Как се наричат жителите на Търговище? Търговчанлии или търговчани? Задавам си този въпрос, достоен за радио Ереван, докато пътуваме към най-малкия областен град в България.

Сигурно мнозина не знаят отговора на гатанката (търговищенци!), както са много и онези, които не са стъпвали в Търговище. Затова пък трябва да се броят на пръсти българите, които не са опитвали поне веднъж търговищко вино. Най-често - бяло.

Североизточното му разположение в пределите на страната, съвсем естествено му е отредило ролята на "бял" производител. Което не е докрай справедливо. Белите сортове май се чувстват много добре, но и някои от червените могат да дадат чудесни резултати. "Всичко става с много труд" - с тези думи ни посреща Петко Матеев минути след като сме прекрачили прага на неговия винпром.

Чували сме това име много преди да стигнем един от най-малките областни центрове в България. Пили сме техни вина и особено след появата на последната им серия - Cuvee Prestige, сме наясно, че в търговищкия край има раздвижване на "лозови" пластове. И все пак не сме подготвени за земетръса, който предстои. За неизчерпаемото, пиперливо чувство за хумор на бай Петко Матеев, както повечето хора го наричат. И за неговите мащаби - в преносен и буквален смисъл.

Избрали сме подходящ момент за гостуване - пристигането ни съвпада с бутилирането на последните партиди от миналогодишната реколта. И ако градът Търговище изглежда че спи, то неговият винпром не мигва и секунда. Работи се на смени; постоянно излизат палети с вина.

Постепенно придобиваме идея за мащабите, с които тази винарна работи, и пъзелът полека започва да се подрежа. Бутилират мускат от реколта 2007. Леко нетактично молим да го опитаме - едно е да ти се закълнат, че партидите излизат еднакви и с постоянно качество,  друго е да видиш, пипнеш и опиташ... 

Милка Минкова, една от водещите техноложки на винпрома, ни уверява, че купажите се правят само веднъж. След това при бутилиране се повтаря избраната формула и така се постига постоянство в качеството. Отбелязваме, че мускатът се отличава с нежен сортов аромат и мека свежест, а бай Петко ни гледа малко подозрително, изпод вежди: "Бутилирахме карменер тази година. Познавате го сигурно, чилийски сорт" и с тези думи отваря пред нас бутилка карменер Cuvee Prestige от Търговище от реколта 2007.

Изненадата, която първоначално ни заковава по местата, отстъпва място на детски ентусиазъм. Фактът, че в България, при това в северната половина, някой сполучливо е отгледал карменер (макар това да е първо плододаване на лозята) си заслужава щедра доза първоначален възторг.

Защо точно карменер, а не например сира, към която в момента толкова български винари проявяват интерес? "Защото ми е симпатичен, защото с жена ми много го харесваме и защото не трябва много да старее", чистосърдечно заявява бай Петко. "Пил съм много сира, но откровено, от една страна, никога не ме е грабвала, а от друга - на нея й трябват няколко годинки, за да разкрие хубостта си. А ние ги нямаме; искаме бързо да се продава и точно това ни предлага карменерът."

Запознали сме се преди минути, но за Петко Матеев вече сме близки хора. Носи ни първото за годината узряло десертно грозде. "Това е френски сорт, ранозреещ", казва той гордо, но в това време към нас се присъединява и съпругата му, Елена Матеева. "Това грозде е кисело", заявява тя шеговито. "Ожених се още в осми клас", примирено обяснява бай Петко, и докато вървим към колите, за да видим лозята, разговорът  естествено прави завой към началото на тяхната история в Търговище.

Двамата идват от изба "Магура" в Рабиша като технолози през март 1977 г., когато е взето решение да се създаде шампански цех в тогавашния "Винзавод" на Търговище. Дори сега в двора на предприятието се виждат резервоарите с охладителни ризи, които някога са работили под налягане и са произвеждали любимите на цяло едно поколение пенливи вина "Албена", "Биляна" и "Магарешко мляко".

Започват със седем-осем човека, а днес само в цеха за газирани вина са 48 души, които работят на две смени и бутилират непрекъснато. Основното производство сега обаче са добре познатите на нашия пазар сухи сортови бели и червени вина, а избата се е разраснала до близо 300 души персонал. "ЛВК Винпром" Търговище работи с пълна пара, изпълнявайки поръчки не само за България, но за руския, английския, немски и други пазари.

Бутилиращата им линия е настроена за всякакъв модел бутилки и в един ден може да се наложи да минат над три вида според поръчките. Освен вино, тук се прави и твърдият алкохол с марка "Търговище": ракия, водка, джин, мастика, ром и от тази година - мента. А това е само една част от стопанството, което семейство Матееви са успели да организират със собствени сили и средства: агнета, козлета и биволици, пшеница и люцерна, царевица, зеленчукова градина, картофи...

"Кой каза, че само в Самоков или в Родопите ставали картофи, гръмко обяснява бай Петко на някого по телефона. Изкарахме 30 тона. За първа година засадихме картофи в идеална, рехава, песъчлива почва и, ето, не смогваме да ги приберем."

Тези хора действително работят непрекъснато. За да наглежда всичко, в шест сутринта бай Петко вече е на крак и малко тъжно казва, че вече му е все по-трудно да издържа. Той обаче е щастливец, защото децата му, както и съпругата му са също изцяло заети с фирмените дела. По думите на Петко Матеев, империя като тази се управлява "с доверени хора и много компромиси. Умният човек се управлява по-трудно, но на мен той ми трябва."

Винпром Търговище в момента е с капацитет от 20 милиона тона литра годишно. Доставката на вината до повечето обекти в страната, където сме свикнали да ги виждаме, означава само едно - много тичане.

Малката армия от технолози се ръководи от Елена Матеева, бай Петко е практически постоянно на лозята. Изглежда, че сърцето му е тъкмо там.

Ясно е, че 1000 хектара или близо 10 000 декара са чудовищно голяма площ, но колко точно, ни става ясно едва когато се качваме на едно от възвишенията и докъдето ни видят очите се простира една десета от масивите на винарната.

Мащабите не само са внушителни, те са почти немислими за България,  имайки предвид колко много ръчен труд изискват наред с механиката. А за да се ориентира между сортовете, човек трябва да върви с учебник по ампелография в ръка. Освен карменер тук се отглеждат каберне фран ("изключителен благородник, то е като подправка, то е доктор за виното; слагаш малко от него и постигаш невероятен баланс" обяснява бай Петко), каберне и мерло, пино ноар, гаме ноар, вионие, пино блан и пино гри, немски ризлинг, шенин блан, коломбар, русан и пти мансенг.

Внезапно спираме и слизаме, за да ни покаже специфичния растеж на един от емблематичните за търговищкия винпром сортове - гевюрцтраминер от френски посадъчен материал.

"Ние сме почти на географската ширина на областта Венето в Италия. Всъщност дори по на юг. Обаче до тук с приликите. Разликите са, че от една страна от северозапад ги пазят Алпите, а от друга са Карпатите. От изток и запад пък като два бойлера ги топлят и две морета, докато при нас няма нищо, което да спира целия студ от север. Затова те си садят каквото си искат, без да ги интересува студоустойчивостта на сорта. А ние примитивно, трудно, много от лозята ги загръщаме на есен. После на пролет обратната процедура; пак труд, пак време... "

Тук идва мястото да го уверим, че усилията са си стрували, гледката на толкова много и добре гледани лозя е все още рядкост в България.

"Не искам да впечатляваме никого със сортово разнообразие", обяснява този едър, в истинския смисъл на думата, български земевладелец, насочвайки мислите ни в доста изненадваща посока. "Не целим асортимент от десетки етикети, какъвто изискват пазари като руския. Ще ви дам пример: вижте Марадона - всичко може, но е нисък, не може да скочи и да вкара гол с глава и затова вкара с ръка на англичаните. Ние имахме един прекрасен футболист - Гунди, но той пък беше твърде интелигентен и чувствителен. И Стоичков е гениален, но много се заяжда. Всеки от тях е прекрасен, но на всеки липсва по нещо малко. Така смятам и за лозята. На едно шардоне, ако сложиш малко шенин или пино гри (зависи от годината), накрая получаваш хармония. Иначе нещо ще куца, като футболист, който играе с един крак."

Всичко е свързано. Страстта на бай Петко към най-популярната игра не е само защото е собственик на местния футболен клуб "Светкавица" (в момента - в Б футболната ни група), но и понеже някога е бил футболист. Днес е само голям запалянко.

Обикаляме вече повече от час масива в землището на село Вардун, а той не може да спре да разказва за лозята: "Някой ще каже, че винаги е по-евтино да си вземеш от Чили, от Италия, от Аржентина, които предлагат наливно вино; бутилираш го и си готов. Но ние сме убедени, че няма такава изба по света, която да ти даде най-хубавото вино. Всеки си заделя най-доброто и ти дава което остане. Затова няма начин да си коректен производител и да нямаш собствени лозя. Ние дълго време изкупувахме и продължаваме да изкупуваме, но сега вече се задава нова ера в Търговище. Тя е това, което най-дълго чакахме - ерата на вината от нашите собствени лозя!"