През изминалото десетилетие станахме свидетели (отдалеч) на един взрив от творческа енергия и новаторско мислене във винената архитектура. Разбира се най-популярният образ на една изба, която произвежда големи вина, си остава френското шато. Но в Чили, Аржентина, Калифорния, Нова Зеландия, Южна Африка, както и в Италия, Испания, Австрия, а и в самата Франция бяха построени смайващи винарни - очарователен купаж от изобретателни модерни форми и функция.

Франк Гери, Ренцо Пиано, Заха Хадид, Стивън Хол, Херцог & де Мерон, Сантяго Калатрава, Рафаел Монео, Ричард Роджърс, Норман Фостър - звездни имена на най-признати световни архитекти. Всички те вече имат по една или повече винарски изби в творческата си биография.

Разказват, че преди близо десет години големият Франк Гери се съгласил да поеме проекта за хотела-дегустационна на Marqués de Riscal в Риоха, завършен неотдавна, чак когато му предложили превъзходно вино от 1929 - годината на раждането му. Тогава не устоял.

Архитектурната естетиката в услуга на виното

Замисълът на някои от проектите е да бъде ярко отличена дадена марка вина и да привлече вниманието на публиката в този толкова конкурентен пазар на виното. Други изобретателно се сливат с пейзажа или са абстрактно изражение на местния дух. Сред многото впечатляващи постижения на винената архитектура определено има и ужасно показни и несвързани с културата на виното сгради като фалшиви шата, антични тоскански замъци пренесени в днешна Калифорния или вадещи очите проекти с предколумбови забежки. Те нямат нищо общо със съвременното винопроизводство и са по-скоро израз на носталгия по миналото и в същото време крещящи реклами.

За щастие и възхитителните примери са достатъчно много. От Chateau Margaux в Бордо до Dominus в Напа и от Гюстав Айфел до Франк Гери - пълно е с проекти и архитекти, които доказват, че за истинската наслада от виното е нужно отворено съзнание и чувствителност към материалното и нематериалното, към природата и архитектурата.

Една дълга история накратко

Собствениците-винопроизводители от Бордо са имали през ХІХ век гениалната идея да изберат шатото като модел за техните стопанства. В Италия неговият аналог е "кастело" или "вила". Този малък замък-дворец (или крепост, или манастир) сред лозята определено е образ на дълговечност и освен това, поради добре защитения си вид дава усещането, че съхранява особено грижливо безценни вина. А и благородният произход е един солиден капитал за всяка марка.

В Испания и Латинска Америка нещата се развивали по-различно, тъй като собствениците от рано си давали сметка за индустриалния потенциал на винопроизводството. Например през 1862 г. помещението с бъчвите на избата Concha в района на Херес е проектирано от Джоузеф Куган. Изразът "винени катедрали" е използван още през ХІХ век за избите с модернистична архитектура, като тази на Codorniu в Каталуния например. Те са организирани пространствено като църква - имат централен кораб и две странични крила.

В средата на 60-те години Роберт Мондави прави революция във винената архитектура. Ето какво казва той в книгата Robert Mondavi Harvest of Joy. How the Good Life Became a Great Business: "Избата, която си представях, трябваше да бъде витрина на най-напредничавата техника и апаратура за винопроизводство в Америка и дори в света. Естетиката щеше да бъде ключов фактор. (...) Исках моята изба да се вдъхновява и да възприеме методите на стария свят на френските и италианските шата, но едновременно с това да се превърне в модел за последни технологии, във водещ изследователски център, привличащ най-големите имена в индустрията. Исках да е сцена за творчество, новаторство, идеи и да бъде обладана от онази невероятна енергия характерна за началото на една нова авантюра, при която всички се отдават тялом и духом на общата кауза."

Вино & архитектура: материална и духовна връзка

В течение на последните двайсет години виненият пазар се глобализира. В световната търговска конкуренция най-голямо значение има качеството на продукта, но от друга страна то може да остане и незабелязано. На архитектурата е отредена двойна роля: да предложи на виното най-добрите условия за направа и отлежаване и да му осигури дом, който го облагородява.

Виненият туризъм и марките вървят ръка за ръка. Точно както своите магазини модната верига Prada промени своя имидж, като възложи своите магазини на световноизвестни архитекти като Рем Кулхаас или Херцог & де Мерон, така и винените марки правят абсолютно същото в желанието си да се отличат от общия поток. Архитектурата винаги е подчертавала високата класа на един вече добре възприет продукт.

Много от модерните винарски комплекси имат ресторанти, дегустационни зали, изложбени галерии и магазини: иначе какъв е смисълът от цялата скъпоструваща архитектура? Достатъчно е да си спомним за операта в Сидни и какво тази сграда е направила за цялата австралийска нация.

Като съчетаем чисто търговската страна на въпроса с глобалните амбиции на част от винопроизводителите, възраждането на някои  региони, а също и преоткриването на отчасти прагматичните, отчасти мистичните качества на тероара -  ето плодородната почва, на която никне новата винена архитектура.

Има хора, които намират по-скромните винарни без почти никаква архитектурна амбиция са по-непосредствено привлекателни от величествените модерни катедрали на виното. 

Но в добрите случаи уникалната архитектура на избите е и един призив срещу униформеността във винената индустрия - призив с изразните средства на архитектурата, а разбира се и на виното, което избата произвежда. Новата архитектура смело и страстно отразява характера на земята, историята на мястото и дори днешните културни и арстистични процеси в областта.

Някои винопроизводствени критерии при архитектурния замисъл на една винарска изба:

Хигиената фигурира на първо място, заедно с използването на подходящите материали (камък, цимент, тухла, метал и дърво). Следващият критерий е постоянната ниска температура, особено важна за помещението с бъчвите. Тя се постига чрез закопаване на избата под земята или чрез използване на естествен камък като термичен регулатор.

Както ергономията (разположението на бъчвите около един централен източник на вода улеснява и снишава разходите и времето за измиване на бъчвите между две пълнения), така и сценографията на процеса на винопроизводство са съществена част от проекта.

Накрая много важен момент е организацията на процеса на винификация на принципа на гравитацията, въпреки че това не е никаква новост. Тази система е използвана през ХІХ век, преди изобретяването на електрическата крушка. Сега обаче тя се превръща в модел. Различните операции (ронкане, пресоване и т.н.) протичат отгоре надолу по наклон (естествен или нарочно създаден), който позволява на мъстта да изтича без да се налага разбъркване с прътове или помпа. Не става въпрос толкова за енергоспестяване, колкото за запазване на молекулния състав на течността: в процеса на винификация частиците, от които се състои виното полимеризират, с други думи се съединяват във все по-дълги (сложни) молекули (оттам се говори и за комплексно и структурирано вино) - тези вериги са изложени на риска да се разпаднат при съприкосновение с въздух и топлина.

Виненият свят е в  постоянна еволюция, но може би никога досега не се е развивал с такава скорост както днес. Погледнете само избата Ysios (Риоха) на Сантяго Калатрава - може и изобщо да не я харесвате, но кой би допуснал самото й съществуване преди само 30-тина години. Испанският архитект Хесус Марино Паскуал, автор на пет архитектурно-винени проекта в Испания (сред които Darien и музея на винената култура Dinastía Vivanco) казва: "Преживяваме смяна на епохите - както в архитектурата, така и във виното. Както виното, така и избите отразяват тази еволюция. Това е магически момент."

Шест книги за модерната винарска архитектура:

"Винарни със стил" (Wineries with Style), авт. Питър Ричардс, изд. Octopus Publishing Group

"Авантюристична винена архитектура" (Adventurous Wine Architecture), авт. Майкъл Уеб, изд. Images Publishing

"Винарни - архитектура и дизайн" (Wineries - Architecture and Design), авт. Ханс Хартйе и Жанлу Перие, изд. H Kliczkowski

"Винарни ІІ - архитектура и дизайн" (Wineries ІІ - Architecture and Design), авт. Антонио Коркуера, . изд. H Kliczkowski

"Архитектурата на виното" (The Architecture of Wine), авт. Дърк Мейхофер и Олаф Голнек, изд. Avedition

"Дизайн на избите" (Winery Design), авт. Кристиан Датс, Кристоф Кулман, изд. teNeues