Италианският Север е набеден да бъде индустриално по-развит, по-консервативен и съответно не така чаровен, както Юга. За северняците пък казват, че са затворени хора, въздържани (каквото и да означава въздържан италианец) и пресметливи. Знае се също, че на юг стават превъзходните червени, а на север е запазената територия за белите, розетата и пенливите вина на Ботуша. Разбира се, това разделение веднага се превръща в нещо относително, само като вземем предвид Пиемонт!

И все пак Трентино Алто Адидже, Венето, Фриули и Ломбардия са наистина по-скоро "бели" провинции. С изключение на Фриули Венеция Джулия, останалите три области имат нещо много общо помежду си. Това е едно езеро. Лаго ди Гарда - най-голямото езеро на територията на Италия, е гранична зона за трите провинции. Тоест ако сте по-приключенски настроени, можете да закусите във Венето, да обядвате в Трентино и да вечеряте в Ломбардия. Изпробвано е и е много приятно.

Както много пъти съм споменавала, не престава да ме удивлява фактът, че колкото и да пътувате из Италия, все се случва така, че непреднамерено да пропуснете важни за виното неща. Точно това открих при последното ми пътуване до Лаго ди Гарда... Тръгвайки към курортния град Сирмионе, нямах представа, че ме очакват толкова интересни вина, но нека все пак да се върнем в началото. Всичко започна в един ресторант, от дясната страна на пътя за Пешиера, Сирмионе и Десендзано. Привлече ни хубавата гледка към езерото. Ресторантът се казва Lugana и ми се видя многообещаващ. Очакванията напълно се оправдаха - храната беше чудесна, приготвена от шеф Мануел Педрани.

Струва си да опитате там панирания цвят от тиквичка (страшно разпространено и обичано в околността предястие), всички деликатеси с езерни риби и фантастичния крем карамел. Сервитьорът, който, без да е обучен за сомелиер, се справяше много по-добре със задачата да сервира вино от редица браншовици, си позволи да ни препоръча едно местно бяло вино. Виното беше Lugana DOC, изненадващо от реколта 1998. Изумително запазено, заоблено и свежо с много плътно тяло и наситен цвят, то ни разкри интересни аромати на речни камъчета и восък. Принадлежеше на избата Ca' dei Frati (www.cadeifrati.it). Всъщност ресторантът се оказа част от Lugana Parco Al Lago (www.luganaparcoallago.com), нещо като комплекс, собственост на същите хора, които държат и самата изба Ca' dei Frati. Тя пък била съвсем наблизо, ни казаха от ресторанта, и след няколко обаждания без много да му мислим се отправихме нататък.

Така открихме Лугана. Мъничка гранична зона, точно между Ломбардия и Венето, която до скоро не е била кой знае колко прочута, но за последните десет години за нейните бели вина започва да се говори все по-често. Самите луганци казват, че въпреки административното разделение те не са нито от Венето, нито от Ломбардия, а са си от Лаго ди Гарда. Районът е основно равнинен, с глинести почви и тук-там огромни ерозионни камъни, отчупени от глетчерите. Една част е по-хълмиста с дребни камъни и по-бедни почви. DOC Lugana е признат през 1977 година и е сред първите райони, обособени като такива. Тогава всъщност повечето от избите решават да премахнат формировката пергола и масово въвеждат омбрела гуйо. Основният сорт, който участва във всички бели вина с деноминация, е требиано ди Лугана.

Там се счита за местен и във всяка изба бързат да пояснят, че требиано ди Лугана и нормалното требиано са две различни неща. По принцип требиано в Италия означава трапезно бяло вино с не кой знае какво качество. Но тук опираме до въпроса с клоновата селекция и изобщо до роднинските отношения (тоест генотипа) на сорта. Всички клонове базисно се делят на две основни групи именно по този показател. За първото семейство се смята, че са роднини на юни блан, докато второто, сред които са вердикио, требиано ди Лугана и требиано ди Соаве, според проучванията им са родственици с пти мансенг. Той е доста къснозреещ - края на октомври до началото на ноември, и е с дебели ципи. Всички бели вина с наименование Lugana и Lugana Superiore, които опитах в последствие, се отличаваха с много силна концентрация, плътност и мазнота, както и с различими аромати на сочни жълти джанки и пъпеш.

"Ние наричаме нашето си требиано турбиано, защото смятаме, че това е античното му име", обяснява Дино Далчеро, единият от тримата братя Далчеро, собственици на Ca' dei Frati. Самата изба се намира в някогашен манастир, и подобно всички такива места с древна история, сегашните притежатели се опитали да запазят почти всичко такова, каквото е било. Разбира се, това не касае технологията за винопроизводство, а фасадата с част от оригиналните фрески. Иначе те никак не се оказаха дребни. Производството им надхвърля 1 млн. бутилки годишно, а самата изба е оборудвана с всички модерни играчки и с респектиращо количество чисто нови дъбови барици.

Другата изба, която посетихме в Лугана, също е доста голям производител и не е далеч от Ca' dei Frati, но така или иначе за техните размери всичко е близо. Просто е малко по-отдалечена от езерото. F.lli Fraccaroli (www.fraccarolivini.it) е семейна собственост и днес се управлява от наследниците на първия Фракароли (основал винарната през 1912 година) и една амбициозна търговска директорка - Чинция Гонано. Енолог на избата е Карло Веронезе, който по всичко личи, че страшно силно си обича работата. "Преди 10 години вината от Лугана бяха драматично по-различни, с високи киселини и алкохол. Постигнахме много за това време, промениха се много неща, но най-много се промени мисленето на хората", ми каза той. Разбирам още, че е почитател на ограниченото сулфитиране, на по-продължителната ферментация при контролирана температура и на нежната преса.

"После, в зависимост от стила, който искам да постигна, то престоява в контакт с ципите различен период от време: между 7 и 24 часа за белите; 3-4 дни за киарето и между 7 и 11 дни за червените". Киарето с оказа розовото им вино, направено от двата червени сорта, които гледат Фракароли - каберне совиньон и мерло. "Ние сме тук в равнина, продължава енологът Веронезе, заради влагата и дъждовете държим в лозята ни да има трева, която действа като попивателен килим. Освен това държи болестите далеч, а и служи за прикритие; младежите често се отбиват наоколо".

Питам го защо всички вина, които видях, са с тапи от синтетичен корк (факт е, че те бяха само бели), а той обяснява, че точно в момента тече разгорещена дискусия на тема естествен срещу изкуствен корк не само в тяхната винарна, но и в производителите из целия регион. Същевременно е изумително, че дори толкова модерно мислещ италианец смята, че винтовата капачка няма бъдеще там. "Хората просто няма да го възприемат", категоричен бе Карло Веронезе.

Освен за винарите, Лугана е истински рай и за орнитолозите. Малката територия е дом за десетки редки птици, както и за някои видове флора (например един вид лотос). В същото време цивилизацията настъпва непоколебимо с гигантски проекти за магистрали и нова железопътна линия за влак-стрела. А това неминуемо ще се отрази не само на екосистемата, но и на архитектурата, хората, облика на цялото място. Подобно много други кътчета в Европа, оцелели като по чудо в глобализацията, за съжаление и Лугана може да се окаже застрашен от изчезване вид.