Кое е виното (или вината), което най-много ви е впечатлило?

Всяко вино, което е супер балансирано, независимо дали е бяло, червено или розе, но покаже хармония и концентрация, може да ме впечатли. Нямат значение произходът му, сортът или страната, откъдето идва. Може да прозвучи нескромно, но това е виното, което екипът на "Тера Тангра" е произвел от реколта 2006, а именно Rotto. То ми е особено скъпо, защото в него са вложени много усилия. Чувствам го като частица от себе си.

Световен уайнмейкър, с когото искате да направите вино?

В момента работим с консултанта Ксавие Миад и мисля, че работата с него много ме удовлетворява. Виждам различната гледна точка, която помага накрая да се получи нещо наистина добро като екипна работа. Навремето Буров е казал, че за да бъдеш велик политик, трябва да се родиш във велика страна. В малка страна е трудна работа да станеш световен уайнмейкър. Но ако си помечтаем, защо да не може след време нашият екип да е такъв и всеки да иска да прави вино с нас.

Как си представяте едно 100-точково вино?

Много труден въпрос. Едно вино, за да получи 100 точки трябва да е идеално. Ще го опиша по-абстрактно: с перфектен баланс, подходящо за консумация както в момента, така и след 50 години например. Много трудно постижимо, мечтата на винаря и винаги с определена доза субективизъм в него.

Кой е вашият стил: изява на плода (fruit driven) или изява на тероара (terroir driven)?

Съчетание от двете. Лично аз се стремя към много добър баланс между плод и дъб, а същевременно спецификата, която отделя "Тера Тангра" от останалите изби, е именно тероарът. В Южен Сакар, където сме ние, това ни помага да получим нашите уникални вина.

Виното ли прави пазара или пазарът прави виното?

И в двете неща има доза истина. Едно много добро вино може да се наложи на пазара и да предизвика интерес. Считам, че това е по-правилният подход, който е залегнал и във вината на "Тера Тангра". Тоест аз подкрепям схващането, че не е нужно изцяло да се съобразяваме с изискванията на пазара, а трябва да предложим най-доброто от себе си. И естествено да го наложим. Иначе ще сме част от униформата.

Кой е основният проблем на българските вина: посредственото качество или лошата (дори несъществуваща) рекламна стратегия?

В момента винарската индустрия у нас преживява една сериозна трансформация и развитие. Вече доста производители имат собствени лозя. Това им позволява да постигнат много добро качество и въпреки всичко не можем да се отърсим от лошата репутация, която България натрупа през последните години. Проблемът с качествените вина според мен е решен (имаме много хубави вина, конкурентни на всички световни образци), остава лошата рекламна стратегия извън страната... Комплицирани са нещата.

Кога ще се създаде орган, който да представя българските вина в чужбина, да защитава интересите им и да обединява мнозинството производители и кой би го основал според вас?

Голяма част от производителите ще се обединят в името на една такава цел, но държавата също би трябвало да застане на мястото си, създавайки структури, които да помогнат на бранша. Навсякъде по света държавата стои зад своите производители и инвестира средства в промотирането на вината им.

Как виждате бъдещето на нашето вино - то принадлежи по-скоро на големите, индустриални производители или на малките изби?

И за двата типа производители има място... Големите задоволяват нуждата от количество и асортимент, а малките - от качество и уникалност. Това е ясно. Не съм сигурен, че ще има промяна в бъдеще. Винаги ще има и големи и малки изби.

За да бъдеш велик политик, трябва да се родиш във велика страна. В малка страна е трудно да станеш световен уайнмейкър...

Българските сортове - реална възможност за винарите или фиксидея?

Считам, че са реална възможност. Ние, в "Тера Тангра", от самото начало залагаме на местните сортове, за да демонстрираме качествата им в световен мащаб. Въпросът опира до контрола върху качеството на лозята и гроздето и до концепцията да произведеш едно изпипано, много добро вино.

Какви са климатичните или технологични причини за това у нас по-трудно да се получава добро бяло вино?

Ако се върнем на въпроса за тероара, ще видим, че при подходящ подбор на сорт, климат и почва, причини няма. Ще дам пример: считаше се доскоро, че в Южна България не могат да се получат добри бели вина. Само че ние засадихме шардоне и с него спечелихме сребърен медал на Chardonnay du Monde 2008. Това доказва, че ако правилно се подбере тероара и сорта, няма никакви пречки, за да имаме страхотни бели вина.

Правилно ли е сегашното регионално винено разделение на България?

Не, не съм съгласен да има само два района. Създаването на нови винарски изби из цялата страна би трябвало да доведе до преразпределение. Пак ще дам пример с нашата изба. Ние сме в региона на Сакар и той е толкова специфичен, толкова уникален, че дори не би трябвало да бъде към Тракийската низина. Мисля, че това неминуемо ще стане.

Кое е виното, което сте направили и с което най-много се гордеете?

В създаването на различните вината влагаш собствени идеи,емоции и творчество и поради това всяко едно от тях се отличава с характер и стил. Харесвам и се гордея с всички вина, които аз и екипът ми сме създали, но едно вино се отличава от другите - Rotto. То съчетава в себе си баланс и движение, чувство и изтънченост, емоция и аристократизъм. Rotto е най-завладяващото вино в изба "Тера Тангра".