Не исках да започна разказа си за Пфалц с клише от сорта "един от най-красивите традиционни винарски райони на Германия", но това е неизбежно. Не случайно 80-километровата отсечка от Швайген на френската граница до Кинденхайм, граничещ с друг винарски район - Райнхесен е наречена Deutsche Weinstrasse (Виненият път на Германия). Този винен път се вие покрай десетки километри идеално поддържани лозя, винарни, малки селца и улици, окичени с табели Weinstube (винарна - бел.ред.).

Селцата са като пейзаж, взет от съвременен немски филм за династия графове, колите - от по-скъпите представители на тамошната автомобилна индустрия. Пейзажът извън селцата е също толкова организиран, колкото и населените места. Заради излъскания и грижливо поддържан вид решавам, че повечето жители тук имат добре платена работа във Франкфурт (той е на около час път от нашата дестинация - Дайдесхайм). Не съм познала. Водачът на групата дегустатори, към която се числя и аз, обяснява, че всъщност голяма част от хората тук се занимават с лозарство и винарство. Веднага се сещам за една "винарска" шега която ми каза приятел австралиец: Как от винарство може да се сдобиеш с малко състояние? Отговорът е: ако преди това си имал несметно богатство! Мисля, че ако я кажа, в Пфалц няма да ме разберат...

Вината на Пфалц се отличават с голямото си богатство от сортове и стилове

И не случайно селцата изглеждат по този начин - Дайдесхайм, където бяхме отседнали принадлежи към Мителхард, винен регион с много добра репутация и респективно, цени в Германия и в чужбина. Хубавото на Пфалц е голямото богатство от сортове и стилове, с които работят производителите. Въпреки че вездесъщият ризлинг е сорт N1 и в Пфалц, ситуацията далеч не е подобна на тази в Мозел или Рейнгау, където наистина си заслужава да опитате само ризлинг. Отглеждат се още мюлер-тюргау (кръстоска между ризлинг и силванер) и трите вида пино - пино блан, пино гри и пино ноар, които на немския етикет биха изглеждали така: Weissburgunder, Grauburgunder (още може да се срещне като Ruländer) и Spätburgunder. Червените "специалитети" са Dornfelder (дорнфелдер), Portugieser (португизер) и St. Laurent (сен лоран). От друга страна, ако говорим за видове вина, пенливият Sect е вездесъщ! Направен от бели сортове грозде, със сравнително нисък алкохол, силно охладен Sect ни беше сервиран като аперитив навсякъде - и във винарните, които посетихме, и в ресторантите. Другата газирана особеност на немската питейна култура е водата. Пие се много газирана вода, дори маркетингът на някои марки е ориентиран към качествата, които я правят подходяща за съчетаване с вино. През последните години като цяло немските винари са много чувствителни на темата остатъчна захар във виното и се стремят да наблегнат на сухите стилове вино.

По време на тридневния си престой в Пфалц посещавам четири винарни и една дегустация на производители, обединени под името "Барик форум от Пфалц". Тези производители може да не са сред емблемите на Пфалц, но имат много добра репутация. Освен това, домакините ни от Mundus Vini се бяха постарали да ни покажат различни видове производители - като размер, стилове и сортове.  

Първата винарна, която посетихме беше Dr Deinhard в Дайдесхайм. Избата се помещава в уютна стара сграда, която в миналото е била манастир (тъмните плесенясали подземни коридори неизбежно са там). Винарната е член на VDP асоциацията, в която членуват повечето (но не всички) добри производители в Германия. Разпознава се по орела и винения грозд, изобразени на капсулата. Гроздето за вината на Dr Deinhard идва от 14 пацела с обща площ от 40 ха. Такива като Калкофен и Кизелберг около Дайдесхайм, Йезуитенгартен унд Унгехоер около Форст са много добър тероар. Производителят е известен с ризлинга си, като гроздето идва от лозя засадени на черен базалт, червен пясъчник и варовик. Лозята, засадени на черният базалт, според него, дават най-добри резултати. Черният базалт привлича топлината и я задържа, което, според собственика на винарната, е причината за богатия, топъл и плодов характер на вината. Ризлингът е много различен от тези, които се правят в Мозел и Рейнгау, в смисъл, че минералния характер не е толкова водещ и тялото е по-мощно. Две вина ми се сториха доста привлекателни с интензивния плодов характер, фините минерални нюанси и добрия баланс между киселини и сладост - 2006 Fortster Unheuer Riesling Kabinett trocken и 2005 Grainhübel Riesling Auslese.

Други две семейни винарни от Пфалц, които посетихме, бяха Leiningerhof и Pfeffingen. Първата е истинска витрина по отношение на многообразието от сортове, отглеждани в Пфалц. Те правят вино от ризлинг, пино гри, пино блан, риванер, кернер, португизер, пино ноар, дорнфелдер, че и каберне по мерло бленд! Липсва само станалият моден напоследък Scheurebe (шойребе), който е кръстоска между силванер и ризлинг. Собственикът Фолкер Бенцингер и дъщеря му Джулия са и забележително находчиви по отношение на винарските методи и маркетинга. Например, първият винен проект на Джулия, ризлинг, предлаган под бранда J! е направен по традиционен начин, без участието на селектирани щамове дрожди. По-скъпите вина са затворени с вино-лок капачки (стъклени, подобни на някогашните лимонадени запушалки - бел.ред.), а вината в по-ниската ценова категория - със Стелвин (винтови капачки - бел. ред.).

За съжаление проектът стъклени капачки скоро ще бъде преустановен - този вид запушалка е скъпа и Фолкер Бенцингер е решил да премине към винтова капачка. Винарната има два бранда - Leiningerhof и Benzinger, като вторият е в по-висока ценова категория. Дегустирахме няколко ризлинга, пино гри, дорнфелдер и пино ноар. Ризлингите от 2006 са свежи, плодови, приятни, въпреки сериозните 13% алкохол. Червените вина са по-характерни. Пино ноарът разкрива пикантни аромати на узряла вишна, дим, месни тонове и лек нюанс на разлагаща се растителност. Дорнфелдерът е доста интересно вино с непрогледен цвят и топли аромати на черница, дим и опушено месо. Вкусът е допълнен с аромати на костилки, боровинки и виолетки, а структурата му е хармонична.

Винарната Leiningerhof е истинска витрина по отношение на многообразието от сортове, отглеждани в Пфалц

Пфефинген е разположен на наистина живописно място. За разлика от Лайнингерхоф, който се намира в покрайнините на градчето Кирхайм, Пфефинген е кацнал на върха на полегат хълм. Постройката определено изглежда на място сред разстлалите се лозя. Някога това е било ферма за плодове, а лозята са били презасадени през 80-те години. Пфефинген специализира в бели вина, общо имат 13 ха, а най-добрите им лозя са Херенберг и Вайлберг. Отглеждат най-вече ризлинг, пино блан, но и силванер, който, въпреки че не достига висотата на ризлинга, е важен сорт за селото. В интерес на истината силванерът им е доста приятен и разкрива фин флорален нос и дрожден тон, а вкусът е маркиран от зряла джанка и ядка от лешник. Най-добър е ризлингът 2006 Pfeffingen Herrenberg, отглеждан на варовити почви. С мощната си структура, стилът на този ризлинг отново е много различен от рейнския и мозелския, а виното е комплексно и многопластово. На нос водещи са завладяващите аромати на круша и захаросани корички от цитрусови плодове, допълнени от минерален нюанс. На вкус стои приятно сухо, с добра структура и аромат на праскова и крем брюле.

Ризлингът 2006 Pfeffingen Herrenberg е с мощна структура, комплексен и многопластов

През последния ден видяхме една по-различна винарна - Holz Weissbordt. Намира се в северен Пфалц, пак е семейна собственост, но доста по-голяма като размер и стопанисва повече лозя от предишните. Ако досега само споменах категорията Sect, то е защото за трите производителя, за които разказах, sect-ът е допълнение към основната гама. При Holz Weissbordt случаят не е такъв -  тази семейна изба предлага осем вида пенливи вина от ризлинг, шойребе, пино блан, сен лоран и пино мьоние. Последното стана любимо на част от групата ни с преобладаващо участие на американци и руснаци. От категорията Sect не може да се очаква кой знае каква комплексност. Тези вина са по-скоро добър аперитив, прекрасно подхождат към леки хапки с азиатски привкус и са добра компания за спокойните летни следобеди. Пропуснах да кажа, че немците наистина обичат своя sect - за 2005 г. 15% от продадените вина в страната са пенливи. Изборът от тихи вина на Holz Weissbordt е още по-голям, като особено място е отделено на вината, ферментирали или съзрявали в барик, което маркира и участието на винарната в Барик форума на Пфалц.

Семейната винарта Holz Weissbordt произвежда осем вида пенливи вина от категорията Sect

Барик форумът обединява 30 производителя, като за членовете се организират семинари, провеждат се конкурсни дегустации и различни събития с маркетингова насоченост. В организираната за нас дегустация участваха не повече от 8-10 винарни, но те бяха достатъчни, за да дадат представа за онова, което се случва във форума. За повечето производители, подобно на Holz Weissbordt, вината барик са най-добрата част от гамата. Работи се основно с червени сортове, а цените са по-високи, отколкото за редовната гама вина, поради селекцията на гроздето и съзряването в барици, което при някои производители може да достигне до 20 месеца. Без да претендирам за изчерпателност и обективност, понеже присъстваше само една част от представителите на барик форума, най-интересни бяха 2005 Syrah Durkheimer Feuerberg на Brenneis-Koch и 2004 St. Laurent Grosskarlbacher Osterberg на Mussler. Syrah беше елегантно вино с аромати на зрели червени плодове, виолетки и стегнато тяло. Съвсем различен като сорт и стил, St. Laurent разкри интензивен нос с много черен плод, екзотични подправки, дим и натурален шоколад, а в устата беше богато и вкусно.

Краят на трите дни в Пфалц беше ознаменуван подходящо - с винен фестивал. Фестивалът Deutsche Weinstrasse е важен и голям като мащаб, но още по-хубаво е, че след него има още много и винените празници продължават до края на ноември. Той е весел, шумен и еднакво подходящ за семейства, групи приятели или двойки. Смисълът е човек да излезе сред природата, което в тази част на Пфалц означава лозя, да се отпусне, повесели и да опита местната продукция под формата на neuwein (буквално - ново вино или вино в процес на ферментация), нормални вина, месца и вурстчета на скара. За мен има и друг смисъл - да се набележат още производители и следващи маршрути.