Кое е виното, което най-много ви е впечатлило?

Много вина са ме впечатлявали, но като че ли най-много ме грабна едно вердехо, което пих за пръв път в Испания. Интересно дори и за мен е, че аз правя червени вина, а ето, оказва се, че се впечатлявам от бели. Другото вино, което винаги ще помня е едно шабли, от две поредни реколти, което наистина ме завладя с тероарния си характер.

Световен уайнмейкър, с когото искате да правите вино?

Първото име, което изплува в съзнанието ми, е Робърт Мондави, но ако трябва да правя вино, то бих предпочел да е с Мишел Ролан.

Не може едно вино от Поморие и едно вино от Мелник да са в един и същ регион. Вярно, България е малка, но го казвам, защото съм работил в изби, пръснати из най-различни краища на страната...

Как си представяте едно стоточково вино?

Не съм имал щастието да опитам такова вино, но някак си го представям червено, може би четири-пет годишно, с непрогледен жив цвят, много изразителен нос, интригуващо, с удивителен баланс, концентриран хармоничен вкус и с много емоция. Х-факторът му дава стоте точки.

Кой е вашият стил: изява на плода (fruit driven) или изява на тероара (terroir driven)?

Мисля, че трябва да е съчетание от двете. Например при двете бели вина, които споменах, че са ме впечатлили силно, предимство има изявата на тероара. Но сортовостта и сочният плод са не по-малко важни. Вината, които сега се стремим да правим, са по-скоро с изява на плода и мисля, че не след дълго ще можем да постигнем това идеално съчетание, за което говоря.

Виното ли прави пазара или пазарът прави виното?

Взаимно са свързани, но все пак според мен пазарът прави виното. Виното е продукт, който трябва да се продаде и да се изпие. Това значи, че то по един или друг начин се подчинява на пазарните правила.

Кой е проблемът на българските вина: посредственото качество или лошата (дори несъществуваща) рекламна стратегия?

И тук мога да кажа, че двата посочени отговора са верни: то почти няма реклама, пък какво остава за стратегия. Лошото е, че масовите български вина често разочароват своите клиенти не само по света, но и в България, от което следва, че все пак основният проблем е качеството.

Кога ще се създаде орган, който да представя българските вина в чужбина, да защитава интересите им и да обединява мнозинството производители и кой би го основал според вас?

В България има подобен орган - Лозаро-винарската камара. Просто той трябва да си застане на мястото. Все пак е обединение на винопроизводителите и лозарите, следователно трябва да защитава интересите им у нас, в чужбина и навсякъде... При това гъвкаво и адекватно. Съществува и Агенция за подпомагане на малки и средни предприятия, която в момента дава възможност на по-малки изби да участват на международни изложения в Москва, Дюселдорф и Лондон, но и там нещата не са доизпипани. (Недопустимо е щандовете с български вина да са в една палата с китайската храна, от която се разнасят какви ли не миризми).

Как виждате бъдещето на нашето вино - то принадлежи по-скоро на големите, индустриални производители или на малките изби?

Според мен бъдещето е на малките изби, макар че като процент на пазара те нямат изгледи засега да изместят винпромите, произвеждащи големите обеми вина. Но ако визираме бъдещето, то принадлежи на малките производители.

Българските сортове - реална възможност за винарите или фиксидея?

Разбира се реална възможност за винарите. Работил съм с няколко български сортове и зная от опит, че, ако се подходи задълбочено, могат да се постигнат великолепни резултати. Това значи първо да познаваме тези т. нар. местни български сортове. Второ - да ги засаждаме на правилните места и трето - да се работи върху клоновата селекция, подробни днк изследвания и т.н. Както веднъж Огнян Цветанов каза, "точният сорт на точното място при точния човек".

Какви са климатичните или технологични причини за това у нас по-трудно да се получава добро бяло вино?

На този въпрос ми е по-трудно да отговаря, защото по-малко съм се занимавал с бели вина. Но мисля, че климатичните условия не би трябвало да са пречка. Свързвам този въпрос с предходния: климатичните условия у нас са благоприятни за отглеждането на бели вина. Ние сме на един и същи паралел с Франция и Италия и, ако се намери точния сорт и се засади на точното място, няма причина да не получим наистина добро бяло грозде и съответно - вино. Следователно може би причините са по-скоро в технологията.

Правилно ли е сегашното регионално винено разделение на България?

Абсолютно не. Не може едно вино от Поморие и едно вино от Мелник да са в един и същи регион. Вярно, България е малка страна, но мисля, че все пак трябва да се раздели на поне седем основни района. Казвам това, защото съм работил в изби, пръснати из най-различни краища на България. Дори бих се опитал да предложа на прима виста едно според мен по-смислено регионално разделение на страната: от река Искър на запад: Монтана, Магура, Белоградчик и до Видин трябва да е един район - Северозападна България; средната част на дунавската равнина, в която влизат Плевен, Сухиндол, Велико Търново и Свищов, да са в отделен район; от река Янтра на изток до Варна съответно да са Лудогорски район. Като преминем към Южна България да се отдели Черноморският район на изток от река Тунджа, да се запазят Тракийската низина, Розовата долина и долината на река Струма.

Кое е виното, което сте направили и с което най-много се гордеете досега?

На първо място е Maxxima каберне совиньон резерва рек. 1999, направено в колектив с Адриана Сребринова и Огнян Цветанов, но не по-малко се гордея и със самостоятелната разработка на вината от серията Maglet. Виното - гордост за мен предстои скоро да се появи, но за сега няма да издавам името му.