежание на Томас Джеферсън, закупена от член семейство Форбс за 156 000 долара, и тъмните мистерии, които по-късно започват да се появяват около бутилката.
Производителите днес се опитват да се предпазят с все по-изобретателни мерки: Шато Петрюс въведе ултравиолетова лента на етикетите си. Други гравират бутилките си, или вграждат микрочипове в тапите. Със сигурност подобни технологии все повече ще навлизат и със сигурност фалшификаторите няма да изостанат.
Проблемът при винените измами е, че те са свързани с една неуловима, изплъзваща се и често измамна материя, каквото е виното, затова са и толкова трудно доказуеми. Все пак има и наказани:
През 2008 в Италия избухна скандалът "Брунелополи", или Брунелогейт. Властите откриват стотици хиляди бутилки фалшиво Brunello di Montalcino от 2003, десет изби са затворени, а в Щатите блокират вноса му.
През 2004 в Южна Африка KWV, един от най-големите производители на вино, е хванат да добавя забранени от закона ароматизатори в совиньон блана си. 60 000 литра от виното са унищожени, KWV са глобени и двама уйнмейкъри – уволнени.
През 2002 Жак Емер, прекупвач от Бордо, е хванат да смесва евтино вино от Южна Франция със скъпото бордо. Той е осъден на година и половина затвор и един милон евро глоба.
Разкритията понякога са извършвани от местните власти, друг път – от завистлив конкурент, а често са въпрос и на чиста случайност. Както шофьора, пренасял фалшив бержерак, спрян за превишена скорост, или кошмарната за австрийските десертни вина 1985 година, в които се открива диетиленгликол, който започва да излиза наяве, след като местен производител иска възстановяване на ДДС от покупката на подозрително големи количества от химикала.
Никой не може да каже какво е количеството вино, неотговарящо на етикета си на глобалния пазар. През 2007 г. списание Money завършва анализа си за рисковете от фалшиви партиди и бутилки с мъдрото обобщение: "Ако изгубите пари с фалшиво вино, поне имате възможността да го изпиете..." Нещо като да изпиеш чаша студена вода и да се примириш. Единственото, което ни остава, е да се надяваме, че бутилката няма да е една от онези италиански, пълни с метанол, които през 1986 г. убиха 26 души.