Кое е виното (или вината), което най-много ви е впечатлило?

Веднага ще отговоря - Ornelaia, рек. 1996. Това не е най-доброто вино, което съм пил, но е едно от първите големи вина, до които се докоснах и по тази причина ме впечатли искрено. Затова съм запомнил него, а не някое друго. След това съм опитвал други световни вина, ако мога така да се изразя, но то ми остава крайъгълен камък.

Винаги ми е забавно когато правя вино с друг човек, защото страничният поглед, различната гледна точка страшно много те обогатява...

Световен уайнмейкър, с когото искате да направите вино?

По принцип винаги ми е забавно, когато правя вино с друг човек, защото страничният поглед, различната гледна точка страшно много те обогатява. В "Дамяница" почти през цялото време има един или повече проекти, по които работим съвместно с винари от Франция, от Италия и всеки път е изключително преживяване. Не мога да посоча само едно име, по-скоро като опитам едно вино, което ме впечатлява, мога да получа импулс да се запозная с човека, който го е направил и, да, тогава ми се приисква да работя заедно с него. Чрез виното разпознавам уайнмейкъра.

Как си представяте едно 100-точково вино?

Не зная. Как се описва такова вино?! Сигурно по същия начин, по който се описва едно 90-точково вино, но още по-концентрирано и без забележките, които евентуално бих направил на 90-точковото.

Кой е вашият стил - изява на плода (fruit driven) или изява на тероара (terroir driven)?

Май е нещо трето, защото за мен плодът е много важно нещо, но не е най-важното. Нека го кажа така: по-скоро е проява на гроздето. Ако разбираме думата плод по-скоро като грозде, тогава за мен важна е изявата на плода. Без значение от тероар, сорт или комбинация от сортове за мен винаги е предизвикателство да покажа по най-добрия начин гроздето, от което е направено виното. Тоест отговорът ми е по средата, защото изявата на тероара пак съвпада с изявата на гроздето...

Виното ли прави пазара или пазарът прави виното?

И двете. Зависи от ситуацията. Вярвам, че и двата процеса вървят успоредно. Също така вярвам, че производителите имат отговорността да предават своите идеи и виждания чрез виното на потребителя. Това е пътят, по който виното влияе на пазара. От своя страна потребителят или го приема, или не и това пък е пътят, по който пазарът влияе на виното.

Кой е основният проблем на българските вина: посредственото качество или лошата (дори несъществуваща) рекламна стратегия?

Доброто грозде. Това е основният проблем на България. Следва от това, че продължава процеса, наследен от предишния режим, на разделянето на лозарството от винарството. Цикълът трябва да се затвори от лозичката до бутилката.

Кога ще се създаде орган, който да представя българските вина в чужбина, да защитава интересите им и да обединява мнозинството производители и кой би го основал според вас?

Не зная кога ще се създаде такъв орган, по-скоро моето усещане е, че ще се започне от някакво ядро винопроизводители, обединени около идеята, че българските вина нямат шанс да излязат поединично на световния пазар и постепенно към тях ще се присъединят и други. Когато този процес вече набере по-голяма скорост, може би ще се стигне до създаването и на организирана структура.

Как виждате бъдещето на нашето вино - то принадлежи по-скоро на големите, индустриални производители или на малките изби?

Аз смятам, че и двата модела ще си функционират паралелно. Предвид мащабите на България, която е малка страна, но с доста разнообразни терени, почви и климат, мога да допусна, че по-скоро след време ще преобладават по-дребните изби. От друга страна, имаме в наследство една мощна индустриална структура, със сериозни капацитети, която ще продължи да си съществува още години. И така, ако трябва да погледнем глобално това, с което разполагаме като условия за правене на вино, България няма причина да прави евтино вино независимо от капацитета на производителя. Това е стратегическият въпрос, който трябва да решим.

Българските сортове - реална възможност за винарите или фиксидея?

Реална възможност за винарите, просто трябва да се работи върху клоновата селекция. По този път трябва да се върви и за мавруда, и за останалите български сортове. Има работа, но има и бъдеще.

Какви са климатичните или технологични причини за това у нас по-трудно да се получава добро бяло вино?

Може би трябва още малко да се поработи върху избора на подходящи сортове върху подходящи терени. Тоест причините са по-скоро агро-климатични, отколкото технологични.

Правилно ли е сегашното регионално винено разделение на България?

Честно казано, България е доста малка страна, така че извън зоните с контролирано наименование за произход, които са много важни и трябва да се запазят, не виждам причина тя да се разпокъсва повече.

Кое е виното, което сте направили и с което най-много се гордеете досега?

ReDark, рек. 2005, засега...