Хемингуей с чаша сладко андалусийско вино в спускащия се здрач над Южна Испания, Шерлок Холмс и д-р Уотсън с по чашка порто пред камината в дъждовен есенен Лондон, барон Мюнхаузен и султанът, мечтаещи за по напръстник токайско някъде в небивалата земя – в Европа сладките вина от столетия са сред символите на удоволствието, разточителството с времето, празненствата и стилния разкош. И все пак едва ли има по-подценяван вид вина от тях в България. Най-малко познати, тези вина се пият предимно от познавачи – факт, който обрича на маргиналност усилията на много български изби в тази област.

Благородните сладки на Токай, френските сотерн, испанските шери, малага и мадейра, португалското порто и австрийските, германските или канадските айсвайн – световната палитра от десертни вина е богата на разновидности, много от които със забележителни качества. Всъщност, както отбелязва маркетинг мениджърът на VAYK Wines Снежана Богданова, "вероятността човек да направи лош избор при тези вина е много по-малка, отколкото при другите".

Противно на съществуващата у нас представа, това, което обединява тези вина, не е тяхната сладост (тя може да присъства или отсъства), а тяхното алкохолно съдържание.

Малко познати, а за мнозина - непознати, тези вина почти във всичко се отличават от сухите. Белите са най-често интензивно обагрени в жълто-кафявата гама, а червените - от рубин през гранат, се развиват до почти кафяво-жълт бистър цвят. Ако са отлежали достатъчно дълго, може и да се окаже трудно да се отличат бял от червен сорт десертно вино. Ароматите на класните вина са изключително богати и щедри, отворени и често предразполагат към сладкия вкус на напитката - от презрели плодове и плодови сладка, зрели кайсии, при по-младите - букет фурми, мед, ванилия, сладки подправки кафе и ядки и трюфели.

Ако се комбинира с храна, често пъти в края на вечерята, като правило виното трябва да бъде по-сладко от десерта. Подходящи са много добре узрели, дори леко сушени месести плодове. Печени хрупкави сладки или бисквити с бадеми са често препоръчвани като добра комбинация. Шоколадов десерт може да бъде комбиниран с червени десертни вина като италианското ричото или френските vins doux naturels (естествено сладки вина) или порто. Интересни традиционн съчетания са сини или изобщо ароматни сирена или гъши дроб с вина сотерн.

Освен с десерт нерядко някои тези вина са предпочитани като дижестив или съвсем отделно от храната - между обяда и вечерята достойнствата им могат да бъдат много по-пълно оценени.

Сладки вина се правят доста отдавна, особено в средиземноморските райони. Едни от най-старите сведения датират от времената на финикийците, а Хезиод споменава сладко вино около 700 - 800 г. преди Христос. По земите на сегашен Израел (както е описано и в Библията), на островите Малта и Кипър традиции в пиенето на сладки вина са изграждани повече от 2000 години. Испания, Португалия и Франция са специализирани производители и износители поне от 400 години, а в по-ново време Австрия и Германия. Не е чудно, че след толкова години на производство стара Европа отдавна е свикнала, обича да пие и търси тези вина - макар и не в количества, съизмерими с тези на сухите вина. "В Испания, Италия, Германия много добре се продават полусладки и сладки вина, хората имат изградени традиции и си познават вината, за разлика от Португалия например, която произвежда десертни вина, но почти изцяло изнася продукцията си. Главно за Англия и Франция. Може да се каже, че Англия направо е купила производството на порто. Традиционно внася, разбира се, и доста шери", казва Иван Манахилов, търговски директор на Каса Вино.

В България въпреки богатството и експлозивността на десертните вина огромното им разнообразие на фона на сухите и възможността им в голяма част от случаите да надживеят собственика си, те не са нито много търсени, нито много предлагани.

От една страна, тенденцията да се говори изключително за сухи вина, от друга - слабата винена култура за това какво представляват и как се пият десертни вина ги избутват и преносно и буквално в края на винената листа. "Хората не се сещат, че има такива вина. Докато бях управител на ресторант "Хемингуей" в Пловдив, сервирахме средно един - два пъти по 50 г на вечер - главно хересни вина, и то очевидно на познавачи", разказва Бисер Кадрев. "За миналата година един-единствен път беше поръчано българско десертно вино директно от менюто. Дори и порто се пие рядко", казва Мартин Андреев, управител на ресторант SASA, София.

Повечето заети в бранша си обясняват липсата на интерес главно с това, че тези вина са непознати. "За съжаление тези чудесни вина са наистина недооценени в България. Много хора смятат, че това са непременно женски стил вина и един мъж не би заменил уискито си с един класен сотерн, докато всъщност десертните вина предлагат много повече от просто сладък вкус", казва Коста Канариев и допълва: "Има и друго - сегашната ни скорост на живот е съвсем различна от концепцията на тези вина. Ние винаги бързаме, а на това вино трябва да се посвети време. В почивния ден, следобед това вино може да донесе изключителна наслада на този, който му отдели време."

"Шери, мадейра, портвайн са далеч по-достъпни и търсени в чужбина, отколкото в България. Сякаш чужденците са по-склонни да дават повече пари за такива вина", е мнението на Митко Петков, управител на винарна "Лясковец", която предлага десертни вина от 1952 г. насам. "В Европа познават и търсят тези вина. За разлика от България, където хората с винена култура по отношение на тези вина се броят на пръсти. Случвало се е да получаваме оплаквания, че нашето десертно вино Амадеус е с тъмнокафяв цвят!"

По-високата им цена е другата причина за малкото продавани количества. "Хората заглеждат токайските вина, радват им се, но ако се предлага скъп вариант - не купуват. Спират се на цени от 18-20 лв. за 0,5 л, особено ако е подходящо оформено за подарък", коментира Иван Манахилов. Това е причината и много от търговците да внасят ограничени количества, често пъти за конкретни клиенти, които познават и предпочитат десертните вина.

Част от българските производители главно на благородно сладки вина работят по същия начин - продават значителна част от специалните си вина на клиенти, с които имат утвърдени търговски отношения. "Годишно продаваме около 2000 бутилки от нашия Амадеус - една част на наши утвърдени клиенти, друга - чрез "Метро", където продажната цена е 11 лв.", казва Митко Петков. Между 2005 и 2008 г. винарско имение "Санта Сара" винифицира и предлага по 850 бутилки на година на цена от средно 50 лв. за 0,5 литра.

Поморие също всяка година заделя от най-доброто грозде за своето десертно Понтус, предлагано за 16 лв. от вериги като "Метро" и "Пикадили". Доколкото знаем, най-дълго отлежалото българско десертно вино, съответно срещу най-висока цена, е малката бутилка Мелник 1964, от далечната 1964 година, бяло и червено, съответно на цени от 70 и 135 лв. Дамяна 2005, ликьорно вино на същата винарна от сорта мускат, може да бъде намерено за 22 лв. Сортът траминер пък е избран от ВИ "Хан Крум" за тяхното десертно вино, реколта 2007.

За да поучат завършеност и представителност на продуктовия си каталог през 2005 г., "Катаржина" правят своето десертно вино Sense of Snow. Винифицират еднократно, а маркетинговите им усилия са насочени повече към другите брандове. "Начинът на живот на хората сега не предполага голямо потребление на тези вина въпреки многото им качества. Как да рекламираш такова вино на младежи, щом самата му концепция не предполага то да се пие в дискотеката", пита Вили Гълъбова.

Въпреки като цяло по-ниските цени на българските специални вина, все пак и търговци, и ресторантьори са единодушни, че вносните са по-търсени от българския потребител вероятно защото са и по-известни.

По информация от магазин Casa Vino порто, което съставя основния дял от търсените десертни вина, е около десетина пъти по-продавано от българските му аналози, при това тенденцията е еднаква и за скъпите (с цена около 120 - 150 лв. бутилката), и за по-евтините вина (15-20 лв. за бутилка). Въпреки че много добрите и естествено скъпи (над 100 лв. за малка бутилка) токайски и австрийски представители почти не се радват на продажби, търсени остават сотерн, чиято продавна цена варира между 40 - 45 лв., и отлежала десетина години марсала при цени от около 35 лв., както и испански мускател 14-15 лв. за 0,5 л.

Дали след време българските специални вина ще се продават поне толкова успешно на българския пазар, колкото и чуждите, предстои да видим. Може би ще настъпи промяна, ако българските производители намерят достатъчно основателна причина да инвестират в качество и популяризирането им. Но основният въпрос е дали изобщо сладките вина ще подобрят позициите си в България. Което освен присъствието на някои културни икони май иска промяна и в стандарта на живот и най-вече - забавяне на неговото темпо.