За Николай Втори!


текст Марина Караконова

Бистро "Льо Пале", Реймс. Хора с къси ръкави и слънчеви очила. Масите са затрупани със супи, салати, пасти, мусове и чаши шампанско, въпреки че на това място всеки ще ви поправи - "вино от Шампан"! - макар и добре да знае, че ще продължите да си разправяте за шампанското. По небето няма нито едно облаче, на втори план се зеленеят хълмовете лозя. Приличат на изрядно вчесани темета.
В средата на септември Реймс прилича на Милано по време на седмицата на модата. И във въздуха се усеща нещо приповдигнато в настроението на този иначе спокоен, богат, подреден свят, дори само заради сезонните работници, опънали палатки сред лозята, или заради тракторите и камионите, които се въртят около достолепните къщи на най-известните вина в света.
Това е свещеният географски триъгълник, чиито три върха сочат Реймс, Еперни и Коалон сюр Марн. Неговата земя, която преди няколко ери е била вътрешно море, част от Парижкия басейн, днес е пласт варовик с дебелина около 200 м, покрит с тънък слой почва. По тези земи хунът Атила е бил окончателно разбит и Жана д'Арк е водила своите схватки. Тук през Втората световна немците успяват да задигнат милиони бутилки, същото правят и съюзниците срещу Наполеон.

Но хората тук не живеят толкова с историята, колкото с природния ритъм на лозята по хълмовете, от които зависят. В този момент в "Льо Пале" сигурно ще се намерят поне двама души, които ще ви обяснят: "Тази година имахме типично континентално време, и величествено узряване. Зимата беше класическа, хладна и суха..."

Малко по-късно Дамиен Мот, експорт мениджър на най-старата къща в Шампан, "Луи Рьодерер", продължава разказа с дати и цифри: "...Лятото беше капризно, с много бури дъжд, времето беше лошо, особено за лозята ни в Аи... Но източните части на Кот де Блан и Монтан дьо Реймс се радваха на по-сухо време и там шардонето цъфна на 11 юни, пино ноарът - на 14-и, и на 16-и - мюнието. Краят на юли окъпа целия район на Шампан с топло лятно слънце. Имахме прекрасен горещ и слънчев август без никакъв дъжд. Гроздоберът започна на 10 септември, пет дни по-рано от миналата година, като започнахме с пино ноар в Марне и шардонето в Кот де блан, и на 15 септември - пино ноар от Монтан дьо Реймс. И тази година ще пропуснем малолактичната ферментация, за да запазим цялата свежест и естествен баланс."

"Оптималното узряване", което занимава винарите в Шампан толкова много през септември, има различен смисъл за всяка къща. В "Рьодерер" към всяко зърно грозде се отнасят като към дете. "Търсим не само пика на фенолите и ароматите, но и психологическата зрялост на плода. Захарите в никакъв случай не са единственият показател, отчитаме и киселинността, нивото на pH, малцовата киселина и, разбира се, ароматите... така че да се постигне стилът "Рьодерер". При всички положения очакваме кралски NV Brut!..."

Стилът "Рьодерер"

Различен смисъл, различен стил, различно шампанско. Само на 30 000 хектара в Шампан се произвежда многообразие от вина, чието опознаване изисква усилия за цял живот. Стилът "Рьодерер"? Да дадеш предимство на качеството пред количеството, на финеса пред агресивността, на бутиковото пред масовото. Всяка една бутилка трябва да означава преди всичко изтънченост, замах, елегантност.

Лозята на Луи Рьодерер са разположени в най-добрите части на Шампан: Кот дьо Блан, долината Марне и Монтан дьо Реймс. От впечатляващите 214 хектара се правят едни от най-ценените, уважавани и впечатляващи шампански на земното кълбо. 80 процента от тях се правят с грозде от собствените им лозя. В момента къщата се управлява от шесто поколение Рьодерер и това е единствената независима семейна къща в Шампан. Нещо направо екзотично в света на гигантски мърджъри и абревиатури като LVMH. Схемата тук е колкото семпла, толкова и трудна за поддържане: семейно притежание, престижни лозя.


Roederer започва живот през 1760 като Dubois Père & Fils, фирма за производство на шампанско, която Луи Рьодерер купува през 1833. Той дава името си на компанията и бизнесът тръгва чудесно.

В началото на ХХ век ключовата фигура за къщата се нарича Камий Олри-Рьодерер, която наследява къщата от починалия си през 1932 г. съпруг Леон Олри Рьодерер. Тя поема бизнеса в тежки времена - Голямата депресия, сухия режим, Втората световна, преживява включително немската окупация на Шампан. Управлява така, че през 60-те и 70-те Луи Рьодерер се оказва най-силната, и финансово най-успешна къща на Шампан. Причината? Освен всичко останало, през всички тези години, съзнателно и методично, мадам Рьодерер не спира да купува парцел по парцел лозя в най-добрите кътчета на Шампан. Тази забележителна жена, която забранила завинаги зеления цвят в къщата си, след като посрещнала смъртта на съпруга си в зелена рокля, управлява компанията повече от 40 години. Умира през 1974 г., допринасяйки за един въпрос, чийто отговор още не е открит - защо в Шампан жените живеят толкова по-дълго от мъжете си, ставайки едни от най-известните вдовици.

Другата голяма фигура, допринесла за силуета на стила "Рьодерер" е Жан-Клод Рузо, който е начело на къщата до януари 2006, преди да я предаде в ръцете на сина си - Фредерик Рузо.
Жан-Клод Рузо се оказва гениален стратег. Още през 70-те той е един от първите, които си дават сметка за търговския потенциал да притежаваш производство на пенливо вино в Новия свят. Така се появява и Roederer Estate and Scharffrnberger в Калифорния. После купува Adriano Ramos Pinto заедно с 250 хектара топ качествени лозя в Португалия, Glenelly в Южна Африка. Така портфолиото на къщата представлява нещо като "Who’s Who" в света на виното: Chateau de Pez в Бордо, ChampagneDeutz, DelasFreres, Domaines Ott, Château Haut-Beauséjour, Château Bernadotte...


Фредерик Рузо продължава стила на баща си. За това може да се съди дори само от посещенията му в Кент и Съсекс в търсене на лозя (и поглед в далечно бъдеще). Звучи екзотично, но не повече от това, което къщата предприе миналата година: тя изпрати водолази на малкия нормандски остров Мон сен Мишел, които потопиха няколко десетки бутилки Brut Premier на 15 метра под водата, за да им осигурят постоянна температура от 10 градуса за отлежаване.

Но Рьодерер твърдо устояват и другата линия. Една луксозна марка освен от качество има нужда от поддържане на мита, имиджа - неща, които се изграждат само с пленителни истории.


ChampagneSupernova

"Френският производител на шампанско Луи Рьодерер ще може и занапред безпрепятствено да продава в Русия своята супермарка Cristal. Арбитражният съд в Москва отмени априлското решение на Патентната палата, забранявайки марката да се разпространява на територията на Руската федерация заради наличието на подобна марка на водка Кристал." Това гласи съобщение на РИА Новости от октомври.
Щеше да бъде много интересно наистина поръчаното от руския цар Николай и любимото на руските олигарси шампанско да бъде забранено в Русия... А историята с руския цар е една от ключовата имиджова картина.

През 1876 - годината, в която Николай Втори, чийто паметник гледаме срещу парламента, освен че решил да обяви война на Турция, взел и друго много важно решение: да поръча на своя добър приятел от Франция Луи Рьодерер да му създаде специално кюве. Комбинацията била от шардоне и пино ноар, което отлежава поне шест години, за да развие изключителните си характеристики. Все пак това, което правело първоначално доста сладкото питие изключително, е не само качеството му, но и опаковката. Бутилката не е от стъкло, а както посочва и името, от кристал. Това е историята на супер-новата, която изгрява на небосклона на Шампан. Това е и истински бизнес пробив, който обаче не трае дълго. Трагичната революция от 1917 е зад ъгъла, а това означава пълна загуба на тази ниша. На всичкото отгоре Рьодерер се оказват с куп неплатени пратки и голям запас от кристалните бутилки. Продуктът, както и създателят му обаче оцеляват.
Днес годишно се произвеждат само около 300-400 хиляди бутилки Кристал. Истинското му великолепие се разкрива в пълния си потенциал след 10-15 години в бутилката. Шампанско, създадено за царе (или олигарси, или хип хоп изпълнители, или футболисти, или техните съпруги).

На съседната маса в "Льо Пале" стоят мъж и жена. Поръчали са си бутилка Кристал.
Мъжът, очевидно американец: "... isn't it amazing, в момента, в който се отвори, от бутилка шампанско се освобождава близо 5 литра въглероден двуокис. Това се равнява на 20 милиона мехурчета в бутилка. Големината на мехурчето зависи от налягането и гравитацията. Ако отворим бутилка шампанско на Луната, където гравитацията е една шеста от тази на земята, мехурчетата ще бъдат три пъти по-големи... и ще се движат със скоростта на костенурката ..."

Жената, очевидно французойка: "Ш-ш-шт! - и долепва чашата до ухото си. - Винаги може да познаеш Кристал... само по звука на мехурчетата... "