Днес обаче вината от тази апелация по-скоро са Est! Est!! Est!!! Надписът, с който лакеят на германския епископ Йохан Фюгер означил вратата на една италианска винарна, за да предупреди пътуващия след него господар за изключителните качества на виното й, отива много повече на сегашната им позиция.

От централния площад на Шатоньоф дю пап изглежда, сякаш това селище е преживяло сравнително равнодушно възходите и паденията си. Блестящо и подредено, то излъчва характерно за френския Прованс настроение на рустикално dolce far niente, сладко нищо-не-правене. Състои се от поредица къщи с ефектно оцветени прозорци и подканващо разтворени врати, до които обикновено са изправени черни дъски с реколти. Някои от тях са зачертани, а 2007, която трябва да е със златни букви заради изключителното си качество, най-делнично е надраскана с тебешир сред останалите.

Избите и дегустационните зали се редуват с няколко препълнени ресторанта – от онези, които карат хората в по-големите съседни градове да запалят колата и да карат час, за да дойдат на обяд. Улиците носят тематични имена, и единствените указателни табели са тези към десетките винарни.

И за да е напълно ясно кой е Бог тук, пред някои от къщите - там, където в Неапол или Палермо човек би намерил ниша с изображение на Богородица или Христос, - тук в средата на малките параклиси са изправени бутилки. С характерна форма.

Всъщност ако има някой отговорен за това, че в Шатоньоф дю пап Бакхус е по-почитан от бога на християнската църква, това е самият папа. Няколко от тях, по-точно.

Името на Châteauneuf-du-Pape означава "Нов папски замък", и началото му е точно такова - селището възниква, когато през 1308 г папата се мести от Рим в Авиньон, Южна Франция и си строи тук вила в подходящ за позицията му мащаб. В продължение на седем десетилетия папската институция е там, като на креслото се сменят поредица духовни глави, всеки от които добавя по нещо към изграждането на тази забележителна винена апелация. Големи любители на доброто вино, "авиньонските папи" подобряват значително културата на винопроизводство в района.

Вината от Шатоньоф през вековете държат изключително добра позиция на пазара, дори според различни исторически данни богатството на ароматите им и плътността на цвета са причина в Бургундия и Бордо тайно да добавят от тях към своите.

Големият удар за района идва в края на XIX в., когато филоксерата помита лозята на почти цяла Европа. Бедствието засяга всички винопроизводители, но Шатоньоф като че най-бавно се възстановява и губи позициите си. Една от причините е, че с етикетите на апелацията силно се злоупотребява, и с тях се продава всевъзможно ниско-качествено вино. Държавата се опитва да ги защити законово през 1923 г., и въведените ограничения впоследствие стават прототип на цялата система за класифициране и регламентиране на апелациите на вината.

Проблемите обаче продължават – до такава степен, че в един момент, през 1950-те властите стигат до там, че да забранят летящи чинии да се въртят (кацат, излитат или прелитат) около лозята на Шатоньоф. Дори тази радикална мярка не успява напълно да помогне, и през 1970-те вината на апелацията се оказват във всеобща немилост. Дали заради технологични несъвършенства и небрежност, или заради мода в стилистиката, но вината им започват да се

считат за твърде "рустикални" по характер – грапави, малко груби и твърде агресивни и силни.

Човекът, който се оказва по-ефективен от всички протекции, включително от заплахите, отправени към Космоса, се оказва Робърт Паркър. Най-влиятелният винен критик в света, който е в състояние с едно свое изречение да затрие или позлати цяла реколта на Бордо, пред последното десетилетие успя да възвърне отличната репутация на Шатоньоф дьо пап – включително като вина с отлично съотношение между цена и качество.

Купаж с преобладаващи гренаш, сира и мурведър, и с вариращи, минимални количества от още десетина позволени сорта, вината на апелацията са изработвани често по доста старомоден начин, в циментови контейнери. Предимно червени (белите са около 5%), те могат да се пият млади, през първите няколко години след събирането на реколтата. Според енолози, наблюдавали вината с години, подобно на много други френски вина, и тези след няколко години се "затварят" и като че хибернират, само за да разцъфнат с нови, много по-комплексни аромати след, например, десетилетие. Тогава плодовите носове се оказват често трансформирани в аромати на кожа, пръст и цветисти тонове.

Тази особеност прави вината на Шатоньоф много ценни за колекционери, и интересът към старите реколти е голям. Другото им любопитно качество е, че правят забележителни съчетания с храна. Младите вина се съчетават добре с характерните за района яхнии с телешко и агнешко. Отлежалите обикновено са пити със сирена при завършека на храненето.

Това най-общо правило може да звучи суховато, но разцъфва в стотици превъзходни комбинации, много от които се предлагат в ресторантите на града.

Исторически сред тях е La Mere Germen (макар че кой не е исторически тук), където богатите, южни вина на апелацията са поднасяни с наситената с подправки, рустикална провансалска кухня, в многобройни, макар и не екстравагантни вариации. Това място, с виното, храната и аромата на въздуха си всъщност винаги си е било Est! Est!! Est!!! Дори когато международният пазар го е държал в немилост, тук потокът гурме пилигрими никога не е секвал. По стените на ресторантите, избите и дегустационните зали висят черно-бели снимки на прочути поклонници – от Жан Габен и Фернандел до принц Хенри.

Всичко това обяснява известното безразличие на Шатоньоф дю пап към възходите и паденията.Все пак, то не е прераснало в безчувственост. Неотдавна Робърт Паркър беше провъзгласен за почетен гражданин на селището. Нищо чудно един ден тук да се появи и негов паметник.