Вгледаш ли се в географските карти, те престават да бъдат схеми на земи, граници и релефи. Превръщат се в картини. Всяка държава е отделна рисунка - по-проста, или по-разчупена. Не е ясно дали има връзка между това художествено лице и характера на страната, но като че по-сложните контури принадлежат на по-интересните места. Такова място е Гърция със загадъчната си, събуждаща въображението карта. Странно, очертанията на два от нейните полуострови много си приличат - Халкидики и Пелопонес. И двата имат в южната си част нещо като фаланги. Халкидики изглежда малко като недоносчето, а Пелопонес е благородният рицар.

Пелопонес е най-южната континентална част на Гърция, въпреки че формално е остров. През тясната ивица земя, която го е свързвала с континента, през 1893 г. е прокопан Коринтският канал - изключително важно от икономическа гледна точка съоръжение, което скъсява морския път между двете големи пристанища наблизо - Пирея и Патра, с над 400 км. Както често се случва на Балканите, каналът, дълбок едва 8 метра и широк 21, не е проектиран далновидно и е непригоден за съвременните товарни кораби. Днес той се използва главно за туристически цели. Малка утеха е наскоро заздравената връзка с континента, постигната с новия мост в западната част на Пелопонес. Този архитектурен и инженерен шедьовър свързва Патра с континента и е най-големият съвременен инфраструктурен проект на областта, а в някаква степен и на страната.

В Южен Пелопонес се намира Каламата - градът, дал името на маслините, които гърците с право смятат за най-добрите за производство на зехтин - през последните двайсетина години те успяха на практика да наложат сорта каламата като нарицателен за маслини и зехтин. В момента се опитват да направят това и с друг местен продукт - виното от сорта агиоргитико.

По тези земи вино се прави от 4000 години, някои източници ни връщат дори 7000 назад, но едва в последно време вината от региона се опитват да се позиционират в по-високите сегменти. Пелопонес е разделен на седем района за винопроизводство, които почти изцяло съвпадат с административното разделение: Аркадия, Месиния, Илия, Арголида, Лакония, Ахаия и Коринт (последният е най-големият доставчик на червено вино в Гърция). Всеки от тях има собствени наименования за произход (OPAP е най-високата категория по гръцката система) и регионални означения (TO).

На Пелопонес има 20 000 хектара винарски лозови масиви и около 40 производителя. Повечето от тях предлагат дегустации, леснодостъпни са и са подходящи за винен туризъм. Заради южната географска ширина зимата също е сезон за посещения (има нищожна възможност понякога да вали сняг). През лятото е много горещо, дори чаша мускофилеро или родитис трудно спасяват от жегата. Има и исторически забележителности - къде в Гърция няма. Полуостровът е събрал най-доброто от всичко, което Гърция има да предложи - от античните Коринт и Микена, през средновековните Мистра и Акрокоринт, до любопитно наследство от периода между XVII и XIX в., като бойните кули на маниотите. Инфраструктурата е добра - няма да ви отнеме прекалено много време да отидете от единия край на полуострова до другия. Общественият транспорт не е особено развит и автомобилът остава най-подходящият транспорт, а за да изпитате истинско удоволствие от срещата си с вината на Пелопонес, трябва да оставите предразсъдъците си на Кулата.

Три от пелопонеските изби предлагат вина и в България. И това май е единственото общо помежду им - и винарните, и тяхното производство  са съвършено различни, хората зад тях споделят различни философии, но преследват една цел, към която се стремят и всички винари в страната - да изведат Гърция сред световните топ производители. Две от тях - Gaia wines и Lafazanis са в Немея, която е подрегион на Коринт и мястото с най-голямо значение за производството на качествени вина в Пелопонес. Nemea OPAP е и единствената апелация от най-висока категория за червено вино на полуострова и се отнася само за сорта агиоргитико.

Според Констатинос Лазаракис, първият гръцки Master of wine, Nemea OPAP заедно с Naoussa OPAP (районът за ксиномавро в Северна Гърция) "са двете най-важни червени винени деноминации от гледна точка на качество, количество, винарни и имидж. Те са и много различни - докато от ксиномавро могат да се очакват изключителни, но трудни за разбиране от консуматора вина, то агиоргитико притежава изчистено очарование във всичките си проявления. За Гърция агиоргитикото е това, което е карменерът за Чили или пинотажът за Южна Африка - сорт, с който гърците искат да бъдат разпознаваеми извън страната си".

Gaia (Немея) e агиоргитико ориентирана изба, една от водещите в Гърция. Създадена е през 1994 г. от агронома Леон Карацалос и от Янис Параскевополус, професор по енология в солунския университет и университета в Бордо. Освен в Немея Gaia работи и в Санторини, където набляга на белия флагман на гръцкото винарство, асиртикото (виното от сорт Thalassitis oak fermented 2006 получи 89 т. в "Бакхус").

Избата се намира в селцето Куци, северно от Немея. Посреща ни Янис Парескевополус - ерудиран енолог и изключително отворен към нови идеи човек. Силното му ангажиране с агиоргитико не е потиснало изкушението да експериментира и с други сортове. Бялото Notios е много свеж бленд на други два местни гръцки сорта - родитис и мускофилеро, а рецината - най-добрата, която сме пробвали някога. За мнозина рецината не е сериозно вино - тази традиционна гръцка напитка, получена при добавянето към виното на смола от специален вид пиния, в повечето случаи, освен че е трудна за пиене заради специфичните си аромати, е доста евтина. А това не предполага качество.

За да накара сериозните гръцки ценители да се обръщат понякога и към традициите, Янис Параскевополус решава да направи висококачествена рецина от родитис и резултатът е впечатляващ. Цената действително е десет евро вместо три, но пък се съчетава с гръцката храна по-добре от всяко друго вино. Розето "14-18" от агиоргитико и базовото червено от същия сорт също заслужават внимание (виж дегустационните бележки).

И ако рецината е леко и приятно удоволствие, а "14-18" - успешен експеримент, то Gaia Еstate e вино, което може да бъде причислено към знаковите. Гроздето на това спиращо дъха агиоргитико идва от 25-годишен лозов масив на югозападните склонове около Куци. Лозята са на 650 м височина, добивът е силно ограничен, а най-важното според енолога е точното време за обиране на гроздето - максимално узряло, но преди нивата на захарта да са се повишили прекалено много. Двете реколти, които пробваме - 2005 и 1998, са изключителни вина в различна фаза на развитието си, но изразяващи по най-добрия начин характера на сорта.

Gaia Estate е вино, което вдъхновява доста винари от областта да търсят суперкачество и отличен баланс, работейки с този благодатен сорт. За да извлече максималното от гроздето, Янис Параскевополус използва отворени дървени ферментатори. Отлежаването става във френски барици - въобще откъм технология и ноу-хау той няма затруднения. Тъй като разполага със собствени лозя, няма и проблеми със суровината, освен ако природата не го изненада през някоя година.

Това, че при него нещата в някаква степен изглеждат розови, не означава, че винаги е било така и че това важи за всички. "Има огромна пропаст между технологичните възможности на гръцките винари, техните знания и умения, от една страна, и лозята, хората, които работят в тях, и начина, по който работят - от друга. Това е една 30-годишна пропаст, която всички ние, които сме ходили в чужбина, завършили сме реномирани училища и имаме съвременно виждане за виното, се опитваме да запълним. Но ни предстои още страшно много работа".

Вината на Gaia в Немея Notios, москофилеро & родитис, рек. 2007 Светлосламесто, с нежен аромат на нос с деликатни цветисти нюанси. Освежаващ вкус с елегантна цветистост във вкусовия аромат и приятен, чист финал. Thalassitis рек. 2007 Светлосламесто с лек зелен отблясък. Много интересен, приятен нос с минерали, сурова ядка, цитрусови плодове и зелена маслина. Въздействащ, стегнат и свеж вкус с дълъг, минерален край. Thalassitis рек. 2007 oak fermented Красив, наситен лимоненозлатист цвят. Носът е пикантен и сложен, доминиран от аромати на ванилия, подправки, ядка, минерали, свежа жълта джанка. Обло в устата, меко и комплексно с изключителен, соленоват завършек и спомен за масло, ванилия и зелени маслини. 14-18h Розе от агиоргитико, рек. 2007 Искрящ виолетоворозов цвят. Носът е експлозивен с аромати на червена боровинка, ягода, карамел и виолетка. Свеж вкус със средно тяло и приятен, карамелен завършек. Gaia Estate Агиоргитико, рек. 2005 Дълбок, тъмен гранатов цвят. Носът е много елегантен и сложен: ягода, сладки подправки, месо, дафинов лист. Тялото също е стройно, елегантно, източено, с лек зелен нюанс (подобно свеж дафинов лист) и меки, сатенени танини. Gaia Estate Агиоргитико, рек. 1998 (с награда от сп. Decanter) По-плътен в сравнение с рек. 2005 цвят, със съвсем леко развитие. Носът предлага изключителен бутилков букет, подобно скъп парфюм: екзотични цветя, папрат, сандалово дърво, ягодов конфитюр, месо, канела и дафинов лист. Отличен баланс на вкуса, който е все още много сочен, с меки танини и зрял плод (ягода, червена боровинка). Завършва спокойно и фино. Ritinitis Nobilis Рецина от родитис Искрящ, светлозлатист цвят. Съблазнителен аромат на бял плод, сакъз, смола. Изненадващо плътен, но много освежаващ вкус с прохладен акцент на смола, мента, евкалипт, които остават и в края на вкуса.

Втората изба, тази на Лафазанис, е пълна противоположност на Gaia. Тя сигурно е с капацитета на Винпром Русе и произвежда вина за масова консумация. Едва от няколко години се обръща към по-качествения сегмент. Обемите на производство и структурата на бизнеса позволяват добри цени и на по-качествените вина.

Спирос Лафазанис е изключително коректен производител, който много добре осъзнава позицията си на пазара. Той не прави пресилени изказвания от типа, че произвежда най-доброто. Но е наясно, че в категорията, в която е силен, предлага отличен продукт, с който може да се гордее. Lafazanis е в Немея от 1993 г., а наскоро собственикът е построил нова дегустационна и помещение, в което да отлежават вина от по-стари реколти. Не успяваме да пробваме 7-8 годишните вина - Спирос казва, че още не е готов да показва стари реколти, засега само експериментира и оставя резултата за себе си. Ако в Gaia изненадата е рецина, а "Лафазанис" се оказва петмез (много гъст неферментирал гроздов сок), който, освен че е невероятно вкусен за пиене, е идеален заместител или добавка на оцета в салата.

Вината на Спирос Лафазанис Родитис, рек. 2007 Светлозлатисто, със сравнително неутрален нос, в който се долавя жълта зряла ябълка. С леко тяло и леко бонбонен финал. Силоги Москофилеро & родитис, рек. 2007 Красив златист цвят с гланц. Носът е нежен, доминиран от бели цветя, зеленчуков акцент и ябълка. Свежо и хармонично, с леко тяло и среден, спокоен завършек. Frizzante мускат Светлосламест цвят със сравнително слаба игра. Носът е ненатрапчив с цветист характер. Мека свежест, балансиран вкус и фин, освежаващ край. Chardonnay, рек. 2006 Искрящ златист цвят и атрактивен нос с акцент на ванилия, коса от царевица и дим. Вкусът е доминиран от присъствието на дъба, долавят се сушена ябълка и стафида, ванилия и захаросан цитрус, които остават и в дългия финал. Агиоргитико, рек. 2006 Светлорубинен цвят и приятен нос с преобладаващ акцент на дафинов лист, черна маслина и презряла ягода. Свеж вкус с леко тяло и меки танини. Nemea Агиоргитико, рек. 2005 Рубинен цвят с вишнево червен оттенък. Много свеж характер още в носа, който се запазва и в устата с нюанси на сочен червен плод (череша), карамел, butter scotch и дим. Дълъг, нежен, приятен финал с дафинов лист и сушена череша. Силоги Агиоргитико & каберне совиньон, рек. 2005 Искрящ рубинен цвят. Носът е плодов и елегантен с череша, сладка вишна и канела, които се откриват и във вкусовия аромат. Хармонично, с мека свежест и заоблен вкус.

Третата пелопонеска изба, "Антонополус", е в Ахая, в северозападната част на Пелопонес. Разположена е на 15 км от Патра, в подножието на 2000-метровите възвишения на планината. Височината тук е от ключово значение, защото всъщност лозите на "Антонополус" са на около 1300 м. Причината да са на това място е проста - тук не е чак толкова горещо, има по-големи температурни амплитуди, а и почвите са доста подходящи. Сегашният собственик на избата Янис Халикиас също като съименника си от Gaia e  пълен идеи - експериментатор, който обожава хубавото вино и храна. Високопланинските лозя си остават голямата атракция на "Антонополус" - засадени върху склонове с 15% наклон и трудно достъпни. Още повече че наоколо няма други масиви и имаш усещането, че си сред нищото. Там Янис Халикиас е засадил традиционните гръцки родитис и мускофилеро, но също и совиньон блан, шардоне, ризлинг. Всичко това щеше да е без значение, ако вината му не бяха забележителни (виж дегустационните оценки в края на материала).

Вината на "Антонопулос" в Пелопонес Mantinia мосхофилеро, рек. 2007 Много блед, луков цвят с гланц. Характерен нос със свеж акцент на бяла череша, липа, тревист нюанс и червена джанка. Забележителна свежест във вкуса, с леко, но стегнато тяло и дълъг спомен за червен грейпфрут, липа и бяла череша в края на вкуса. Gris de Noir мосхофилеро, рек. 2007 Нежен луков цвят с гланц. Много комплексен характер на аромата с череша, с тревисти акценти, сладко от бели череши, кора от грейпфрут, вишна и минерали. Свежо, хармонично, с добра концентрация и много дълъг, елегантен край. Cabernet Nea-dris каберне совиньон & каберне фран, рек. 2003 Добър, рубинен цвят. Носът е пикантен с много подправки, ванилия и конфитюр от синя слива. Средно тяло с приятна, мека свежест, обла, леко зърниста структура и богатство от източни подправки (бахар, индийско орехче, канела, карамфил) във вкусовия аромат. Завършва приятно, леко затоплящо. Muscat of Rio мускат, рек. 2000 Хубав, искрящо кехлибарен цвят. Интензивен, сортов нос с рачел, захаросан кестен, индрише, сладко от дюли, черна стафида и подправки. В устата е хармонично, но и свежо, заоблено и приятно. Завършва със спомен за дюлево сладко.

Пресечен от изток на запад, и после от запад на изток, Пелопонес наистина е живописен като картата си. Как ще успееш да разчетеш и видиш една карта е много важно, но може би още по-съществено е каква е самата тя. Както казва американският писател Нелсън де Мил, "всички сме пътници, но някои от нас имат по-добри карти".

Къде в България? Пелопонеските вина тепърва ще се появяват на българския пазар. Засега могат да бъдат поръчвани по телефона от вносителите - компанията Winespot (0897 881 944)