Съществуват хиляди изписани страници още от библейско време до днес, чиято тема по един или друг начин е виното. Представете си само "Бакхус" с неговите  97  броя! Оставаме с впечатление, че за виното се знае (или може да се научи) почти всичко. Разнищена е химичната му структура, добре е известен процесът на ферментация, както и начините, по които виното става това, което е. Знае се географията на виното - какво и къде се прави. Много страници са изписани също за това, как се консумира то, как се поднася, с какви храни се комбинира и т.н. Отделен интерес представлява виното в чисто символните му значения, с които се занимават теолози, историци и философи. Всичко това може да бъде предмет на не една наука.

Въпреки този хилядолетен интерес обаче темата никога не се изчепква и остава винаги отворена към нови хоризонти, незавършена и интригуваща. Причината е, че никога не става въпрос само за вино. Всъщност то е само едната страна от доста сложно триединство, около което се върти цялата винена култура: 1. Виното като напитка; 2. Хората, като жадни за тази напитка; и накрая 3. Интимната връзка между двете. Тайната на несекващия интерес към уж "божествената", но иначе човешка, твърде човешка, напитка се крие в последното. В него се намира всичко онова, което кара хората да пият вино по точно определен начин според целта, културата, вкусовете и времето. Ето как на пръв поглед една и съща напитка може да изглежда винаги различна спореде това, кой, кога, за какво и как пие вино.

Да вземем само един от тези фактори - целта. Едно и също вино очевидно изглежда разчлино според повода. Можем да си представим, как би се представило едно изключително класно шардоне в няколко различни ситуации. Нека първата от тях да е тежка сватба между митничар и фолк певица, където от виното не се очаква нищо повече от това, гостите да бъдат добре опиянени за по-продължителен период от време. В този случай едва ли е от значение сорта, качеството и характера на виното, което е превърнато в средсво гостите да се отпуснат без да се напиват прекалено бързо. Тук тази изтънчена напитка е просто "бяло вино", слаб алкохол и нищо повече.

Същото това шардоне ще изглежда по съвсем различен начин в ръцете на някой сноб по време на парти - тук то е средство да се демонстрира някаква класа, макар и посредствена, като изобщо не е задължително този, който пие да го харесва или да има вкус към виното. Тук то е вино преди всичко заради своя етикет - нищо не би попречило на сноба да го смеси с лимонада, стига никой да не види.

Съвсем друг статус ще придобие виното тогава, когато се пие от почитатели и ценители, които имат за цел да извлекат удоволствие от него самото, а не от някакъв страничен ефект, свързан с употребата му. Тогава доброто вино идва на мястото си - то се свързва с културата на пиещите, с храната, компанията и разговора им по начин, който превръща консумацията му не само в кулинарно, но и в интелектуално, интимно преживяване. Тук не е задължително виното да е централна тема, а да присъства като необходим фон  в едно приятно общуване.

Виното става централна тема в една четвърта и съвсем различна ситуация, с която ще приклчюча това изброяване, можещо да продължи до безкрайност. Това е ситуацията, при която виното се дегустира от специалисти. Като цяло това е една доста ненормална ситуация, защото не може да става въпрос за пиене в истинския смисъл на думата. За външния наблюдател дори подобно нещо може да се стори извратено - стоят няколко човека в добре осветена бяла стая, отпиват от различни чаши, жабуркат се, след което шумно плюят в специално пригодени за това съдове. После пишат нещо с намръщени физиономии. Тук виното е материал. То служи единствено на оценката си, която от своя страна служи на чисто пазарни цели. На базата на тази оценка то ще бъде продадено на различни хора и за различни поводи. Тук бутилките остават неизпити.

Ето как едно и също вино играе коренно различни роли само според целта или повода на неговата употреба. Можем да си представим картината, ако намесим и другите фактори от този сложен триединен комплекс като например културата на пиещия, начина на пиене и поднасяне, вкуса на времето или страната, в която се намираме. Темата ще се окаже наистина безкрайна и вечно нова. Защото никога не става въпрос само за вино.