И така с любопитство се отправих за срещата с господата Нерер, Ренер и Лернер. Освен имената им, и това, че са от един район, тримата изобщо не си приличат, а когато по-късно опитах и вината им, това впечатление се потвърди.
Естествено Бургенланд е обширно понятие, избите им са разположени в четирите различни микрорайона на областта, на различни терени, и са в различен стил, но сортовете са едни и същи. Както и това, че и тримата са специализирали в производството на червени вина. Остана въпросът как все пак са се озовали заедно тук. Отговорът е едно друго австрийско име - Манфред Еренхофер, чрез неговата компания wine.unlimited и по покана на когото те бяха дошли у нас. Еренхофер работи по няколко различни проекта тук, в България, и не просто е приятел с тримата винари (макар те реално да са четирима, но по стечение на обстоятелствата тук ви представяме трима от тях), но е оглавил и един техен съвместен проект, наречен burgenland.unlimited. С две думи само ще ви представя идеята: четири изби от четирите краища на района Бургенланд се представят с най-добрия си блауфренкиш (характерен австрийски червен сорт), но не самостоятелно, а в купаж. Купажът се предлага в отделна бутилка, с отделен етикет, представлява смес от вината на четиримата производители, но е идеен проект на Манфред Еренхофер. Така той фактически се оказва и собственик на марката. Накратко е това, а нашироко - тези хора дойдоха сякаш като поредното (и страшно солидно) доказателство за това, колко е важно да бъдеш обединен. Може и да звучи дръзновено по комсомолски, обаче това е истината: успяват тези, които правят нещо заедно. Една идея, която в България звучи ако не еретично, то със сигурност непрестижно. Само че в Австрия не е така. Ето какво мислят австрийските винари за своите вина, за българското вино и изобщо за винения свят:

За пръв път сега вие се представяте на българската публика и е може би редно всеки от вас да каже по няколко думи за себе си и за своята изба...

Нерер: Да, освен че сме от една лозаро-винарска област в Австрия, ние правим много различни вина. Казвам се Ханс Нерер и идвам от региона Нойзийдлерзее - Хюгелланд в Бургнеланд. Релефът при нас е хълмист и върху тези живописни хълмове са накацали лозята. Моите са общо близо 24 хектара. Повечето от тях са с югоизточно разположение. Почвите ни са много разнообразни, но главно са варовикови, което придава една минералност на вината ни и това е уникалното според мен. Разположени върху склоновете на Лайтагебирге. Има и много плодородни места, има и места с бедна почва. Най-ценното е, че има и доста варовик. Сигурно знаете, че повечето изби, в които собственикът е и уайнмейкър (тоест няма много допълнителен персонал) са между 15 и 25 хектара. Моят случай също е такъв - в избата работим аз, жена ми и четирима други работници. Баща ми също помага, но той е доста възрастен вече. Произвеждаме общо 120 хил. бутилки. Иска ми се да представя вината си с две прости думи - минерални и уникални.

Ренер: Аз съм Хелмут Ренер и също съм собственик на семейна изба, в която основните участници сме аз и съпругата ми Бригите. Намираме се в селото Голс, където живеем. Лозята ни са 13 хектара, за които твърдя, че се опитвам да отглеждам педантично, защото съм максималист. Смятам, че най-важно е да се уцели точния момент за бутилиране. Ако го постигна съм доволен.
И аз както и останалите колеги имам предимно червени сортове. В лозята ми едва 20% са бели - шардоне и пино блан. Останалите 80% са червени - цвайгелт, блауфренкиш, малко мерло пино ноар и сира. Произвеждам около 70 000 бутилки годишно и мотото ми е "малкото е повече". Правя само по едно червено и едно бяло вино в т.нар. класически стил (в големи дъбови съдове) с традиционни сортове. От червените това е мерло, а от белите съответно - шардоне. При другите по-скоро бих определил стила си като съвременен - отлежаване в дъбови барици, комбинация от нови и употребявани. Като цяло все пак смятам, че на виното му трябва дъб.
Паул Лернер: Моята изба пък е от съвсем друг регион - това е Мителбургенланд, който се намира на юг от езерото Нойзийдлерзее. И при нас всички изби главно правят червени вина. Цялата площ на Мителбургенланд е около 2000 хектара. Моите лозя са 26 хектара. Основните сортове са блауфренкиш (около 70% от всички насаждения) и цвайгелт, заедно с малко мерло и каберне совиньон. Годишно правя между 130 и 140 хиляди бутилки. Що се отнася до почвите, при нас повечето са тежки и глинести и това дава отражение на виното. Аз съм решил и съм разделил производството си на две условни части: от една страна са вината с по-скоро интернационална стилистика, отлежали в барик (те са около 50%), а останалите 50% от продукцията са традиционно произведени вина в големи дъбови съдове. И все пак съм заложил на типично австрийски сортови вина, които купажирам с малко каберне или мерло, засадени специално за тази цел. При нас законодателството за купажите е като навсякъде в ЕС, трябва да имаме минимум 85% от даден сорт, за да може едно вино да бъде описано като чисто сортово на етикета. Всъщност единствено виното Paulus е смес от блауфренкиш, цвайгелт и каберне совиньон. Може да се каже, че аз вярвам в максимата "всичко започва от лозето".

За пръв път ли сте в България?

Лернер: Да, аз съм за пръв път, както и Ренер.

Нерер: Аз съм идвал в страната ви, но посещението ми не беше свързано с вино.
Познавате ли българското вино?

Нерер: Много малко и то от Австрия. Това, което си спомням, че вашите вина са много богати, плътни и танинови.

Лернер: Тук за съжаление сме съвсем за малко, тоест нямахме кой знае какво време, за да натрупаме впечатления, но днес на обяд пихме две доста приятни вина.
Съпоставяйки обобщено българското и австрийското вино можете ли да ги сравните въпреки ограничената информация, за нашите вина, която имате?

Нерер: Австрия е с различен климат на първо място. Температурите са по-ниски, което означава, че гроздето често не узрява до такава степен както при вас или поне не толкова бързо. Това пък означава, че австрийските вина не са така концентрирани и структурирани, но пък за сметка на това са меки и елегантни. Глобално погледнато, това е разликата, макар, разбира се, от район до район вътре в самите държави да има огромни различия.

Ренер: На мен ми е много сложно да отговоря, защото според мен нашите вина и българските, които опитах, са изключително различни. Като двама души с различни характери.
Задавам ви въпросът, защото България е повече известна с червените вина, а Австрия - с белите. В същото време вие идвате от място, където много повече се произвежда червено вино...

Ренер: Факт е, че Австрия е известна на света с белите си вина, най-вече от сорта грюнер велтлинер. А Австрия не е само това. Предполагаме, и България не е само червено вино...

Какво очаквате от българския пазар?

Ренер: 1988 година се занимавам с вино и мисля, че ако едно вино е добро то може да се продава из целия свят. Австрия е малка по площ и можем да произведем ограничени количества, тоест виното за нас е нишов продукт. Убеден съм, че тук ще продаваме добре в бъдеще, защото мисля, че ценителите у вас не са малко и наистина обичат хубавото вино. Освен това в исторически и културен план между Австрия и България отдавна съществува връзка. А и след като продаваме добре в Китай и Синагапур, защо да не сме успешни на този пазар? Най-малкото е по-близо...

Какво мислите за конкуренцията на вината от новия свят?

Нерер: Днес докато гледах виненото меню в ресторанта забелязах, че (както и навсякъде другаде по света впрочем) винения бизнес и в България е добил международен оттенък. Навсякъде вече можете да видите вина от Чили, Аржентина, Австралия и Южна Африка, по-рядко обаче - от България и Австрия. Това според мен е предимството на нашите две страни. А и, както каза господин Ренер преди малко, Австрия и България са малки страни и количествата вино са ограничени, което автоматично ги прави по-редки и може би по-ценни.

Навсякъде вече можете да видите вина от Чили, Аржентина, Австралия и Южна Африка, по-рядко обаче - от България и Австрия. Това според мен е предимството на нашите две страни.

Ренер: Аз мисля, че добрите австрийски вина могат достойно да бъдат сравнявани като качество с вината от най-големите и известни производители в света, но са по-евтини от класическите образци от Франция. Последните според мен са надценени, макар да го разбирам, защото до голяма степен, човек плаща за име, марка и т.н. Смятам, че колкото повече добри вина има по света, толкова повече всеки човек може да намери това, което търси - като сорт, като характер, стил или регион.

За това ли основно работите с местни австрийски сортове?

Ренер: Именно. Традиционните ни сортове са част от нашата идентичност. Дори това, което хората са свикнали да наричат модерен начин на винопроизводство при нас не се прави съвсем по същия начин както в една Австралия например. Най-малкото вината, отлежавали в нов дъб никога не са превзети от дървесината.

Лернер: Имаше, всички помним, една мода в световен мащаб, когато хората изведнъж започнаха да пият вина със страшно много влияние от дъба. Това се случи и в Австрия. Сега пък се получи обратен отлив от този вкус и всички постепенно започнаха все повече да ценят истинските вина от местни сортове (австрийски - ако са в Австрия, български - ако са в България). Те са уникалните, те са неповторимите, те са нашето предимство. Естествено внасяме нови технологии, развиваме ги и обновяваме избите си, за да получим по-добро местно качество накрая.

Австралийците гледат ризлинг, например...

Лернер: Това е проблем, но не за нас, а за тях. Сигурно разчитат на това, че мнозина бъркат Австрия и Австралия (смее се)...

Ренер: Преди 15 години австралийските вина навлязоха в Европа и за 20 години Австралия е увеличила лозовите си масиви над четири път. В Австралия има три големи концерна, които произвеждат над 80% от цялата продукция и въпреки, че са толкова големи и имат такъв монопол, въпреки толкова високата активност на австралийските експортни мениджъри, винари и търговци, се появи проблема на свръхпредлагането. Например в Австрия хората вече не искат да купуват австралийско вино, а предпочитат местни, австрийски вина.

Можем ли да разчитаме изцяло на такъв мотив при покупката според вас?

Ренер: Аз говоря обобщено, дадох пример за Австрия, но това се отнася за всички останали страни. Вземете филма Mondovino. Там този проблем е засегнат, чрез примера с Робърт Мондави - най-мащабния производител на вино в света, който фалира. Преди това обаче той купи една малка изба в Италия. Това за мен е доказателство, че огромните структури не са успешни. Не всичко, което е голямо е добро. Да, винаги ще има големи, малки и средни изби, но всеки трябва сам да си избере.

Чрез вас българския читател се среща с австрийското червено вино...разкажете ни повече за вашите сортове, за разликите между вината и т.н.

Нерер: Най-значимият червен сорт в Бургнеланд, а и в цяла Австрия е блауфренкиш.Той е къснозреещ сорт и е много зависим от терена и почвата, върху която се отглежда. Например вината от блауфренкиш в моя регион, в региона на Лернер или на Ренер нямат много общо помежду си. И трите са от Бургенланд и трите вина са чисто сортови, а са така различни... Блауфренкиш ти дава много възможности. Затова и толкова го харесваме.
Цвайгелт е нещо съвсем различно. На първо място той е ранно зреещ и не отразява толкова почвено-климатичните условия. Той е по-плътен, с по-стегнато и мощно тяло и е по-пивък някак си. Разбира се това означава, че притежава повече танини, но пък те са фини и заоблени. Както вече казах, той е много приятен за пиене дори като младо вино, а и бързо съзрява.
Пино ноар в Австрия се нарича блаубургундер. Той е нещо много специално. Аз мисля, че хората които искат да пият пино ноар също са специални. Трудно е да го обясня, но от една страна този сорт има една типична плодовост, която го прави да изглежда обикновен на пръв поглед, но в същото време може да предложи такова богатство от аромати, несравними с нищо друго. Много труден сорт е, и за пиене, и за отглеждане. При нас доста се гледа, защото е един от най-ранозреещите сортове.

Ренер: Доста е труден, наистина. Искам само да допълня, че цвайгелт всъщност е кръстоска между два сорта: блауфренкиш и санкт лаурент. Плод е на експерименталната работа на професор Цвайгелт (австрийски учен), чието име носи. Това се случва през 1922 г. (Санкт лаурент е също местен наш сорт на четвърто място по отглеждане в страната. Някои смятат, че той много прилича на пино ноар, но е още по-плодов). Допреди 30 години цвайгелт е бил напълно лишен от сегашната си популярност, почти никъде не се е отглеждал, но постепенно от лозе на лозе, от изба на изба и без никакви маркетингови стратегии, той става вторият червен сорт по засаждане в страната. Всъщност преди това Австрия изобщо не е била силна винарска държава. Фактически тя много повече е внасяла вино, а малкото вина, които са се правили у нас не са били годни за отлежаване и са се изпивали веднага, още същата година.
Всъщност в края на 70-те години навлизат новите технологии и новото поколение винари започва да прави вино по съвсем друг, далеч по-амбициозен начин. Днес вече ние правим 0,5% от световното вино и затова ни е все едно какво казва Робърт Паркър. Ако хората намират този 0,5% вино за добро, то ще се пие и във Виена, и в Ню Йорк, и в София.