Затова, когато преди няколко години забелязахме съществена промяна в българската винена индустрия - добри вина, все по-често правени от собствените лозя на производителите - решихме да пристъпим към учредяването на отдавна обмисляния конкурс "Българско вино на годината Бакхус 2008". Замислихме го като отворена инициатива, насочена към потребителя и пазара, като максимално обективен начин за ориентация на консуматорите на български вина. За да подсигурим безпристрастност, оставихме оценяването в ръцете на други хора, а за финала поканихме международно жури. Решихме и да съхраним в архива на редакцията всички дегустационни листове на комисията, като направим  достъпа до тях свободен.
Правилата на конкурса, чието видео представяне можете да видите тук, включваха три етапа.
В първия "Бакхус" селектира 50-те вина, които да участват в конкурса. Подборът бе извършен въз основа на оценките, получени на редовните ни дегустации през годината. Изискването беше да са излезли на пазара между 15 октомври 2007 и 15 октомври 2008. Това бе причината вина като Katarzyna Reserva 2006 на "Катаржина" или Vinica на "Загрей" да не са включени в селекцията. Те остават за следващата година.
В края на октомври три комисии от по десет души дегустираха 50-те избрани вина и дадоха своите оценки за всяко по отделно. На 21 октомври дегустира комисия, съставена от сомелиери, винени журналисти и търговци на вина (условно нарекохме тази комисия Панел на работещите с вино). На 22 октомври дегустираха българските винари, а на 23 октомври - десет души, които са големи ценители на виното, но упражняват съвсем различни професии.
Най-високата и най-ниската оценка на всяка проба във всяка комисия бяха изключени. В комисията на енолозите не зачетохме и оценките на винари, които дегустираха свои вина - например оценката на Rubaiyat Chardonnay 2006, дадена от Стефан Пирев, не беше взета предвид. Това бе вторият етап и благодарение на оценките на тези три комисии до финалния трети етап стигнаха 20 вина. Резултатите от дегустацията на трите комисии оформиха и класирането на вината от 21 до 50-то място.
Третият етап бе дегустация на топ 20 от международно жури. Специално за конкурса от Лондон пристигна Стивън Спъриър, легендарният винен специалист, чиято лична история се разказва в излезлия неотдавна филм Bottlе shock ("Шок в бутилка"). Това е човекът, който през 1976 г. е организирал сляпа дегустация на френски топ шата и калифорнийски вина. Дегустацията е останала в историята като "Парижкото възмездие", защото самите френски дегустатори оценяват вината от Калифорния по-високо от вината на своите легендарни имения. На практика след този ден Калифорния е поставена на световната винена карта, където и до днес заема една от водещите позиции.
Освен Стивън Спъриър, във финалното жури бяха поканени гръцкият енолог Мария Ксантопулу, българският консултант и търговец на вино Яна Петкова, италианският агроном Ариго Депаули, португалският винен журналист Руи Фалкао и българският топ сомелиер Любомир Стоянов.
Финалните дегустации продължиха два дни. В първия ден журито определи кои вина продължават в десетката и класира останалите 10 от 11 до 20-то място. На следващия ден при закрити врата и отново на сляпо бяха определени местата на вината в десетката и бе излъчено "Българско вино на годината" 2008.
Както споменахме и по време на церемонията по награждаването, изборът между първото и второто място бе особено труден, защото двете вина накрая се оказаха с равен брой точки. Наложи се арбитраж, за да се определи само един победител.
Всички дегустации бяха слепи. Не просто закрихме етикетите на вината, а по модела на Парижката дегустация от 1976 г. пресипахме всички в еднакви стъклени бутилки с номера. Освен това се погрижихме всички те да бъдат представени и сервирани в максимално добро състояние.
Крайното класиране е най-важно за широката публика, но може би най-интересни резултати и поводи за различни интерпретации и изводи имаше във втория етап на конкурса. Беше изключително любопитно как хора, свързани по различен начин с виното, оценяват еднакви вина и им дават различни оценки.
Най-важното е, че виното на годината Santa Sarah Privat 2006 беше на първо място в общото класиране и във втория етап на конкурса. Високата оценка в Бакхус (90 т.), първото място във втория етап и после в третия прави победата му безспорна. Фактът, че Privat е високо оценен във всички фази на конкурса ни кара да направим и още един извод - хората, които дегустират вина в България, имат сериозни критерии и познания, и авторитетът на чуждите експерти трябва да бъде още една гледна точка и начин за сверяване на часовниците, а не да го приемаме безропотно и да се позоваваме единствено на него.
Това не означава, че в бъдеще няма да каним чужденци, напротив - за следващия конкурс смятаме дори да са повече. Все пак интересно е да се проследят класиранията в отделните дегустационни панели на втория етап.
Победителят в панелите на работещите с вино и ценителите беше един и същ - Maxxima Private Reserve 2003. Това вино обаче беше доста назад в класацията на енолозите, където зае 29-о място.
Подобна е ситуацията и с подреждането на белите вина. Белите на Шато де Вал заеха първите места при работещите с вино и ценителите, а винарите отхвърлиха северозападния представител и не го удостоиха дори с място в тридесетицата. На същата изба е и най-противоречивото вино изобщо, при което се получи огромна разлика в оценките -най-висока 94, най-ниска 69.
Класациите,  по-долу могат да ви дадат представа за предпочитанията и изобщо за отношението към виното на различните групи. Не публикуваме отделни класации на червени вина, тъй като червеното така или иначе доминираше и всеки може да си направи съответните изводи и от общите класации.

Топ 20 според дегустационните панели от втория кръг
Топ 20 на вината до 20 лева
Топ 5 червени сортови вина според различните дегустационни панели
Топ 5 бели вина според различните дегустационни панели
Класиране на 50-те най-добри български вина според панела на ценителите
Класиране на 50-те най-добри български вина според панела на енолозите
Класиране на 50-те най-добри български вина според панела на работещите с вино


Любителите на цифрите и комбинациите сигурно могат да направят и други изводи. Все пак не забравяйте, че виното е и винаги ще бъде субективна материя. Всеки има право да го харесва или не, да купува едно или друго. Ние от екипа на списание "Бакхус" заставаме изцяло зад резултатите от конкурса. Това обаче са резултати на конкурса "Българско вино на годината Бакхус" за 2008 - с тези правила и това жури на първо място е Santa Sarah Privat 2006.