ВИНЕКСПО 2007 е първото винено изложение, на което трябва да представя себе си, фирмата, в която участвам и българския пазар като атрактивна и плодородна почва за интересните и наистина големи френски вина.

Лично за мен изграждането на винената култура, писането за вино и обучението са къде по-интересни от търговията, но присъствието на изложения е задължително, така че си стягам куфарите и се отправям натам, накъдето между 17 и 21 юни 2007 ще се отправят над 45 000 посетители и над 2200 изложители – към Бордо.

Без да искам да подценявам самото изложение (за личните ми наблюдения от Винекспо 2007 – виж "Бакхус", бр 96, стр 4), това, което всъщност ме вълнува и радва особено е, че през първите два дена от престоя ми са планирани посещения в едни от най-големите шата в историята на виното. Благодарение на френските си партньори не усещам проблемите с настаняването, които всички около мен дискутират. Както при всяко мое пътуване до Бордо съм настанена в прекрасно шато от XVI век с огромна градина, с кипариси, които сякаш някой реже поне от 50 години, с прекрасно старо магнолиево дърво и разбира се, собствени лозя. Château Sauvage...et, voilà.

Програмата за 18 и 19 юни е разнообразна и много добре съумява да покаже както аристократизма, така и ежедневието и тежката борба на средно статистическия винопроизводител от региона, за която толкова се говори. Времето и мястото не стигат, пък и не искам да пренапрягам интереса на читателите, така че ще споделя само най-важните и интересни моменти.

Понеделник, 18 юни 2007: Среща с едни от най-великите вина на нашето време, в които напразно ще търсите каберне совиньон.

Обяд в Cheval Blanc
Малко предистория: Premier Grand Cru Classé "A" Cheval Blanc се намира в Сент Емилион, близо до Померол. 37-те хектара, върху които се отглеждат каберне фран и мерло, като че ли са специално създаден за това тероар. Белият кон (името му в превод на български) е едно от най-великите имена във виното на нашето време, шато-икона, шато-легенда, или както желаете да го наречете сами. Като стил не е Померол, не е и Сент Емилион. Затова е толкова голямо вино, защото тежи само за себе си и трудно се поддава на квалификация и дефиниция.

Не се учудвайте, че няма да го намерите в класификацията на шатата от Медок и Грав от 1855 г. Cheval Blanc не участва в нея, защото се намира на т. нар. десен бряг на Жиронда, а към 1855 г. шатата от този бряг не са участвали в нея.  

Думата, която отличава един Cheval Blanc е баланс. За него често говорят като за произведение на изкуството, а онези, които могат да си го позволят, го пият. Цената му няма горна граница. Бих могла да пиша още много за стриктността в работата на лозето, за перфекционизма и вниманието към всеки детайл в избата, но това се подразбира, а и тогава не бих имала чувството, че говоря за изкуство.

Обядът, в който взимаме участие, е част от ежегодното отваряне на вратите на "Шевал Блан". Търговците в Бордо или négociаnts, които работят с това шато, могат да поканят част от своите клиенти на обяд, на който освен с кулинария на най-високо ниво, ще поглезят гостите и с вината на "Шевал Блан". В нашия случай вината бяха: Le Petit Cheval 2001, Cheval Blanc 1996 и Cheval Blanc 1986.

Стил, класа, баланс, може би най-аристократичният израз на каберне фран, който съм имала щастието да пия. За Petit Cheval всички на масата сме единодушни, че това би трябвало да е ежедневното ни вино.

Това е най-класически френското ми посещение от всички срещи през тези два дни. Поласкана съм, че засега миниатюрният винен пазар у нас е уважен, че въпросът колко Cheval Blanc се продава у нас изобщо не се коментира и.., че се знае къде е България. Ако има лека отсянка на неудовлетворение, тя идва от факта, че това е максимумът, който може да се види от шатото, дори по време на Винекспо. В избата не може да се влезе, освен след дълго писане на писма от страна на търговеца в Бордо, с когото работите. Няма как да се разгледа, да ви се обясни и разкаже, няма отворени врати в смисъла, в който го изживявам при следващата визита:

Château Ausone
Наречено e на римския поет Озоний, който по своето време притежавал 100 акра лозя около Сент Емилион. Шато Озон днес се намира на малък хълм в южните покрайнини на Сент Емилион и притежава само 7,3 хектара лозя, засадени поравно с мерло и каберне фран. Избата е един от най-престижните клиенти на Мишел Ролан*.

Посреща ни Полин Вотие, дъщерята на собственика Ален Вотие. За разлика от мен, която трябваше да бъда облечена подобаващо за обяда в "Шевал Блан", Полин е с тениска и бермуди. Сдържано, но приятелски и невероятно търпеливо тя отговаря на всичките ни въпроси. След като ни показва помещението, в което винифицират в големи дървени съдове, се отправяме към избата, в която отлежават вината. В първия момент всички мълчим благоговейно. Ако има място, което да олицетворява история на виното, то ние се намираме вътре в него... Ще го осъзнаваме по-късно. Фотографът ни се втурва да снима, а останалите започваме да се разхождаме из пет века история. Първото, почти мистично изживяване е, че попадаме не в изба, а в нещо друго, но не знаем в какво: бели варовикови скали, дълги разклоняващи се коридори, дебели колони, следи от някакви инструменти по стените, рисунки...

Обръщам се към Полин, която ни гледа с усмивка и питам какво е било това помещение. Каменоломна, отговаря тя. По-скоро три каменоломни от различно време: от ХVІ, ХVІІІ и ХІХ век. Камъкът в бил ключов икономически фактор в историята на Бордо още от времето на Римската империя. А от кога това помещение се използва като изба? Не е сигурно, но първият писмен източник е завещанието на Пиер Шатоне (предшественик на семейство Вотие) от 1728 г., в което се споменава помещение, използвано за ферментация и отлежаване на вино. Стените са доста бели, което е нетипично за една изба, но преди да задам и този въпрос, Полин казва, че наскоро са чистили камъка. Инсталирали са също така уред, който улавя и извежда навън изключително високата влажност от избата. В едната каменоломна са отглеждали гъби в началото на миналия век.

Отправяме се към един ред от бъчви и аз започвам да схващам, че всичко е прекрасно, защото ще имаме и дегустация, а именно Château Ausone 2005 от барик! Свещенодействие, в което са участвали не повече от стотина човека от целия свят. Реколтата все още не е на пазара, но тези от вас, които следят винените събития по света си спомнят истерията, предизвикана от сензационно добрата реколта 2005 в Бордо. И от сензационните й цени, разбира се. За сравнение: цената на бутилка Château Ausone за "нормалната" 2003 е... 2 033,20 евро. Докато другите около мен благоговеят, аз се опитвам да концентрирам сетивата си върху това, което е в чашата ми. В момента, на тази крехка възраст, мерлото се усеща на пръв план с копринената си елегантност. Някъде в далечината, като приказен фон, се долавя ефимерната благоуханност на каберне фран в най-добрата му форма. Поради липсата на каберне совиньон както Cheval Blanc, така и Château Ausone покоряват с една невероятна мекота, благост и като че ли женственост. Няма я тази бойна готовност, която се усеща при младите вина от другия бряг, на които са необходими десетилетия, за да се обясни, че война няма да има. Но тази мекота не бива да заблуждава по отношение на дълголетието на вината от десния бряг - те имат поне толкова дълъг живот, колкото тези от левия бряг. С годините развиват комплексни и многопластови аромати на гора, шубрак, гъби и богат червен горски плод.

След избата Полин ни завежда в параклиса на Озон, с който шатото е толкова известно. Магдаленският параклис датира от средата на XІV век. Към него има и гробище, и подземен олтар. Поради малкия им размер се предполага, че са принадлежали към намиращия се наблизо манастир Сент-Мари де Фусиниак. От 1791 г. те са частна собственост и принадлежат към Шато Озон. Набожната баба на Полин държи всяка седмица да се отслужва меса в параклиса, както и той да се използва за сватби и погребения. На излизане получаваме две изключително ценни книги за Шато Озон и за параклиса, диск със снимки и папка, в която има информация за шатото и за реколта 2006, както и фотография на избата с бъчвите, която можете да си сложите в рамка. Французите нямали отношение към клиента, така ли беше?

(следва продължение)

*Мишел Ролан е легендарен френски енолог, консултант на много изби по света, вкл. на българската "Телиш", както и собственик на няколко винарски имения в Бордо (вж. интервю с него в брой 73 на "Бакхус").