Зеленият остров... Това е едно от местата, които ценителите на доброто уиски, голфа и залаганията са си отбелязали отдавна с голяма червена точка в тефтера. Няма съмнение, че щом е ирландско значи или се пие, или се играе. По-интересното обаче е как стана така, че за по-малко от 15 години, тази страна от провинция се превърна в икономическото чудо на Европа.

По ръст и по доходи тя изпревари много по-стари членки на ЕС, а процентите, с които усвоява еврофондове са зашеметящващи. При това не бих могла да кажа, че населението й дори далечно напомня трудолюбиви и чистички нации като японската, например. Ирландците по-скоро са небрежни веселяци. Тайната на успеха им може би се крие в това, че почти никога не са напълно трезви, но пък винаги са ужасно учтиви, което поначало е малко объркващо.

Първото, което средностатистическият гражданин на света прави, попадайки в Дъблин, вероятно е да си поръча халба Guinness. И така веднага се издава, че е чужденец. Особено през лятото, когато температурата едва ли е с повече от 5 градуса по-висока от обичайните 10-15°С през условно наречената зима. Тогава се пие един вид сайдер, който те много обичат - Bulmers. Любителите на неопределените възкисели и умерено газирани вкусове сигурно ще полудеят по него, но аз като невеж чужденец заложих на плътния, леко нагарчащ, и, според мен, по-изискан вкус на стаута. Все пак трябва да призная, че Bulmers се оказа изненадващо подходяща компания към техния традиционен чаудър с морски дарове. А то е нещо като гъстичка топла супа от уханни подправки, сметана и всички божествени дарове на Ирландското море.

Ето как направих първите си крачки в т. нар. ирландска пъб-култура. Да, има такова нещо. В една страна, където слънцето е голям дефицит и по тази причина тъговията със солариуми е направо рекордна, на хората не им остават кой знае колко развлечения на открито. Затова пък са постигнали забележителни висоти в правенето на музика (U2, Pogues, Шиниъд О'Конър, музикалните спектакли Riverdance и по-известния у нас The Lord of the Dance, както и много други, разбира се) и правенето на уиски (за него - след малко).

От там насетне продължението е ясно и обикновено има тежки последствия на другата сутрин.
След прощъпулника ми из ирландските пъбове, първото което направих на следния ден бе да задълбоча познанията си в съответната култура. В Дъблин има едно име, което символизира Irish whisky и то е Jameson В родината си Jameson е нещо като национален герой, редом с Джеймс Джойс и U2, да кажем.То е практически навсякъде - по рекламните билбордове, в магазина, в бара, в хотелската стая, по витрините и табелите. Явно доста държат на него, а и се оказа, че Old Jameson Distillery е много достъпна и лесна за посещение. Старата дистилерия е превърната в голям туристически център недалеч от ситито на Дъблин (на Боу стрийт, Смитфилд вилидж) и срещу 10-тина евро можете да се включите в едночасов тур, който разбира се завършва с дегустация. За нея няма да разказвам подробно, за да има все пак някакъв момент на изненада, ако решите да си го причините. Долу, във фоайето на туристическия център пък има шикозен бар, където можете да си поръчате съвсем оригинално ирландско кафе, всевъзможни коктейли с Jameson, всички разновидности на марката - дори най-редките и отлежали уискита. И изобщо ако по някаква причина не сте се наситили на дегустацията или пък сте си изпуснали часа за посещение, можете да се утешите (както и да се довършите).

Бележките ми от дегустацията: Jameson Светлозлатист цвят и отличителен мек вкус с плодова сладост и деликатен цветист нюанс във вкуса. Краят е дълъг, мек и балансиран с ванилия и мед. Jameson 12 годишно Кехлибарен цвят и деликатен плодов акцент, ванилия и подправки в аромата. Отличен баланс на вкуса, комплексен вкусов аромат, а на финала - ядки и сушени плодове. Jameson 18 годишно Много сложен аромат с опушени нюанси, подправки, ядки и шери, които остават и в изключително дългия и мек финал. Балансът отново е забележителен. Midleton Very Rare Това рядко уиски с номер на всяка бутилка е най-доброто от дестилерията в Мидълтън. Разликата с останалите е във факта, че то отлежава само в бъчви от американски дъб и действително до някаква степен напомня най-добрите отлежали бърбъни. Галеща небцето кадифена мекота и баланс на вкуса, в който се разкриват още акценти на сладка ванилия, мед и дори сочни плодове. На финала остава спомен за лешник, мед, кайсии и ванилия.

На втория етаж пък е разположен семпъл, но изключително вкусен ресторант с няколко отбрани и разбира се типични ястия. Препоръчвам ви горещо техния соден хляб, който никъде не беше толкова вкусен както там, в комбинация с пушена ирландска сьомга, стига да е истинска. Под истинска разбирам Smoked Irish salmon, която е различна от Irish smoked salmon. В първият случай рибата е уловена в Ирландското море и е опушена на брега му, докато във втория сьомгата идва от друга страна и само се опушва в Ирландия. Та истинската наистина е чудна заедно с Jameson.

Има няколко основни неща, когато става дума за Jameson, ми казва Майкъл Боре, но най-главното е само едно. Нарича се

Изкуството на дестилацията
След това ми пояснява още, че е носител на званието "Рицар на ишке баа", което означава жива вода на галски и от нея е етимологията на съвременната дума "уиски". Иначе е човекът който отговаря за България в Irish Distillers, собствениците на марката. Той се оказа много ведър човек със заразяващо чувство за хумор, подобно всички ирландци (макар в неговия случай да има и малко белгийска кръв). Попита ме дали знам каква е

Връзката между Jameson и мобилния телефон
Не искам да споделям каква беше моята асоциация, но се оказа, че връзка има и то много директна. Практически семейство Джеймисън измислят и финансират целия проект на безжичната комуникация в края на XIX век. Изобретателят всъщност не се казва някойси Джеймисън, а Гилермо Маркони. Той, от своя страна, се пада правнук на първооснователя на марката - Джон Джеймисън, когото за по-кратко наричат J. J. Той, впрочем, е шотландец по произход, но това не прави уискито му по-малко ирландско, както ще разберете по-нататък.

Във филмчето за историята на марката се твърди още, че дори руския император Петър I го е пил.
Майкъл Боре продължава убедено да ми разказва как ирландците всъщност са измислили три неща: уискито, гайдата и карираната поличка - за последното премълчали пред шотландците, че всъщност е било на шега. Продължаваме да обсъждаме Jameson, но фокусът вече не е толкова върху неговата историята, колкото на детайлите около правенето му. Отначало започват с

Малцуването
Това е процесът, който превръща ечемичените зрънца в малц и именно от тях ще се получи уиски в края на краищата. В Jameson малцуването се извършва по рецепта на J.J., което ще рече 48 часа киснене на ечемика във вода, а след това постилане във влажна стая за още пет дни, за да покълне. После се прехвърля в големи пещи, където се изсушава се и леко се препича, но само с дървени въглища, откъдето идва основната разлика с шотландското уиски. Шотландците опушват ечемика при изпичането с торф, което придава специфичния силно окаден аромат на всички техни уискита и практически прави огромната разликата във вкуса между ирландското и шотландското уиски.

Така препеченият (или малцуван) ечемик се смила на много грубо брашно. В старата дестилерия в Дъблин дори е запазен оригиналния воденичен камък, с който са мелили ечемика. От десетина години обаче ирландското уиски изцяло се прави в една нова и супермодерна дестилерия в Мидълтън, графство Корк. За нея ще разкажа малко по-подробно друг път, засега е достатъчно да спомена само това, че от средата на 70-те години всички дестилерии в Ирландия се обединяват в нещо като национален монопол и с общи средства и усилия построяват  супермодерен завод за уиски в Мидълтън. Там се правят не само Jameson, но и много други ирландски марки.

Най-важното за Jameson е: - Вниманието към детайлите - Най-добрите и качествени ингредиенти, открити още от J. J. - Тройната дестилация - Отлежаване и смесване на дестилати в три вида дъбови бъчви: от бърбън, от шери и от портвайн - Реинвестициите в производството

Ферментацията
Да се върнем към производството на най-важното сред тях - Jameson. След като ечемикът е превърнат в малц, той отново се смесва с вода и се загрява до 60°С. Така всъщност се стимулира отделянето на захари. А където има захари, там след ферментация се получава и алкохол. Получава се една госта неприятна на вид каша, която започва да ферментира и след като и този процес приключи, впоследствие се дестилира. Ето как стигаме до крайния продукт - уискито, само че напълно безцветно и доста силничко. Предстоят му още няколко неща по пътя до бутилката: да се дестилира още два пъти (!), за да се изчисти максимално от "лошите" алкохоли. Това между другото ирландците изтъкват като най-сериозно предимство и разлика с иначе сходното по качества шотландско уиски. След това малко се разрежда с вода, за да се смъкне алкохолния градус от 80 до 62, а най-накрая влиза в различни по вид, големина и произход дъбови бъчви, понякога за ужасно дълъг период от време, за да се превърне накрая огнената вода в мека, кехлибаренозлатиста, уханна напитка.

Звучи много лесно, но уверявам ви, това е само грубата схема на нещата. Има страшно много детайли. Например сортът ечемик или фактът, че не винаги изходната суровина е ечемик. Прави се и зърнено уиски, най-често от ръж. Вярно, в малък порцент, но той е важен, защото задължително участва в крайната смес. Видът на казана, в който се дестилира, също е от значение. Дестилационната колона и калсическият меден казан с форма на лебед дават различни на вкус напитки. След това идва ред на бъчвите. В тях освен, че са се съдържали преди това три различни напитки - шери, бърбън и порто, дестилатите отлежават между три и трийсет години. Тоест всички дребни детайли имат значение, понеже заедно оформят индивидуалния и неповторим характер на Jameson. На мен лично най-много ми допадна това, че вкусът е изумително балансиран. А също и философията на марката, изписана върху фамилния герб - Sine Metu, тоест "без страх".