Почитателите му го наричат Monseigneur le Vin de Bourgogne и казват, че ако Франция все още разполага с някакво истинско великолепие и разкош, с актуално и модерно чудо, това е бургундското вино с неговата ефирност, чувственост и аристократична сдържаност.  То обаче е и една от драмите на винения свят.

Това лято заедно с други български  журналисти, пишещи за вино, бяхме поканени на посещение от една от големите бургундски изби - Maison Joseph Drouhin. Изрядно подготвената програма включваше обиколка на лозята и избите на Друен, както и пробване на възможно най-голям брой вина от портфолиото им, към която бяха добавени сърдечни бонуси под формата на дегустация на редки и доста скъпи вина. "В Бургундия или те посрещат като хората, или не те посрещат изобщо," както добре се изрази мой приятел.  Точно така е.

Превъзходните вина, съчетани с великолепната местна кухня, бяха подкрепяни от честото, окуражително "Mais non, трябва да ядете, вие сте в Бургундия! Тук всички ядат!" всеки път щом някой от нас се почувстваше преситен и се колебаеше дали да продължи.

Докато дегустирахме продукцията на Друен обаче, ние започвахме все по-добре да осъзнаваме един тъжен факт: България все още не е готова за бургундските вина.  Българското небце има значителни трудности да повярва, че тези фини, на пръв поглед леки, с не особено интензивен цвят и със странни аромати (гъби, шума, ... мъх?) вина биха могли да бъдат най-скъпите на света.

Бургундското вино изисква особена винена интелигентност и готовност за финансова инвестиция, до които някои нации така и не достигат. За разлика от други, които поради вълшебните моменти, подарени им от него, превръщат притежаването на бутилка Монраше или Романе-Конти в цел на виненото си съществуване. Българите засега със сигурност не принадлежим към първата група, но може би е добре да бъдем наясно какво е един Помар или един Кортон, а не да се взираме с провинциална подозрителност в не особено наситения цвят на виното.

Как може да стане това? Както често става - с малко четене. Е, с малко повече в случая с Бургундия.  Кратките бележки надолу са само кратко бургундско CV. Те не могат да спестят ровенето из винени и исторически енциклопедии, а са по-скоро подтик за по-нататъшни търсения.

Както навсякъде в Европа, така и в Бургундия римляните полагат основите на лозарството и винарството. След тях правенето на вино се поема от католическата църква и различните й монашески ордени. Ако Бургундия има нещо, за което да благодари на господа, то това са нейният тероар, монасите цистерцианци, положили основите на Кло Вужо и династията Валоа. Ако има нещо, което да оплаква, това са отново тероарът й и Наполеон с неговия Кодекс за наследството.

Накратко невралгичните моменти в историята и битието на бургундското вино:


Тероар

Почвите са изключително подходящи за вино и толкова разнообразни като състав, че позволяват да се направят съвсем различни вина от лозя, отстоящи само на десет метра едно от друго. И всичко щеше да е наред, ако тези почви не бяха толкова ограничени в пространството: общата площ на лозята в Бургундия е 49 500 хектара, от които 22 000 са в областта Божоле, която няма нищо общо в стилистично отношение с останалата Бургундия. Лозето Монраше например е само 7.89 хектара. Ако има още някой, който се чуди защо една бутилка Монраше струва 380 евро ...

Климатът на Бургундия е благословия и проклятие в едно, и като всичко маргинално на този свят, ражда едни от най-интересните произведения, в случая на лозата, ако ги ражда изобщо. При обилни дъждове през юни (цъфтеж на лозата) и септември (беритба) можете да попаднете на толкова откровено разочароващи вина, че чак да ви се доплаче. В Калифорния реколтата може и да няма значение: климатът и космическите технологии в избата позволяват този лукс. В Бургундия има, и то огромно - второто не може да коригира първото.


Собственост

Представете си следната ситуация: родителите ви почиват, мир на праха им. След спазването на благоприличен период на траур вие едва сте започнали да се радвате на щастието, което се приближава към вас под формата на част от заветното лозе Кло дьо Вужо, когато осъзнавате, че то се приближава със същата скорост и към сестра ви.  Това е Наполеоновият кодекс за наследството в действие: всяка собственост в Бургундия се дели поравно между всички наследници. Примирени, със сестра си теглите една граница на новите собствености и всеки се заема да направи най-доброто от наследството. Никой от вас не продава на другия, защото кой изобщо е луд да продава земя от Кло дьо Вужо? Проблемът е, че докато единият от вас е съвестен и запален да прави страхотни вина, другият е мързелив и много-много не държи на качеството. Въпреки това и двамата ще получите еднаква, доста висока, цена на вината си, защото светът е луд по Кло дьо Вужо, което в края на краищата е само 45 хектара. Лесно ще се намери неграмотен или недобросъвестен търговец, който ще купи и лошите вина и ще предаде разочароването по веригата до крайния клиент. По законите на Мърфи това обикновено е клиент, който никога не е разбирал истерията около бургундските вина и най-накрая е купил бутилка, за да види за какво толкова става въпрос. След една чаша той затвърждава и без това твърдо формираното мнение, че френските вина са скъпи боклуци, а чилийските страхотни.  

Ето една от причините Бургундия да е толкова сложна, объркваща и на моменти разочароваща: не е лесна работа да помниш, че Шамбол-Мюзини не е Мюзини, а и да знаеш имената на добрите изби.


Апелациите

Както всяка френска винена област, Бургундия се подчинява на АОС-регулацията - принципът на контролирания географски произход. Това означава, че Бургундия е разделена на различни по-големина апелации (Контролирано наименование за произход, КНП у нас) и за всяка една има конкретни правила, на които трябва да отговарят вината, ако искат да носят името й: разрешен сорт, максимален добив от хектар и т.н. Имена на апелации са например Марсане, Вон-Романе, Шасан-Монраше, Мюзини. До тук добре, просто и ясно. Сложното е, че тези апелации са поставени на йерархичен принцип една в друга като матрьошки. Затова виното от едно малко лозе в Бургундия може да бъде класифицирано по три различни начина в зависимост от реколтата.  Полезен принцип за ориентация е, че колкото по-малка е една апелация, толкова по-качествени са вината й. Тези на апелацията Мюзини са по-качествени от тези, означени като Шамбол-Мюзини. В случая на малката Бургундия "по-качественото" Мюзини би струвало над 200 евро бутилката, а "по-малко качественото" Шамбол-Мюзини може да се намери  за 50-60 евро.  


Модата

Модата във винения свят не е нищо ново, има я от времената на фалернското вино (ок. 120 г. пр.Хр.), има я и днес. Сегашната, особено у нас, е антибургундска. Търси се дълбок, плътен цвят и вцепеняващо с ароматите си мощно тяло. Е, бургундското вино няма такива характеристики . В него има приказни аромати, но приказката е за феи, а не за разбойници. То има сила и потенциал, но те са като на маратонец, а не като на борец. В него няма практичност и достъпност, а аристократичност и загадъчност. В него има дълъг спомен и тези, които съумеят да го оценят, ще бъдат съпровождани от него през целия си винен живот.

Накрая за тези, които имат нужда от обобщение в подкрепа на една теза: иска ми се да целуна ръка на бургундското вино, както на всяко прекрасно и зашеметяващо нещо, с което съм се срещала и за чието съществуване съм благодарна. Понякога искам да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си, както всяко постоянно променящо се, сложно и рядко нещо, чието разбиране изисква усилия, а притежаването - жертви.