Ако пътувате с кола към Южното Черноморие и решите да избегнете отсечката между Стара Загора и Карнобат, където през лятото най-често карането е неприятно и рисково преживяване, може да минете през Харманли и Тополовград, за да излезете близо до Царево. Пътят е приличен, не е натоварен и има едно допълнително предимство – минава покрай винарска изба "Малката звезда". Намира се на десетина километра източно от Харманли, точно на разклона за село Коларово – зидана от зелен камък сграда, с голяма тераса към шосето, пред която на два високи пилона се веят българското знаме и знамето на манастира "Зограф" в "Света гора". Отстрани, в сянката на огромни каваци, издайнически лъщят стоманените резервоари за вино.

Мястото е историческо и стратегическо. В римско време тук са се пресичали няколко важни пътища и оттам е дошло името на местността – Малката звезда. Така собствениците на малката кръстопътна винарна получават бонус от съдбата, не се налага да измислят име.

От разклона за Коларово започва големият Коларовски лозов масив, създаден в края на 70-те години и засаден тогава предимно с мерло и каберне совиньон. Той е един от най-големите в цялата страна – около 7000 декара. Терените са с южно изложение, а почвите са червеникави, което значи подходящи за червени сортове. От този масив години наред по-големите винзаводи в страната изкупуваха грозде за по-добрите си вина. Това беше нещо като винарско Елдорадо, което всяка есен привличаше камиони с шарпани от различни краища на България. След реституцията парцелите станаха частни и някои бяха продадени на околните винарни, а други са дадени под аренда. Сред арендаторите е и винарна "Малката звезда", която освен това има и няколко собствени парцела с нови насаждения.

Така с Коларовския масив се е получило същото, което е станало и с прочутото лозе Кло Вужо в Бургундия, което някога е било църковна собственост, но след Френската революция е отнето от църквата и днес неговите 500 дка са разпределени между 80 собственици. Разликата е, че Коларовският масив е значително по-голям. Е, има и други разлики, но светът на виното заради това е интересен, заради различното.

"Малката звезда" е една от многото нови изби, които през последните десет години постепенно промениха винарския пейзаж в България. Той вече по-рядко се свързва индустриалните производствени площадки на големите винзаводи, а по-често с амбициозни неголеми, привлекателни на вид винарни със собствени лозя. Те се опитват да предлагат по-високо качество, да правят разпознаваеми вина, в които да се усещат не само изявата на сорта, но и тероарът и почеркът на технолога. Така и вкусът на българското вино през последните години се промени, стана по-разнообразен и по-привлекателен. Интересът към по-високо качество постепенно наложи на пазара късите серии, ориентирани към малко по-претенциозна клиентела, която търси не просто добрия вкус, а добрите вкусове, поднесени от различни вина. Това означава работа с по-малки обеми, но с повече въображение и склонност към експерименти.

Към този сегмент е ориентирана и винарна "Малката звезда", която се появи на пазара преди няколко години и вече е позната сред ценителите със своите много добри червени вина от каберне совиньон, мерло, мавруд, сира и каберне фран в сериите Enigma и "Света гора". Капацитетът за преработка на грозде е около 230 тона. Годишното производство е около 130 000 бутилки. Избата е модерно оборудвана с малки ферментационни съдове от инокс и бъчви (90% нови) от български и френски дъб. Това са важни неща, но не са решаващи. Без технолога Камен Коев, все още млад, но вече натрупал доста опит във винзаводите в Лясковец и Търговище, вината биха били други. От три години е тук и се радва на свободата, която дава малката изба в търсенето на определени вкусове и която големият винпром рядко може да си позволи.

"Стремежът ми е да правя обемни и сочни вина, с повече плод и по-малко натоварени с дъб и танини, вина за пиене, които да отварят глътка за втора чаша", обяснява Камен. Това е и стилът при повечето вина на "Малката звезда". Той се отличава от останалите винарни в района на Харманли. Те поради доброто узряване на гроздето обикновено са много плътни, пищни и топли, с усещане за презрял плод във вкуса, често с мармаладени нюанси или тонове на печена слива. При "Малката звезда" тази регионална особеност е приглушена и вината стоят малко по-свежи.

Сира "Енигма" 2008 е сред най-добрите български образци на този нов за страната сорт. С мощен и същевременно елегантен нос, с нюанси на зряла череша, къпина, мента и пушек, обемно и сочно, с меки танини и пиперено шоколадови тонове във вкуса, с дълъг и топъл финал, това е едно запомнящо се вино. Увлекателно е и кабернето от същата серия (2007) със своя добре развит комплексен аромат със землисти нюанси на трюфел. Двата мавруда, "Енигма" 2007 и "Света гора" 2007, показват в много добра светлина възможностите на този малко противоречив, но често фаворизиран български сорт. Развитието в бутилка е добавило към червените и черни плодове към аромата и нюанси на месо, тютюн и карамел. Стоят живи и сочни в устата. Мерлото MZ 2007 е сред вината, които д-р Карълайн Гилби беше селектирала за дегустацията на най-добрите български вина през октомври 2009 г. Тогава тя го похвали като приглушено и меко, но в същото време много елегантно. Двата купажа Еnigma Experience (мерло и каберне совиньон 2007) и Enigma Harmony (каберне и мерло 2007), ориентирани в по-високия ценови сегмент, също биха заслужили добра оценка.

Белите вина на избата, от димят и шардоне, засега отстъпват на червените. В този район за белите сортове е трудно да достигнат зрялост, без да загубят киселините си. Но на "Винария" тази година избата показа едно впечатяващо шардоне 2009, развито в барици, което сигурно ще предизвика интерес, когато излезе на пазара.

Ако ви се случи пътем да се отбиете в "Малката звезда", има вероятност да заварите там симпатичен мъж на средна възраст с прошарена коса и облечен в бяла лекарска престилка. Това е д-р Стефан Ангелов, създателят на винарната и един от нейните собственици. Той е известен харманлийски зъболекар, има стоматологична клиника в града и постоянно е в движение между зъболекарския стол и бъчвите. Виното му е страст, която от седем години заедно с още трима приятели и съдружници се опитва да превърне в доходен бизнес.


Запитан защо се е захванал с вино, Доктора, както го знаят в Харманли, с доволна и леко дяволита усмивка започва да обяснява колко тежък и изморителен е зъболекарският труд и как след цял ден, прекаран на крак пред зяпащи и страдащи пациенти, на човек му се иска да се разтовари с нещо. Нещо, което да го откъсне от медицинските грижи и миризмите на зъболекарския кабинет и да го отнесе в друг, също ароматен, но по по-примамлив начин свят. Какво по-подходящо от чаша хубаво вино? Или две чаши. Така преди десетина години се заразил от идеята да прави вино, което да предлага предимно сред колеги зъболекари от страната. След няколко сполучливи реколти с мерло, произведено в два ферментатора и развито в бъчви в избата на пригодена за целта къща в Харманли, интересът сред колегите и клиентите на доктора дал тласък за по-голям размах на винарското начинание.

Така през 2005 г. е създадена сегашната винарна, изоставена бивша мандра, която е напълно преустроена и днес със своя приветлив вид примамва много хора да се отклонят за малко от пътя си и да видят какво предлага тази зелена къща, над която се веят националното знаме и знамето на манастира "Зограф". Второто знаме впрочем не е случайно.


Покрай зъболекарския занаят и винарските страсти Доктора се е оказал свързан и със Света гора. През 2000 г. посещава като гост българския манастир "Св. Георги Зограф" и там установява две неща, които намира за смущаващи в културен и патриотичен план и които се заема според силите си да поправи. Оказва се, че много от монасите страдат от зъбобол, а виното, което "Зограф" предлага на своите гости, е с посредствени качества и дори е малко по-лошо от виното на "Хилендар". Скоро след това с благословението на игумена дядо Амвросий и заедно с още един български колега д-р Ангелов обзавежда зъболекарски кабинет в манастира и два-три пъти в годината посещава Светата обител, за да поддържа зъбите на монашеското братство в добро здраве. Естествено носи и вино и е много доволен, че неговата продукция се харесва не само от българските монаси, но и от управата на цялата монашеска република в Карея. Заради завързаното приятелство една от сериите с вина на "Малката звезда" е кръстена "Света гора". Някои приятели на Доктора не харесват етикетите, носели любителски привкус, но той отклонява всякакви идеи за промяна, защото вината са благословени от игумена на "Зограф" в този вид и нищо вече не може да се променя.