Спомняте ли си как в една народна приказка бащата казал на синовете си да търсят в лозето заровено имане, а вместо съкровище братята се сдобили с чудно вино, след като го прекопали многократно? Много поучителна история, която приблизително съвпада и с тази на една нова панагюрска изба, за която ще ви разкажем. За проекта "Румелия" бяхме чували не от скоро, но добре пазените в тайна подробности ни убягваха. Така един горещ ден в средата на лятото дойде време да се запонаем с нея и с хората, които стоят зад винарната.

Изба "Румелия" се намира в началото на самия град Панагюрище, недалеч от две текстилни фабрики - "Яна" и Kovex, кацнала на едно възвишение, с изглед към града. Неин собственик е Румен Костов, дългогодишен директор на "Яна" и сегашен притежател на Kovex. Интересно е, че това е вторият случай (след Едоардо Миролио), в който текстилната индустрия инвестира във виното у нас.

"Румелия" е от най-съвременния тип производители. Тя е малка, много добре измислена и построена, с възможности за винен туризъм. Архитектурното решение е доста интересно: основната сграда на избата представлява хале, подобно всяко друго. В него са разпопложени ферментаторите - шест по-големи от по 25 тона и два по-малки по 10 тона. Под тях е пресата, а в подземието е самата изба с бъчвите. В горещината на летните жеги там бе особено приятно и прохладно, с естествена температура и влажност на средата. От другата страна на избата (тя фактически представлява нещо като подземен коридор) се излиза под постройка, в която ще се помещава дегустационната зала за туристи, част от администрацията и няколко стаи за гостите и партньорите на "Румелия".

Както е видно това не е кой знае колко мащабен проект, за това и целта на собствениците да произвеждат малки серии вина, но с високо качество, идва като логично следствие. Целият капацитет е около 500 тона, макар засега да са далеч от това да го напълнят.

"Тази година ние ще пуснем едва първата си реколта, рек. 2006, казва Румен Костов, първоначално за нас най-важно бе да стартира процеса. Затова започнахме миналата есен с изкупуване на малко, пробно количество мерло, каберне и мавруд. Горе-долу, за да се убедим, че цялата ни техника работи, а в края на краищата се получиха доста добри резултати."
"Румелия" има и собствени лозя. Те притежават 600 декара , разпределени в два лозови масива в близост до село Смилец, на около 20 км от самата изба, но насажденията са едва на две годинки. Изборът на сортове е паднал върху каберне совиньон, мерло, мавруд, сира, шардоне и мускат, всички - с български посадъчен материал.

"Нашият истински потенциал ще се разгърне тогава, когато започнем да берем от собствените си лозя", категоричен е собственикът. И той, и главният уайнмейкър - Димитър Докузанов ( млад технолог, чиято работа в "Шато Руко" и "Логодаж" бързо го направи известен), казват, че дотогава най-важно е да се следи изкъсо процеса още в лозята.

Една част от виното е прекарало малолактична ферментация в бъчви. В избата ще видите френски, американски и български дъб. Виното прекарва около година в барици. Акцентите им, по техните думи, са качествени вина, които се постигат с отлична суровина и технологични възможност. Според Румен Костов всичко е върос на организация. Иначе те контактуват целогодишно с лозарите, контролират добива и дават по-добри цени и въпреки това не са застраховани от "изненадите" по време на кампания, с които се сблъскват всички производители, отдадени на идеята за качество. "Много скоро ние ще берем собствените си плодове и това ще е решаващата стъпка за нас", смята Докузанов.

Всички процеси в "Румелия" са напълно автоматизирани, донякъде наследство от високо технологичното образование на собственика, донякъде - от първия му бизнес. Оборудването е с контрол на температурата и две системи за ферментация - пижаж и ремонтаж. Под ферментаторите е разположена пресата, но както те самите казват, повечето от виното им е на самоток и по-малко пресово.

"Причината да се захванем с вино е че имахме готова, изградена инфраструктура и свободно хале. Kovex е текстилна фирма, която шие на ишлеме за Франция фини и качествени дрехи", признава Румен Костов. "Исках да направя нещо, но не бях сигурен какво и тъй като ако бях например засадил зърно, трябваше да направя мелница, а после и фурна, реших, че ще е вино. Още повече, че това е традиционен продукт за нашия край." Идеята му, както и при текстила, е да се затовори напълно цикъла на произвоство - от суровината до готовия продукт. Това наистина е най-оптималното производство и единственият начин да се поддържа едно постоянно ниво на крайната стока. Каквато и да е тя, независимо дали е в текстила, в хранително-вкусовата индустрия или във винарството. Ето защо концепцията им е да правят малко серии с високо качество. Хигиена, организация и ред, това е което видяхме в "Румелия", и което наистина впечатлява.

"Ние смятаме, че нещата трябва да се случват постепенно и умерено. Целим се едновременно и към българския, и към чуждите пазари", допълва Цвета Костова, която се занимава с пиара и маркетинга на избата.
Търговската им марка, с която сега първо излизат на пазара е наречена Merul. "Стори ни се много подходящо, а освен това е съставено и от звучни съгласни", казва ни Цвета и след това ни разкрива, че и самото име "Румелия" има своя логика - "Румелия" от Румен.

Мерул е всъщност името на местността, където е открито панагюрското златно съкровище, недалеч от мястото, на което се намира "Румелия". За съжаление по време на изкопните дейности при строежа на "Румелия" въпреки щателното оглеждане на района, те не откриват нищо ценно и старинно, но все пак смятат, че подобно тримата братя от приказката, те всъщност са създали своето златно съкровище.