Колко пъти някой около вас е казвал "не знам много за виното, но знам кое на мен ми харесва"? Това изречение обикновно ще чуете от хора, които казват на тирбушона "отварячка". Има и друга фраза, която принадлежи на истинските винени ценители, които казват: "Аз знам доста неща за виното и по тази причина знам добре какво не би трябвало да ми харесва."

Професионалистите и сериозните винени ценители вече търсят нещо по-интересно, отвъд до болка познатите сортове, и те все по-често го откриват. Преди десет години изглеждаше така, че до броени дни в света няма да има лозе, което да не е пълно с международни сортове, докато днес цяла плеяда винари се обръщат назад към биоразнообразието и към нетрадиционните местни сортове (много от които почти напълно забравени или изчезнали).

И така, какво предстои на винените сортове? Без да броим някои очевидни като сира, совиньон блан, ризлинг, пино гриджо, вионие и пино ноар, които вече са си световно известни, мисля, че има няколко други, чийто бум тепърва предстои.

Бели

Русан
Практически всички сортове, типични за долината на Рона, са на мода и вероятно ги чака интересно бъдеще. Своенравно-благоуханният вионие може би доста бие на очи. Марсан пък може да бъде малко тежичък, а рол (rolle)/верментино, с който те са доста често купажирани, рядко достига своя потенциал. Нахаканият и жилав русан от купажа на Hermitage дава тяло, киселинност и привлекателен характер на зелен плод. Засега най-известното сортово вино от русан е богатият бял Châteauneuf-du-Pape на Château de Beaucastel’s Vieilles Vignes.

Пти мансенг
Най-качественият сорт в ароматния и впечатляващ журансон от едноименния регион във френската част на Страната на баските все още не е тръгнал на пътешествия по света, но финесът на зеленикавозлатистите вина – от освежителносухи до масленосладки, които този сорт дава по родните си почви, предполага, че може да направи един бленд наистина интересен, както в случая с белите вина на Mas de Daumas Gassac, най-известното винарско имение в Лангедок.

Албариньо
Този сорт от Галисия с аромат на море до такава степен изненадва и буди доверие в десетките изключително търсени вина от Риаш Байшас в атлантическата Северозападна Испания, че вече е внесен и засаден от производители като Havens в Напа вали и Abacela в Южен Орегон – и в двата случая с изключително приятни резултати.

Фиано/Фалангина/Грекето
Един, два или може би три от тези древни сортове от Южна Италия заслужават да бъдат засаждани навсякъде - толкова стегнати, изтънчени и като цяло плътни са вината, които те дават. Фиано става все по-популярен в Сицилия и вече е засаден в McLaren Vale; качеството на фалангина от Feudi di San Gregorio е наистина вдъхновяващо; а за сорта грекето се очаква да направи революция в Орвието.

Грюнер велтлинер
Пикантният австрийски сорт с акцент на копър от туршия в аромата вече е любимец на сомелиерите по света, така че със сигурност е само въпрос на време Австрия да отстъпи монопола върху насажденията с него. В Нова Зеландия вече има експериментални лозя.

Асиртико
Гроздето с доминиращи лимонени и минерални нотки от гръцкия остров Санторини може би дължи своите качества по-скоро на вулканичните почви на острова, отколкото на самия сорт, но някой някъде със сигурност ще поеме риска да експериментира.

Червени

Каберне фран
Няма нищо ново около сорта каберне фран - главното вдъхновение на Chinon, Bourgueil и Château Cheval Blanc – всъщност той е роднина на световноизвестния каберне совиньон. Но финесът в аромата му, игнориран прекалено дълго, може да се окаже точно онова, което е необходимо за прераждането на мощните червени вина. Вече започват да го предлагат като чисто сортово вино от лозята на Лангедок.

Менсия
Този северозападен испански сорт, типичен за възродения регион Биерсо, дълго време беше смятан погрешно за каберне фран. Но той има един допълнителен тон на черница, който го прави изключително подходящ за модерни червени вина.

Темпранийо
Сега темпранийо е червеният сорт с най-много засадени площи в Испания, а и онзи, който буди най-голямо възхищение. И толкова бързо расте успехът на най-добрите испански вина, че репутацията на сорта вече е висока надлъж и нашир по света и темпранийо присъства например в лозята по Западния бряг до Хиткоут в Австралия.

Турига национал
Въпреки че не е с най-големи засадени площи, това е най-известният от сортовете за порто и все по-често го използват за горещи, пикантни, тъмни, сухи неподсилени вина. И то не само в Португалия.

Алианико
Благородният къснозреещ червен сорт от вътрешността на Неаполитанския регион се нуждае от топъл климат, но се отблагодарява за търпението с превъзходен плод и структура. Отличава се с класически вкус, което заедно с елинския произход на името му обяснява защо всички бяхме убедени (очевидно погрешно), че всъщност родината му е Гърция.

Чилиеджоло
Сочният сорт от Централна Италия с черешов акцент във вкуса има нещо общо с кокетния сензо от Южна Франция. На него също му предстои да бъде оценяван по-широко по света.

Неро д'Авола
Забележително приветливият, плодов и добре структуриран сорт от Сицилия е високо ценен на острова и е най-засаденият червен сорт там. Най-вероятно ще вдъхнови и винопроизводителите в други региони по света.

Crljenak Kaštelanski
Не сте ли чували за него? Напротив, знаете го, но най-вероятно го наричате зинфандел (както в Калифорния) или примитиво (в Пуля). Едва неотдавна бе установено чрез ДНК тестове, че корените на този толкова пропътувал сорт са от хърватския остров Кастела, близо до Сплит.